От няколко дни насам, отношенията между Белград и Скопие видимо се изостриха като причината за това беше арестът на Тимор Морина, бивш лидер от Армията за освобождение на Косово/АОК/, който в края на юли беше арестуван от македонската полиция на КПП „Блаце“ на границата с Косово а въз основа на издадената от Интерпол бюлетина за арест по искане на Сърбия.
АРЕСТУВАНЕТО НА МОРИНА
и неговата евентуална екстрадиция предизвика истинска политическа буря този четвъртък в македонския парламент в резултат на която страстите се нажежиха до неузнаваемост а от албанската партия Демократически съюз за интеграция/ДСИ/ подкрепящ правителството на Зоран Заев, сравниха македонския премиер със сръбският диктатор Слободан Милошвич.
От името на ДСИ, Еюп Алими заявяви пред македонското електронно издание „МКД“, „че се срамува от това че е гласувал за формирането на сегашното правителство на Зоран Заев“, както и „че е възмутен от това, че бивш войник на АОК може да бъде арестуван по искане на Сърбия“.
Вицепремиерът Буяр Османи, отговарящ за европейската интеграция на Северна Македония, който е и лидер на ДСИ, посети Морина в екстрадиционния арест за „да изпрати приятелско послание към гражданите на Косово“. Цитиран от белградският в-к „Политика“, той казва, че „Тимор Морина е гражданин на Република Косово, призната за суверенна държава от съседна Македония“. Според него „Северна Македония трябва да се придържа до тези принципи и доколкото е възможно да не се намесва в спора, оставяйки на Прищина и Белград сами да намерят необходимото решение на кризата“.
ПРИЩИНА
от своя страна делегира правата в преговорите по случая на своя посланик в Скопие, Джердж Дедай, който пред македонската „Телевизия 21“ заяви, че в никакъв случай не трябва да се стига до екстрадицията на Тимор Морина в Сърбия, защото това можело „да наруши отношенията между Северна Македония и Косово“. Той също подчерта, че е разговарял по въпроса с представители на македонското Министерство на правосъдето и началника на кабинета относно съветника за външна политика на премиера Заев.
Последва и отговорът на министъра на правосъдието Рената Дескоска, която беше категорична, че решението за екстарадиране на Тимор Морина в момента не се разглежда, защото искането на Белград „в момента се превеждало и в понеделник щяло да бъде внесено в Основният наказателен съд в Скопие“. Кога Сърбия ще получи отговор зависело от това дали документите са окомплектовани и дали няма да се иска допълнителна информация по случая.
Не закъсня и реакцията на премиера Зоран Заев, който подчертавайки приятелските отношения на Северна Македония с Косово наблегна върху компетентните институции в страната, които трябвали да решат въпроса с ексрадицята на косовският гражданин, с обяснението, че „това право/международно право/ означава, че Морина е гражданин на Косово а не на Сърбия и че като такъв трябва да бъде освободен от ареста а не да бъде екстрадиран“.
ОТ БЕЛГРАД
също се позоваха на международното право, така както те го разбират, призовавайки Заев „да спазва международното право, защото всяка страна-членка на Интерпол, трябвало да спазва разпоредбите на организацията“. Странното в случая е, че Белград не дава никаква конкретна информация за престъпленията на Морина и не дава отговор защо едвам сега, 20 години след края на войната в Косово го издирв с помощта на Интерпол!?
Министърът на вътрещните работи на Сърбия, Небойша Стефанович даже изказа опасенията си, че е „жалко някои представители на институциите в Прищина предварително да знаят, че няма да има екстрадиция.“ Според него „това означавало, че те са в контакт с някои съдебни власти в Северна Македония и ще е опасно ако Северна Македония това си го позволи“.
В характерният за сръбските власти стил бе и последвалата заплаха за „сериозно обмисляната реакция на Белград във връзка със случващото се“.
ПО ВСИЧКО ЛИЧИ
че Белград иска да предизвика политическа криза в Македони, да предизвика сътресение в правителството на Зоран Заев подкрепяно от две албански партии и да възпрепятства за втори път приемането на Косово в Интерпол, което гласуване ще се проведе през месец септември в столицата на Перу, Лима.
Белград е притеснен и от факта, че една правозащитна организация от град Джаковица в Косово е внесла жалба в Специалната прокуратора за военни престъпления в Прищина срещу 12 лица, косовски сърби, за които твърди че има необорими доказателства за извършени от тях военни престъпления по време на войната в Косово, когато били убити 1 600 души етнически албанци от Джаковица и извършени над 5 000 изнасилвания. Имената на извършителите, според вносителите на жалбата се знаели, даже притежавали и снимков материал.
Белград е притеснен и от факта, че е под постоянен натиск на външни сили за уреждането на спора с Косово, което означава че и въпросът с извършените военни престъпления от режим на Милошевич ще бъде включен в споразумението, което можело да означава и плащане на обезщетение, което косовските власти все по-честоо споменават. Това е една от причините в белградските проправителствени медии да се води яростна кампания срещу доскорашният премиер на Косово, Рамуш Харадинай, който беше разпитан от Хагския трибунал във връзка с някои обвиненията на сръбската страна за извършени от него престъпления по време навойната в Косово през 1999г.
И понеже в Косово предстоят избори през есента, Белград иска да купи поредната порция време, с което да отложи преговорите с Прищина и да види накъде ще задуха вятъра от Брюксел и Вашингтон. От Москва полъхът обаче е вледеняващо студен. Новият руски посланик в Белград Александар Боцан Харченко пред агенция Танюг с ледено студено лице предупреди, че „ще се опита да се избори рамо до рамо със Сърбия за връщане на международното право в региона един път завинаги“. И най-вече „по въпроса с Косово“ за който Русия имала „креативно решение“.
Това ще рече, че ще й е трудно на Сърбия да взима самостоятелни решения, още повече, че в Белград се очаква встъпването в длъжност и на новият амарикански посланик Ентъни Годфри и на още двама посланици – на Великобритания и Франция, за които също се пише в медиите, че са топ разузнавачи.
