Малко вероятно е България да последва примера на Германия за голяма коалиция между център-дясно и център-ляво
България се намира в период на политическа несигурност, след победата на президентските избори на подкрепения от БСП кандидат Румен Радев. Триумфът му предизвика оставката на дясноцентристкото правителство, което управлява в продължение на две години. Сега в страната предстоят предсрочни парламентарни избори, най-вероятно през пролетта на 2017г.
Тези избори ще са третите от май 2013г. Подобно на предишните два пъти и тези идват вероятно, за да създадат фрагментиран законодателен орган. Социологическите проучвания показват, че никоя партия не се доближава до пълно мнозинство в 240-местния парламент. Очакват се дълги преговори за формиране на коалиционно правителство.
Въпреки че такъв сценарий не е особено благоприятен за българския инвестиционен климат, добрите икономически условия предлагат някакъв комфорт. Отиващото си правителство на премиера Бойко Борисов постигна, достоен за уважение, стабилен ръст на икономиката. Повиши се износът, инфлацията е ниска, публичните финанси се управляват предпазливо, събираемостта на данъците е по-ефективна и не на последно място – валутата е стабилна.
Водещите политици обаче не се нуждаят от напомняне, че следващото правителство трябва така да се изгради, че да издържи по-дълго. България ще поеме 6-месечното ротационно председателство на ЕС през януари 2018г. Рекламата за страната, която се присъедини към ЕС през 2007г., няма да бъде добра, ако правителството се разпадне по средата на изпълнение задълженията си на европейската сцена.
Всички все още помнят нестабилността в България през 2013г., когато улиците бяха изпълнени от протестиращи срещу високите цени на тока и назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Социологическите проучвания в Източна Европа не показват само борбата за или против Запада.
„Хората все още имат ярък спомен за масовите демонстрации и политическия хаос от 2013г.”, каза Кънчо Стойчев, социолог от „Галъп интернешънъл”.
„Вярно е, че сегашната ситуация няма много общо със събитията от тогава, но трябва да бъдем внимателни”, каза от своя страната Даниел Митов, от Центъра за либерални стратегии. „Новият кръг от парламентарни избори създават много шум в цялата система.”
По тази причина, някои политически коментатори смятат, че най-желаният резултат от тези избори е немският пример – основна коалиция между център-дясно и център-ляво. Такава е партия ГЕРБ, водена от Борисов, който подаде оставка като министър-председател след победата на Румен Радев, подкрепен от Социалистическата партия.
Някои инвеститори се надяват, че тази основна коалиция ще доведе до положителни изненади, например решение на проблема с АЕЦ „Белене”.
„Ще имаме яснота какво се случва по този проект след като се изясни политическата ситуация. Не изключвам възможността двете основни партии да постигнат някакво съгласие”, каза Александър Бебов, управляващ съдружник в Балканска консултантска компания, която е специализирана в енергийния пазар.
Пътят към такава коалиция обаче може да е труден. Например категоричната победа на Румен Радев срещу кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева на президентските избори, която премиера Борисов прие като лична загуба. На софийската сцена се спускат завесите на ерата „Борисов”, която продължава вече 10 години.
На второ място, България няма много опит в подобни коалиции. ГЕРБ и БСП са отявлени противници. След края на комунистическия режим и първите демократични избори от 1990 е имало само една голяма коалиция, формирана през 2005г., за да вкара плавно България в ЕС.
На последно място, няма гаранция, че ГЕРБ и БСП ще имат достатъчно места, за да сформират коалиция и мнозинство в парламента. ГЕРБ спечели 84 места на предишните избори през 2014, а това е по-малко от спечелените мандати (97) през 2013.
Според Стойчев партията ще направи всичко възможно, за да има повече от 70-75 места в следващия парламент. Що се отнася до Социалистите, които са наследници на БКП, те може да спечелят само 50-55 места.
Съществува опасността, подобно на други европейски държави, при споделянето на властта между център-дясно и център-ляво, да се засилят популистките движения.
В случая на България, основната заплаха идва от ултранционалистическите десни партии, които привлякоха вниманието на хората, засилвайки страха им от бежанците. Радикалният десен кандидат се нареди на трето място на президентските избори на първи тур, с повече от 15%. Обединение на националистите се очаква и на предстоящите парламентарни избори.
