Днес Европейската комисия публикува съобщение за европейския семестър за 2019г. В началото на документа е посочено кратко резюме за България.
„Силният импулс на растеж в България и стабилността на държавните финанси дават възможност за справяне с оставащите структурни предизвикателства и за повишаване потенциала на растежа. Нивата на бедността, социалното изключване и неравенството в доходите все още са сред най-високите в ЕС. Населението е застаряващо, което означава, че се усеща недостиг на квалифицирани работници. За адекватно справяне с тези предизвикателства и за ускоряването на икономическия растеж, правителството ще трябва да приложи структурни реформи. Инвестициите в подобряване на уменията на хората, в инфраструктурата и в научните изследвания и иновациите биха подкрепили производителността и биха помогнали на България да настигне останалата част от ЕС”, пише в документа.
И се допълва:
„Икономическият растеж остава стабилен и пазарът на труда продължава да се развива добре. Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) нараства с приблизително 3,2% през 2018 г. и се очаква да нарасне с 3,6% през 2019 г. и 2020 г., най-вече заради вътрешното потребление. Ръстът на заплатите стимулира потреблението, а инвестициите нарастват главно заради европейските фондове”.
Коефициентът на безработица (5.2% за Q4-2018) е под нивото от преди кризата през 2007г. Дългосрочната безработица е намаляла, а младежката безработица е паднала под средното за ЕС.
Въпреки сравнително добрите си общи икономически показатели, България се бави в настигането на останалата част от ЕС.
Брутният вътрешен продукт се увеличава всяка година. Потенциалът за растеж обаче може да бъде възпрепятстван заради негативните демографски тенденции и нарастващия недостиг на квалифицирана работна ръка. Липсата на работници и планираното увеличение на заплатите може да доведат до ръст на възнагражденията над растежа на производителността, което ще доведе до загуби в икономическата конкурентоспособност на България.
Бюджетното развитие остава положително. Правителството постигна бюджетен излишък, равен на 1,1% от БВП през 2017 г. поради подобрено събиране на данъци и по-висок от прогнозирания номинален растеж.
ИКОНОМИЧЕСКА СИТУАЦИЯ
Икономиката на страната продължава да расте. Брутният вътрешен продукт се увеличава с приблизително с 3,2% през 2018г. Повишаването на заплатите увеличи доходите и стимулира потреблението. И публичните, в по-малка степен частните инвестиции също са допринесли за растежа на БВП.
Увеличават се разходите в обществения сектор, най-вече заради повишаването на заплатите и междинното потребление.
Забавя се ръстът в износа на стоки, особено за Турция. Но силното потребление подкрепя високите нива на вноса.
Като цяло външната търговия има негативен принос за растежа на БВП.
Доближаването до европейските равнища се случва бавно. От 2011г. БВП на глава от населението се увеличава по-бързо от средното за ЕС ниво, но през 2017г. достига едва 50% от средното европейско ниво.
Регионалните различия нарастват и затрудняват конкурентоспособността на страната. Производството и доходите в България са много неравномерни.
Освен това пет от шестте региона на България са сред 20-те най-бедни в ЕС.
Въпреки че представлява едва 18,8% от населението, Софийската област генерира почти половината от БВП на странаста.
Като процент от Брутния вътрешен продукт, инвестициите са под средните за ЕС, със значителни регионални несъответствия.
София привлича повече от половината нефинансови преки чуждестранни инвестиции. Други получатели на преки чуждестранни инвестиции са по-големите градски центрове, особено в южната част на страната, засилвайки икономическите резултати на тези региони.
Производителността на труда непрекъснато нараства от 2008-ма досега, но все още е доста под средното за ЕС.
Инфлацията, основно обусловена от цените на петрола, се очаква да се понижи през 2019г и 2020г. Годишната инфлация бе 2,6% през 2018г. Ценовият натиск се увеличава поради рязкото показване на цените на петрола, хранителните продукти и необработените храни след слабата лятна реколта.
В следващите години се очаква инфлацията да намалее до 2,0% през 2019г. и до 1,8% през 2020г.
Условията на пазара на труда продължават да се подобряват наред със силния икономически растеж. Степента на безработица намалява за пета поредна година и сега е доста под средното за ЕС, докато равнището на заетост достигна по-високо ниво от преди кризата. Въпреки тези положителни развития, неблагоприятните демографски тенденции и увеличаващия се недостиг на квалифицирани работници са все по-голямо предизвикателство за бъдещия растеж.
ПУБЛИЧНИ РАЗХОДИ
Бюджетът на страната продължава да се увеличава. През 2018г. бе регистриран излишък от 0,8% от БВП.
От гледна точка на разходите, публичните инвестиции започват да се възстановяват, въпреки по-бавния от очаквания напредък при изпълнението на проекти, финансирани от ЕС.
Увеличението на заплатите в публичния сектор също допринесе за повишаване на публичните разходи.
От гледна точка на приходите в бюджета, данъците и приходите от осигурителни вноски се увеличават в резултат, както на благоприятната макроикономическа среда, така и на по-ефективното събиране на данъците.
Това се отнася и за косвените данъци, като ДДС и акцизите.
Средносрочните бюджетни прогнози сочат устойчиви излишъци и нисък дълг.
Прогнозите за обществени разходи за заплати и инвестиции ще се увеличат още през 2019 г. и 2020 г.
Очаква се обаче тези увеличения да бъдат частично компенсирани от по-високите приходи от данъци и трансфери.
По-нататъшните подобрения в събирането на данъци, ако бъдат реализирани, могат да допринесат за наличното фискално пространство.
Общата положителна фискална и макроикономическа перспектива допринася за бързото намаляване на публичния дълг, който ще е под 20% от БВП през 2020г. Освен това България е изправена пред нисък риск в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.
