Ваня Григорова е икономист. Била е изследовател в агенция за онлайн проучвания, пазарен експерт в телеком и администратор в неправителствена организация. От 2015 г. е икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“. Завършила е УНСС, в момента е докторант в същия университет в катедра „Човешки ресурси и социална защита“.
В последните години е една от най-активните обществени личности, които защитават правата на работниците както в работни групи, комисии, Националния съвет за тристранно сътрудничество, така и в медийното пространство. Тя е и представител на синдиката в срещите с представители на Европейската комисия, в които защитава каузата за ускорено увеличаване на минималната работна заплата и създаване на условия за увеличаване на останалите доходи.
Г-жо Григорова, защо вчера управляващите решиха първия ден от болничните да не се заплаща от работодателите и можеше ли да бъде предложено този първи ден да се плаща от НОИ, което е логично при положение, че и работникът и работодателят вече са си платили веднъж осигуровките?
Само да припомня, че на едно от скорошните заседания на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ бе обсъждан законопроект на депутати от „Воля“, ако не се лъжа, които предлагаха именно това – първите 3 дни, които в момента се плащат от работодателя на 70% /по-ниско, отколкото се плаща от НОИ, където е 80/, да се поемат от НОИ. Тогава синдикатите – ние, колегите от КНСБ, се възпротивихме на това, тъй като това означава, че за да се попълни дефицитът, който допълнително ще се отвори в този фонд в НОИ, трябва да се увеличи осигурителната вноска на работещите в момента – просто няма откъде да се вземе другаде. Това бе нашата причина да не се съгласим с този вариант. След като този законопроект бе отхвърлен и в Народното събрание, до момента темата изглеждаше затворена. Нямаше такъв текст и в законопроекта за държавния бюджет, и за ДОО.
И в един момент, между първо и второ четене, излезе това, което коментираме в момента – работниците да не получават никакво заплащане през първия ден. Как си го обяснявам аз – с факта, че в малката коалиция има хора, които чуват много добре това, за което настояват работодателите. Там има чуваемост. Включително, че части от „патриотите“ недвусмислено са казвали, че чуват много добре и съчувстват на българския работодател. Това е причината, поради която, според мен, е било предложено това. Защо се съгласяват основните управляващи от ГЕРБ? Защото трябва да дадат някакъв повод на обществото да смята, че „малката коалиция“ все още има място в управлението, извън това да подкрепя основните управляващи.
Да уточним, понеже в петър имаше полемика в кулоарите на парламента – ГЕРБ казват, че това е предложение на „Обединени патриоти“ /ОП/, те пък казват, че е предложено от ГЕРБ. Вие смятате, че това идва от „патриотите“?
Според мен – да, поне, ако съдим от досегашните изявления и законови предложения на отделните групи. Напомням, че в началото на 2018 година г-н Валери Симеонов предложи и прокара значителни промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, така че да облекчи вноса на работници от трети държави. Направи го по такъв начин – през кръг от негови депутати – че това предложение да не се налага да преминава през обсъждане в НСТС и той това си го призна в трудовата и социална комисия на НС. Каза си, че това е законопроект, който е подготвен от него и е прокаран през негови депутати, за да не минава през обсъждане.
Това е заобикаляне на демократичните процедури, вкл. това, което бе направено вчера, е заобикаляне на демократичните процедури по обсъждане на законопроекти преди да влязат в НС.
Какво е позицията на КТ „Подкрепа“ по въпроса с първия ден на болничните? Кой трябва да го плаща?
По принцип смятаме, че човекът трябва да получава плащане, независимо кой го прави. От друга страна, ако това плащане се прехвърли към НОИ, ще се наложи да се увеличат осигурителните вноски недвусмислено. Към момента те са ниски и хората трябва да знаят това. Задържаме увеличението, благодарение на това, че прехвърлихме част от тези плащания върху работодателите. Ако това се прехвърли към НОИ, мигновено осигуровката трябва да се увеличи, а това ще намали разполагаемия доход на и така изключително нископлатените български работници.
В този смисъл ние категорично не приемаме това да не бъде плащано от никой. Ако управляващите искат да прехвърлят плащанията към НОИ, нека да обяснят на българския работник защо ще му намалят още доходите.
Каква е европейската практика? Вчера се чу, че има подобна практика в други европейски държави, като Холандия и Латвия. Вие имате ли някаква представа?
Аз съм много скептична, когато работодателите сочат европейски практики, тъй като често те се показват много изкривено. Именно за Холандия, която споменахте, един от депутатите от ГЕРБ в НС обясни, че е работил там, че се е разболял, при което се е обадил на неговия мениджър и е казал, че има проблем, тъй като там трудно се стига до личния лекар. Отговорът, който получил, бил „просто пусни един имейл, че си болен, и продължаваш да си получаваш заплащането“. Ето случай, в който твърденията на работодателите всъщност се оказват неверни.
Когато за първи път повдигнаха въпроса тази година, направих справка как стоят нещата в Германия и Австрия. В Австрия има случаи, в които работодателят продължава да плаща пълната заплата 6 седмици след като човекът се е разболял. Така че, те успяват да намерят практики, които са изгодни на тяхната теза, успяват понякога да видоизменят реалната практика, така че да докажат собствената си теза. Реален и пълен анализ на всички практики в ЕС няма, но бърз поглед върху „цивилизованата“ част от ЕС сочи, че никъде работникът не се оставя без никакви доходи именно в периодите, в които са му нужни още повече приходи. Защото, особено в България, където Здравната каса не покрива лекарствата и част от изследванията не се покриват от НЗОК, не можем да си позволим да оставим хората без приходи. Това означава, че ще ги накараме да ходят болни на работа – така ще се разболеят и другите им колеги. Ще накараме майките да пускат децата си на детска градина болни – така ще се разболеят и останалите деца в групата. Защо трябва да причиним това на българския народ допълнително?
Да поговорим малко за доходите. Преди 12 години, когато влизахме в ЕС, покупателната способност на доходите на българите бяха 24% от средната за ЕС, сега вече нарастват и минават над 50%. Според Вас правителството може ли да управлява по-добре, за да има по-ускорен темп на растеж, или има някаква друга причина, която ни забавя по този път?
Това, което споменахте, ако не се лъжа, се отнася за БВП. Самата покупателна способност е нараснала, но не толкова. Давам конкретни числа. Медианната работна заплата в България през 2014 година, тъй като по-нови данни няма, е с около 26% покупателна способност спрямо средноевропейската. Тя категорично не може да е нараснала до 50% в рамките на последните 4 години. Чакаме последните данни, следващата година би трябвало да излязат данните за 2018.
Да, има по-значимо увеличение на номиналните доходи, има увеличение и на покупателната способност, по-невидимо, но наистина това е крайно недостатъчно, за да имаме надежда, че ще доближим европейските нива скоро. Между другото, в началото на седмицата обсъждахме националната програма за развитие „България 2030“, тя следва целите за устойчиво развитие на ООН. Във въпросните цели е записано, че по-ниско развитите държави трябва да увеличават своя темп на икономическо развитие с поне около 7% годишно, за да имат шанс поне да започнат да настигат останалите държави. Темпът на развитие в България е наполовина от необходимият.
Да поговорим и за пенсии. Вчера стана ясно, че пенсията ще стане 250 лева от средата на следващата година. Това е предложението на управляващите. Според вас това успех ли е?
250 лева е значително под линията на бедност. Според мен това изчерпва темата но все пак: огромен е проблемът при пенсионерите, тъй като над 1 милион от тях не могат да покриват ежедневните си нужди. Дали можем да си позволим да коригираме значително системата – към момента не, за съжаление, въпреки че е абсолютно наложително преизчисляване на пенсиите. Защо не можем? Защото огромна част от икономиката у нас е в сивия сектор – около 30%. Има твърдения, че с около процент – два е намаляла, но това на фона на 30% е нищо. Също трябва да споменем годишния доклад на Европейската комисия от предходната година, в който буквално пише, че около 58% от българските работници и служители работят отчасти или изцяло в сивата икономика. Това означава, че не се осигуряват на пълните си доходи. Когато работещите не плащат осигурителни вноски и техните работодатели не плащат такива във фондовете на НОИ, няма как да се плаща на хората, които са в болнични, безработици, пенсии.
Българите трябва да разберат, че спестяването от осигуровки е спестяване от бъдеще и ако те спестяват 50 лева, то спестяват поне 70 на българския работодател, който трябва да ги плати отново за тях.
При сегашното състояние на бюджета, БВП и икономиката на България може ли бюджетът да си позволи по-драстично увеличение на пенсиите?
При тази управленска философия не може. Днес имахме среща с председателя на Бюджетната комисия г-жа Менда Стоянова, която ми обясняваше точно това: имаме толкова средства, няма как да дадем и на социалните работници, и на работещите в БНР, и на работещите в Българската агенция за безопасност на храните, просто трябва да изберем някой, защото толкаво са парите. Тогава запитах защо са толкава парите, защо не увеличим преходите от данъци, като натоварим повече високодоходните групи, като натоварим повече големия бизнес, за да имаме какво да преразпределяме към хората, които очевидно имат наболяла нужда от това тези доходи да бъдат осъвременени. Отговорът беше: не подхващайте тази тема – знаете, че сме на различно мнение. Когато изначално ти си заложил ниски приходи в бюджета, ясно е, че не може да имаш високи разходи.
Трябва да се промени данъчната философия, трябва да се промени управленската философия. За съжаление няма да стане нито в този мандат, нито с тези управляващи.
