Македония пламна и ни напомни, че демокрацията, плурализмът и свободата не са някакви проевропейски клишета, а даденост, които може да се загубят изведнъж. И то съвсем реално…
Гледай Македония и помни Орешарски!
2017-та, Македония. Спечелилата изборите ВМРО-ДПМН отказва мандат за съставяне на правителство, заради липсата на очевидна подкрепа. Вторите на парламентарните избори, социалдемократите, заедно с етническата албанска партия са готови с кабинет. За председател на парламента е избран етнически албанец, подкрепен от две албански формации и Социалдемократическия съюз. Напрежението ескалира и протестиращи нападат парламента. Депутати са линчувани и бити. Има подозрения, че полицията нарочно е бездействала.
2013-та, България. Спечелилата изборите ГЕРБ отказва мандат за съставяне на правителство, заради липсата на очевидна подкрепа. Вторите на парламентарните избори, социалистите, заедно с етничската партия ДПС, съставят коалиционен кабинет. За председател на ДАНС е предложен депутатът от ДПС Делян Пеевски. Напрежението ескалира, протести заливат страната. Пеевски се оттегля, но протестите продължават. В „нощта на белия автобус” е щурмуван парламентът, но няма пострадали депутати. Има подозрения, че е замесена полицията.
България обаче удържа на „македонизирането” и избра проевропейската оринетация и да се развива в наследството на Европейския съюз.
За разлика от автокрации като Македония, Турция и Русия, където режимите размахаха етническата карта, за да оцелеят и останат на власт, у нас това не се случи. За разлика от Македония, протестите тук през 2013-та, не бяха окървавени. За разлика от Турция, тук няма репресии срещу опозицията. За разлика от Русия, тук има парламентарна опозиция, а не саморазправа с нея. Високата безработица, недостатъчният икономически растеж и тежкото наследство от етнически и религиозни конфликти обаче, правят Балканите несигурен и тревожен регион, уязвим пред заплахите от тероризъм и ислямски фундаментализъм от страна на Ислямска държава. Това пък от своя страна развързва ръцете на Русия, да разшири влиянието си на Балканите и усилва имперските амбиции на Путин. По този начин и опитите на Москва за намеса във вътрешната политика на страните в региона става все по-осезаема.
За сега страната ни излъчва стабилност в Югоизточна Европа и стремеж да защитава демокрацията и проевропейските ценности, а това означава само и единствено, България да е част от Европейския съюз и друга алтернатива няма. Това е и единствената възможност да устои на споменатите по-горе заплахи в региона.
Но въпреки очевидните разлики, разстоянието до тях е само една крачка, която като гледаме най-близката си история, България не бива да прави по никакъв начин.
Боян Христов
