Карикатура в последния брой на „Прас-Прес“, новият сатиричен вестник в България, представя световни лидери „във вихъра на цирка“. Президентът на САЩ Доналд Тръмп е възседнал ракета, севернокорейският лидер Ким Чен Ун се готви да изстреля бойна глава с прашка, а над министър-председателите на Унгария и България се мъдри надписът „малки диктатори“.
На първа страница, българският премиер Бойко Борисов се здрависва с Волен Сидеров, един от тримата си коалиционни си партньори, който оглавява крайно дясната партия „Атака“, подкрепяща антимигрантските настроения в страната и протестите срещу ромите.
Сатирата, която излиза от границите на добрия вкус не е нещо ново за Запада. Но в България, най-бедната страна от ЕС, която според класацията на „Репортери без граници“, заема последното, 28-мо място по отношение на свободата на словото в блока, това е нещо ново и „Прас-Прес“ бързо си спечели публика. Изданието предлага сатирична гледна точка към явления като корупцията, националистическите настроения и нерешените икономически проблеми, въпреки че страната в член на ЕС вече десетилетие.
Въпреки, че карикатурите, хумористичние скици и колажи са основното съдържание на изданието, то предлага още политическа публицистика и пародия на новините. Читателите го оприличават на френското „Шарли Ебдо“.
„Млади и стари ми задават един и същ въпрос – кога ще излезе следващия брой?“ – казва Юлия Василева, която продава вестници в центъра на София.
Заместник министър-председателят Томислав Дончев си е качил снимка в социалната мрежа Фейсбук с втория брой на изданието. Вестникът излиза на 2 седмици и струва 4 лева. „Нито един политик няма да бъде пощаден и няма да се пречупим от ударите“, коментира един от издателите Чавдар Николов.
Първият брой беше посветен на корупцията в съдебната система, достигнала ендемични размери в България, за чието преборване все не се намира воля.
Макар че тиражът е 10 000 броя, те така и не стигат до местата за продажба. От разпространителската компания не отговарят на телефонните обаждания. Всички остават с впечатлението, че има политическа намеса.
В крайна сметка, връщат на издателите 3 600 копия, изцапани и повредени. Карикатуристите излизат на книжния пазар в София – площад Славейков – и за 10 минути разпродават 50-ина копия.
Вторият брой се разпространява от издадтелите през независими търговци на печатни издания и книги из цялата страна. Тиражът е 8000 бройки. Връщат се едва 76.
Георги Лозанов, медиен експерт и преподавател в Софийския университет оценява високо замисъла на изданието. По думите му, фактът, че основното послание се предава чрез рисунки, карикатури, навежда на мисълта, че „конвенционалните медии са се провалили, да покажат проблемите със средствата на логиката и текста“.
Въпреки това да се поддържа печатно издание, дори производството да е евтино, е предизвикателсто.
Лозанов счита още, че „единственият начин да оцелеят е да печелят популярност и да демонстрират оригинални и смели идеи, във всеки следващ брой.“
Велислава Антонова, която от 2000-ната отразява случващото се в медийния пазар в България, счита, че е неизбежно да минат изцяло онлайн. „Интернет е най-добрият начин да избягаш от потиснатия медиен пазар в България,“ комантира тя.
Извън чисто икономическия аспект – как изданието да оцелее, в България действа и факторът цензура.
„Репоретери без граници„, организацията, която защитава свободата на словото по света, наскоро писа, че журналистите в България, работат в среда, доминирана от „корупция и сблъсъци между медиите, политиците и олигарските“.
В доклада на организацията се казва още, че правителството насочва част от европейските фондове към определени медии, при липса на прозрачност. „Ефектът от това е свиване на ролята на редакторите и улесняване на присъствието на политиците в медиите по удобни за тях теми, както и спиране на журналистическите разследвания по наистина проблемните въпроси“.
Медийният магнат Делян Пеевски е собственик на половин дузина вестници. За него се счита още, че държи около 80 процента от разпространението на печатните издания в страната. (През 2013-та хиляди излязоха на протест по улиците на София, след като правителството, се опита да го инсталира като ръководител на разузнаването и се наложи той да подаде оставка ден след като беше избран за високия пост.)
Едва 12 процента от българите считат, че медиите, от които се информират са независими, а 65 на сто са на противоположното мнение: че инфотмацията, която получават през медиите е манипулирана. Това сочат данните от проучване на общественото мнение в страната, проведено от „Фондацията за медийна демокрация“ през 2015-та, заедно с управляващата в Германия партия на Християндемократите.
През 2016-та „Нова телевизия“ един от най-големите частни телевизионни канали в България, прекрати договора на Николов и свали карикатурите му от интерснет страницата си. Причината за мярката беше скица, в която той изрисува премиера Бойко Борисов като част от група, която гони и залава мигранти по българо-турската граница. (Медията заяви, че прекратяването на договора на Николов случайно съвпада по време с публикуването на въпросната карикатура.)
Христо Комарницки, също карикатурист и един от издателите на „Прас-Прес“, каза че си е мислел, че вече никой не купува вестници и че е бил изненадан от интереса на първите броеве на изданието.
По думите му: Искаме да предложим на хората един вестник, който е честен и открит. На вестникарските сергии има голямо количество издания, но повечето пишат клюки или разпространяват неистини.
Няма да внимаваме, категоричен е Николов: Но – кой знае? Може в 100-тния брой да нарисуваме Борисов слаб.
