Османското владичество у нас не е оказало почти никакво влияние върху нашите икони от този период, които трябваше да бъдат включени в изложбата в Лувъра. Това посочи литературният и медиен критик Митко Новков в интервю специално за ДЕБАТИ.бг.
„Ако сте разглеждали икони от този период, много е трудно да се намери османско влияние освен може би това, че мъчителите на различните светци и на Иисус понякога са облечени в еничарски одеяния. Двете култури са се движили паралелно и много малко са местата, където те са се съприкосновявали и активността на това съприкосновение е идвало от хората, изповядващи исляма. Говоря за знаменитото Демир Баба теке в Разград, където се молят и християни, и мюсюлмани. Говоря за Баба текето около София, където е имало един дервиш, който е проповядвал любов между различните религии. Но това са изключения в рамките на Османската империя. Дори е имало период през втората половина на 17в., когато различните етноси са се движили с различно цветово одеяние.’- посочи Новков.
Според него поради това идеята за синкретизъм между две различни култури, между две различни религии е неправилна.
„Почти по същото време, когато в Холандия тече голямата лудост по лалетата, в Османската империя също има един период на лалета, в който те са били сякаш обожествявани цветя. Това го няма в българското изкуството. В османското изкуство от, мисля, 17в. може да се видят страхотни орнаменти на лалета върху джамии и на много други места. В българското изкуство, доколкото е останало такова от това време, нищо подобно не може да се види.“ допълни Митко Новков.
Според Новков френската кураторка е трябвало по-активно да се консултира с местните специалисти, които да и покажат, че това, което е трябвало да се представи като много силно взаимно влияние между християнско, ислямско, османско изкуство в българските земи не се наблюдава. Изключения според него е имало, но те са по-скоро инцидентни.
Цялото интервю с Митко Новков очаквайте по-късно днес на ДЕБАТИ.бг.
