Първият законопроект, който ГЕРБ ще внесе в 44-ия парламент, е за промени в Изборния кодекс и въвеждане на мажоритарна система за избор на народни представители.
Това съобщи пред БНТ депутатът от ГЕРБ Данаил Кирилов, който беше председател на правната комисия в предишния парламент.
Предложили сме разделяне на страната на 240 едномандатни избирателни района. Това е сериозно деление, свързано с изборния процес и промяната в системата, каза Кирилов.
Той добави, че промяната в системата изисква извършването на райониране. В ГЕРБ продължават да поддържат позицията си от края на предишния парламент „районирането да се извърши от орган, който е максимално отдалечен и обективен спрямо участниците в политическия процес“.
Предложихме това да се извърши от президента на републиката. Разбира се, не непременно лично и непосредствено, той може да ползва цялата администрация на държавата, включително служба ГРАО, НСИ, ЦИК“, каза още Кирилов.
Той смята, че президентът и неговата администрация могат да използват целия държавен ресурс, за да преодолеят всички възможни рискове и изкривявания, както и твърдения, че районирането обслужва един или друг участник. Няма да има едномандатни райони за гласуване в чужбина, там ще се гласува електронно. Това според Кирилов ще премахне необходимостта да се изпращат в чужбина по 240 различни вида бюлетини.
Предложението за въвеждане на мажоритарни избори надали ще бъде прието от парламента, тъй като коалиционните партньори от „Обединени патриоти“, както и БСП и ДПС, засега са против.
БСП и патриотите са склонни на въвеждането на модел, подобен на германския, при който половината депутати се избират мажоритарно, а другата половина пропорционално. При германския избирателен модел обаче броят на мандатите в парламента е плаващ според резултатите от изборите, което предполага промяна на Конституцията.
От края на миналата седмица телевизионният водещ СлавиТрифонов протестира пред сградата с искане депутатите да предприемат конкретни действия за превръщането в закон на резултата от референдума за промяна на изборните права. В него 2.5 млн. души се обявиха за задължителен мажоритарен избор на народни представители и намаляване на субсидията на партиите.