Между 5 и 20 млн. лева може да бъде глобата за НАП заради теча на данните на близо 5 млн. българи. Точният й размер ще стане ясен другата седмица.
Въпреки внушителната сума, нямало да се наложи дофинансиране на приходното ведомство. Глобата също няма да се отрази на заплатите и бонусите на чиновниците, увери в петък министърът на финансите Владислав Горанов, защото се касаело за „нетна“ операция.
Грубо казано – парите ще излязат от единия джоб на държавата и ще отидат в другия. Което ни кара да си спомним онзи стар соцвиц за двамата милиционери, изяли по едно ла*но, за да спечелят 5 лв., но в крайна сметка останали пак с по 5 лв. в джоба. Само че в случая трудното за преглъщане ще бъде изядено от нас данъкоплатците, а 5-те лева (т.е. бонусите и заплатите) на чиновниците от НАП, ще останат без промяна. И точно това е, струва ни се, уникалният бизнес модел на НАП и нашата държавна машина като цяло: негативите са изнесени и разпределени върху обществото, а позитивите (разбирайте заплати, бонуси и каквото друго се полага) са за малцината привилигировани чиновници, които каквото и да направят, няма да носят отговорност за действията си. Достатъчно е да си припомним десетките пъти, когато държава в лицето на нейните институции, най-често прокуратурата или МВР е била съдена и глобявана.
Нещата си продължават по стария ред. Най-многото да изгърми някой на ниско ниво. В случая – ИТ специалистите ще бъдат уволнени. Но това едва ли ще промени модела на управление на НАП. Ще бъдат назначени нови повече или по-малко компетентни ИТ-та на символични заплати. (Дни след теча НАП обяви, че търси ИТ експерти на основна заплата от 620 лв.) Те ще отидат там или за да понатрупат стаж, или за да станат част от модела на разпределение бюджетни средства чрез държавни поръчки…
Но шефката с трудното решение (Галя Димитрова) си остава на поста. В подобна ситуация това е най-малкото нелогично. От една страна нарушението, констатирано от Комисията за защита на личните данни е достатъчно голямо за глоба в размер на няколко, а може и десетки милиона лева, а от друга – недостатъчно, за да се уволни директорът на ведомството. Да разбираме ли, че Горанов я оставя на работа, за да има изкупителна жертва, ако потрябва? И това ли беше трудното решение, което тя взе по време на отпуската си?
Някой ще каже – Галя Димитова и управляваното от нея ведомство са жертвата, а не виновника. И ще бъде прав, но само донякъде. При информационния теч от НАП от едната страна е хакерът, а от другата НАП. КЗЛД е констатирала лоша защита на регистрите в агенцията, неспазване на законови изисквания, пропуски, дължащи се на бездействие и т.н.
Затова питаме – бездействието на изпълнителния директор на НАП престъпление ли е? И кой решава този въпрос? Защото за глобата е ясно от къде се налага (КЗЛД), както и кой ще я плати – ние данъкоплатците. В този ред на мисли, паричната санкция (независимо от размерът й) едва ли ще има превантивен ефект, защото тя не се плаща, дори частично, от довелите до това положение. Идеята на глобата е наказателна. Ако я наложат на частно дружество, тя ще се отрази на финансовите му резултати. Ако я наложат на НАП обаче, ще има „нетна“ операция… и нищо няма да се промени.
В този ред на мисли едно от оправданията – защо информационната система на приходното ведомство не била модернизирана беше, че липсват пари. А сега излезе че има. И щом парите са налични – какво липса? Компетентност. Воля. Отговорност.
И не на последно място – питаме се за какво ще послужат парите от глобата на НАП? Ще бъдат ли обезщетени с тях потърпевшите граждани? Ако се наложи да си сменяме личните документи, електронните подписи и т.н., за нас няма да има „нетна“ операция, а „операция изваждане“.
Както казва Платон в „Държавата“, в една държава се развива това, което се подкрепя. Безнаказаността ражда арогантност и базпардонност…