„Дойче веле“: Успехите и слабостите на Русия – в центъра на Мюнхенската конференция за сигурност

Водещи политици от над 40 държави в Мюнхен отново ще обсъждат въпроси на световната сигурност. В своя доклад организаторите на Мюнхенската конференция отбелязват успехите и слабостите външната политика на Русия през 2019 г.

Русия е „най-прякото и откровено предизвикателство“ за Запада през последните години – това е едно от заключенията на доклада, подготвен за годишната конференция за сигурност в Мюнхен, която ще се проведе в столицата на Бавария от 14 до 16 февруари.

Тази година хотелът „Баварски двор“ в Мюнхен ще събере държавни ръководители, както и министри на отбраната и външните работи от повече от 40 държави, представители на бизнеса и международни организации.

По традиция те ще обсъдят най-важните въпроси от дневния ред на световната политика и ще се опитат да намерят отговори на тях. Ще предоставят ли САЩ военна помощ на съюзниците си в НАТО, ако е необходимо? Трябва ли страните от ЕС да си сътрудничат по-тясно в областта на отбраната? Заплашен ли е светът от „ураган“, в който се смесват сигурността и изменението на климата?

Външнополитически успехи на Русия

Оценявайки отношенията между Русия и Запада, докладът, подготвен за конференцията в Мюнхен, отбелязва, че през 2019 г. Москва, „без да разполага със силни козове“, успя да постигне редица външнополитически победи: да възстанови пълното си членство в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, да продаде системи за ПВО С-400 на натовския член Турция, да циментира статута си на „основен играч“ в Близкия изток.

Като цяло, Москва улесни западните страни да преодолеят разногласията по редица въпроси, тъй като многократно провокира европейците с опитите си да се намеси в европейските избори, да навреди на западните либерални институции и ценности, разпространявайки своите интерпретации за исторически събития. Русия извърши през март 2018 г. опит да отрови бившия руски агент Сергей Скрипал в британския Солсбъри, а също и, както се твърди, да организира убийството на бившия чеченски полеви командир Зелимхан Хангошвили в центъра на Берлин през август 2019 г.

Поради това след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. страните от НАТО значително увеличиха военните разходи, въпреки продължаващите спорове относно разпределянето на тежестта в съюза. НАТО също успя да запази основният консенсус, въпреки че не всички европейски членове на алианса подкрепиха оттеглянето на САЩ от Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег на действие (ДРСМОД) през 2019 г. Кремъл също не остави на ЕС избор по въпроса за разширяване на санкциите срещу Руската федерация, като не направи почти нищо за отслабване на конфронтацията в Източна Украйна.

Москва има „стратегическо търпение“

Както е посочено в доклада, въпреки това много европейци са скептично настроени към конфронтацията с Русия, вярвайки, че това противоречи на интересите на Европа. Отново и отново политиците разсъждават върху постепенното облекчаване на санкциите. Изглежда, че Москва има „стратегическото търпение“, което европейските политици приписват на себе си.

В тази връзка авторите на доклада обръщат внимание на призива на френския президент Еманюел Макрон към европейците да „преосмислят основите“ на отношенията с Русия, което също се възприема като външнополитическа победа на Москва.

Макрон предложи изграждането – с участието на Руската федерация – на „нова архитектура на отношенията, базирани на доверие и сигурност в Европа“. За огромното мнозинство от европейците обаче причината, поради която „базирана на доверие архитектура“ не съществува, е в Москва, а не на Запад, се казва в доклада.

Завоят на Русия на изток – изпитанията тепърва предстоят

В светлината на продължителната криза на доверие със Запада Москва се обръща на изток към Пекин. Русия възобнови продажбите на оръжие за Китай, покани Пекин да участва във военните учения „Изток-2018“, а през юли 2019 г. се присъедини към Китай при провеждането на въздушни патрули над Източнокитайско море. Според китайски данни, търговията между двете страни през 2018 г. се е увеличила с 27 процента.

Авторите на доклада обаче считат, че най-силното лично предимство на китайско-руския формат е тясната лична връзка на Путин със Си Дзинпин, когото шефът на Кремъл нарича „свой скъп приятел“ и с когото се е срещал около 30 пъти.

Авторите на доклада прогнозират сериозни изпитания на руско-китайските връзки в бъдеще. Причина за тях може да е асиметрията в отношенията между двете страни, която вече се прояви в сферата на търговията и става все по-видима във военната област, космоса, киберпространството и изкуствения интелект. Към това добавете нарастващото влияние на Китай в Централна Азия и руския Далечен Изток.

Вътрешните ресурси на Русия се изчерпват

Оценявайки вътрешната руска ситуация, авторите на доклада посочват, че Владимир Путин все още „контролира ситуацията“, но през лятото на 2019 г. той се изправи пред най-големия политически проблем след завръщането си в Кремъл през 2012 г.: големи и продължителни протести заради липсата на независими кандидати на изборите за Московската градска дума.

В светлината на продължаващата икономическа стагнация, липсата на растеж на реалните доходи и изключително непопулярната пенсионна реформа, вътрешната подкрепа за Путин спадна. Като се имат предвид тези събития, както и промяна в правителството в началото на 2020 г., авторите на доклада стигат до заключението, че вътрешните ресурси на Русия за глобална демонстрация на сила постепенно се изчерпват.

Широка гама от теми

По време на конференцията по сигурността в Мюнхен често се наблюдава неочаквано изместване на акцента и се правят нови оценки. Обхватът на темите е много широк. Настоящата конференция, според доклада, ще предостави възможност не само за „обща оценка на ситуацията със сигурността в света, но и за състоянието на Запада“.

Освен това Мюнхенската конференция се счита за най-доброто място извън Вашингтон, даващо възможност да се добие представа за американската външна политика, тъй като в нея ще участват държавният секретар и министърът на отбраната на САЩ, както и редица членове на Конгреса. В Мюнхен ще има възможност за проучване на международните реакции на мирния план на Тръмп за Близкия изток, за опита да намали напрежението в конфликта между САЩ и Иран.

Европейски проблеми

Някои експерти твърдят, че Европа поради нарастващия популизъм и национализъм ще се съсредоточи върху проблемите си и частично ще се изолира от останалия свят. Поредица от дискусии на форума в Мюнхен ще бъдат посветени на това как ЕС би могъл да разшири влиянието си, предимно чрез по-тясното сътрудничество в отбранителния сектор. Сега, след като Великобритания напусна ЕС и поради факта, че принципът на колективната сигурност в НАТО многократно е поставян под въпрос, една от основните задачи за много експерти е координацията и частичното обединяване на отбранителните способности на страните от ЕС.

Проблемът с миграцията от юг става все по-важен за Европа заради войните в Сирия и Либия. В същото време Русия има дестабилизиращ ефект върху източната част на континента. Следователно много в Европа биха искали ЕС да действа по-уверено в света от преди и по-независимо от Съединените щати. Френският президент Макрон смята, че Европа трябва да научи „езика на силата“, в противен случай може „да изчезне геополитически“.

Друг набор от теми за обсъждане на конференцията са свързани с Китай. Китайският президент Си Цзинпин заяви през 2019 г., че КНР ще се бори срещу опитите на чуждестранна намеса в своите действия в Източно и Южнокитайско море. Търговски конфликт продължава между САЩ и Китай; западните страни не изключват недопускането на китайския концерн Хуауей до създаде на 5G инфраструктура за високоскоростни мобилни комуникации.

Заб: заглавието е на „Дебати.бг“.