Директните плащания (ДП) от пациентите в България са 46,6 % от разходите за здравеопазване през 2017 г., което е най-високият дял в ЕС. Основните фактори, способстващи за директните плащания, са плащанията за услуги, които не са обхванати от пакета от здравни дейности на НЗОК (включително повечето дентални услуги и дългосрочните грижи), както и доплащането за редица услуги и лекарствени продукти, които се отпускат с лекарско предписани, гласи доклад на Европейската комисия, в който са направени профили на здравеопазването на страните-членки на ЕС.
„Неофициалните плащания се оценяват като значителен дял от всички директни плащания от пациентите за здравеопазване и допринасят за натиска върху разходите на домакинствата. От друга страна, на доброволното здравно осигуряване се падат едва 0,5 % от текущите разходи за здравеопазване през 2017 г.“ се казва в съответния раздел на профила на Бълграия.
Документът намира българското здравеопазване за скъпо и неефективно и алармира, че разходите за здравеопазване в България растат неотклонно през последните 15 години, но основната причина са парите, които хората плащат от джоба си. Системата в момента зависи почти по равно от частното и публичното финансиране, като делът на бюджетните средства (52%) намалява през последните години. При това 14% от населението дори не е обхванато от системата на вноски за здравеопазването, т. е. всеки седми българин на плаща здравни осигуровки.
Макар че средната продължителност на живота в България се е увеличила от 71,6 години през 2000 г. на 74,8 години през 2017 г., тя е най-ниската в ЕС. Въпреки че Латвия, Естония и Румъния са регистрирали по-кратка средна продължителност на живота през 2000 г., увеличението в тези държави изпреварва това в България. Повишението на средната продължителност на живота е по-голямо сред жените, отколкото сред мъжете, като по този начин съществуващата разлика между половете е
нараснала на седем години. Въпреки това жените в България са с най-ниската средна продължителност на живота в ЕС (78,4 години), докато мъжете са с третата най-ниска (71,4 години).
Като цяло България се характеризира с високо ниво на хоспитализация и болнична активност, което се обяснява с отчасти с недоразвитата първична и превантивна грижа. Силният ръст на броя на болничните легла в градовете и в частния сектор в същото време подсилва концентрацията на този тип услуги въпреки опитите да бъде овладян този процес и да бъде подсилена доболничната грижа, става ясно от данните в доклада.
Недостатъците влияят върху ефикасността на българското здравеопазване. Както предотвратимата с превенция смъртност, така и предотвратимата с добро лечение,
са сред най-високите в ЕС, което свидетелства за големи възможности за подобряване на профилактиката и ефикасността на медицинската помощ. Липсата на данни по ключови показатели възпрепятства мониторинга на качеството на здравеопазването, гласи докладът.
