Българският футбол изпадна в безтегловност. В момента има президент, който бе поставен на поста от немай къде, няма изпълнителен комитет, няма и треньор на националния отбор.
Как се стигна до тази тъжна картинка?
Първо, бих искал да кажа, че по никакъв начин няма как да отречем успехите на Борислав Михайлов на футболния терен. Аз самият като юноша бледен със сълзи на очи гледах, как хваща дузпите на мексиканците и скандирах името му пред телевизора.
И тук идва клишето: това, че си бил добър футболист, не значи, че ще бъдеш добър ръководител.
Първото нещо след разразилия се расистки скандал, което направи неприятно впечатление е начинът, по който Михайлов си подаде оставката. Факт е, че му скроиха шапката, защото за мен е необяснимо как 20-30 човека организирано скандираха расистки звуци. Направиха го точно два пъти (при трето провинение срещата щеше да бъде прекратена) по време на мача, след което необезпокоявани си тръгнаха. Защо никой не ги спря да им поиска документи за самоличност например?
Последва унизителна загуба и огромен международен отзвук за расисткия скандал, довел до трусовете във футбола ни. Въпреки това президентът на БФС нямаше никакво намерение да се оттегли, дори когато на другата сутрин премиерът Бойко Борисов поиска оставката му. Няколко часа по-късно обаче, след като ГДБОП щурмува футболната централа, Михайлов „преосмисли” и обяви, че си тръгва.
А много по-цивилизовано щеше да бъде, ако го беше направил сам и крайно време е всички български лидери не само в спорта, а във всички сфери, да се научат да си подават оставката с достойнстово, след като са се провалили в управляваната от тях институция, фирма, партия и тн..
Михайлов излезе пред журналистите и поне за мен със смайваща безскрупулност обяви, че няма вина за моментната ситуация.
А кой е виновен? Папа Франциск, Светия синод, климатичните промени?
Боби нахвърля едни цифри, обяви какво е построено за 14 години като терени, бази и тн. Тези неща са факт, но защо пропусна да спомене някакви футболни успехи бяха постигнати по време неговото управление. Май няма такива.
Националният ни отбор се превърна в мечтан съперник за останалите по време на жребиите за световни и европейски квалификации. „Лъвовете” не могат да се доближат до класиране на голям футболен форум, въпреки че форматът на Европейското първенство например бе увеличен на 24 участника.
На клубно ниво, като изключим Лудогорец, който благодарение на финансовата мощ на своя собственик се превърна в нещо като автономна република, нещата не са по-обнадеждаващи.
Двата ни футболни гранда зациклиха и се превърнаха в биткаджии за второто място. Всъщност единият гранд не е точно такъв, защото благодарение на управлявания от Боби Михайлов футболен съюз и държавата, бе позволено на един клуб да припознае успехите и титлите на фалиралия ЦСКА, и да се намести гордо в центъра на София.
Не по-розово е положението и в Левски, където след серия от смени на собственици, клубът задлъжня с милиони към държавата и беше на косъм да последва вечния си съперник към бездната на фалита. Кой, и как го крепи все още е тема на друг разговор.
Какво да кажем за телевизионните права за родния шампионат. Борислав Михайлов допусна безпрецедентен конфликт на интереси, след като ги предостави в ръцете на собственика на единия от клубовете. Така средствата за останалите клубове зависят от него.
Боби се разграничи и от темата за корупцията сред съдиите, но и това не прозвуча сериозно. Да, той най-вероятно няма нищо общо с това, но самият факт, че е позволил някъде по долните етажи негови подчинени да вършат тези безумия е повече от тревожен.
За съжаление след 14-годишното си управление, Боби Михайлов от любимец на феновете се превърна в един от най-мразените и оплювани от феновете хора. Това обаче не го безпокои по никакъв начин.
„Феновете ме освиркват и обиждат, защото хората в България мразят успелите хора. А аз съм един много успял човек”, това каза Михайлов на прощаване.
Така е господин Михайлов, за 14 години вие станахте един истински успял финансово човек, а сега без капка свян ще се отдадете на лов и риболов, оставяйки гърчещия се в агония български футбол.
