Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция.
Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия.
Преподава в редица български университети.През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“.
През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“.
От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
Проф. Чуков, сбъдна се една от мрачните прогнози. Руската и турската армии вече фактически се сблъскаха в Сирия. Ердоган веднага поиска помощ от НАТО. Какво ще последва от тези действия?
Видяхте, че НАТО, на ниво организация, заявиха, че трябва да има опити за намаляване на напрежението, че НАТО застава на страната на своя член Турция. Между впрочем, Турция е свикала заседание по чл. 4 от Северноатлантическия алианс, по силата на който, ако една от страната членки чувства, че е застрашена нейната национална сигурност, нейната независимост, има право да свика подобен тип дебати в организацията.
Така че, на този етап трябва да разграничим НАТО и САЩ. Щатите бяха много по-категорични, че твърдо застават на страната на Турция. Нещо повече, ако до преди една седмица имаше по-скоро политически акценти в поведението на САЩ по отношение на Турция, то вчера видяхме, че има безрезервна подкрепа. Предоставяне на разузнавателна информация, на логистика и новият елемент – допреди няколко дни САЩ твърдо отричаха да предоставят на Турция системите „Пейтриът”, но буквално вчера заявиха такава готовност, че до дни ще има такива доставки.
Тоест, трябва да се прави разлика между НАТО – голямата организация – и САЩ, които са лидер в тази организация и имат реалната възможност да действат в тази посока. Виждате, че Турция се опита на дипломатическо равнище да мобилизира европейците, най-вече Франция и Германия. Очевидно Турция прави разлика между тези, които могат да дадат политическа и дипломатическа подкрепа, и онези, които могат реално на терен да дадат някаква помощ.
Категорично трябва да кажа, че жива сила, военнослужещи, от която и да било членка на НАТО, е изключено да бъдат изпратени на терен в Идлиб, тъй като става въпрос за територии на чужда държава.
Очевидно е, че ЕС и НАТО нямат желание да помагат на Ердоган поради две причини – флиртът му с Русия и заради това, че управлява с диктаторски способи. Как, според Вас, ще се опитат да излязат от тази неприятна ситуация?
В момента е много трудно да се каже дали идеята за свикване на четиристранна среща на високо равнище – Ердоган, Путин, Меркел и Макрон – ще се състои. Вчера неназован представител на турската държава е казал пред „Ройтерс”, че „Турция няма нищо против да тръгнат бежанците към Европа”. Това може да бъде единствено и само инструмент, който да подтикне европейците да бъдат по-активни на дипломатическата плоскост, използвайки инструментариума „бежанци”. Тук много ясно трябва да кажем, че европейците не са ентусиазирани да подкрепят Ердоган, но Ердоган е много ловък да използва едно старо „оръжие”, каквито са „бежанците”, за да може да сръчка европейците, така че, тяхното поведение да бъде в полза на Турция.
Това означава ли, че Ердоган наистина ще отвори границите за бежанците? И как това ще се отрази на България?
Аз лично не вярвам това да се случи. С днешна дата, населението в Идлиб е това, което страда. Аз дори публикувах в моя Фейсбук профил снимка на сириец на сирийско-турската граница, който държи плакат, на който пише, че от 37 дни той е бежанец и продава своя бъбрек срещу палатка.
Може би сте видели в кадрите, които излъчват световните медии. Това са бежански лагери. Там са хора, които са успели да се сдобият с палатки чрез различни организации и ООН. Това е просто един „град”, който покрива хоризонта. Много трудно може да се каже колко точно са – може би половин милион, може би 700 хиляди, а може и повече, от хората, които бяха прокудени от тези 20% от територията на Идлиб, които в момента са обект на много кървави сблъсъци. Вчерашното нападение беше една касапница. Те се изтеглят към северните части на Идлиб. В същото време, там ги посрещат бетонните блокове на турската граница, турската жандармерия не ги пуска, защото казват, че нямат възможност да приемат още бежанци.
Но парадоксът е, че те казват още, че тези, които обстрелват, са терористите на „Ал Нусра“. И се образува един порочен кръг, в който всеки обвинява другия за това, че не е спазил споразумението, че го е нарушил. Бомбардировките вървят, видяхме трупове на малки деца, разрушени училища, болници и др. Това е хуманитарна трагедия. На това по някакъв начин трябва да се сложи край. Аз не вярвам да има огромен поток към Турция, но си представете със или без знанието на Турция, тези хора, които по някакъв начин успеят да се спасят от Идлиб, няма къде да отидат, освен в Европа.
Не вярвам да има тълпи, каквито видяхме през 2016-2017 г. Но вероятно част от този бежански поток, който е натрупан в Гърция, вероятно, под натиска на прииждащите, ще се опита да търси спасение към вътрешността на Европа и ние се оказваме на пътя на тези техни желания.
Подготвени ли сме за такава ситуация или отново ще ги пуснем безпрепятствено да минат през страната ни по пътя им към Западна Европа?
Предполагам, че сме подготвени. Това не е прецедент. В момента, в който има активизиране на битките, нека да припомня, че в Идлиб имаше едно затишие близо година и четири месеца. Преди това имахме сходна ситуация – натрупване на бежанци. Тогава, всъщност, Турция взе мерки за недопускане на сирийски бежанци на тяхна територия. Тогава буквално се появиха контрабандисти от Идлиб. В част от трафикантите са от групировката „Ал Нусра“. Те натрупаха огромни богатства за сметка на тези бедстващи хора. А реално именно „Ал Нусра“ тероризира и използва тяхното нещастие, които искат да се спасят от бомбардировките на сирийската или руската авиация. Един омагьосан кръг, в който на първо място е човешката трагедия. На второ място е противоборството между две страни, които имат антагонистични интереси.
Моето лично мнение е, че в момента, зад този сблъсък, този напор на сирийско-руската страна да върви към турската граница всъщност е желанието да се заобиколят изискванията на Съвета за сигурност.
В резолюция 2254 за политическия преход става въпрос за откриването, за разчистването на две ключови стратегически автомагистрали – М4 и М5 (Алепо-Дамаск и Алепо-Латакия). Алепо е икономическата столица на Сирия. Ако този град продължава да бъде нефункционален, разорен от големите части, които се намират под контрола на Башар Асад и на Русия, практически каквато и да било икономика е немислима.
В момента сирийската икономика е придатък на иранската. 16 млрд. долара дава Иран за своите проксита, в това число и в Сирия. Цели отрасли от сирийската икономика са купени от Иран. Нещо повече, част от жизненоважните продукти, като хляба, като чая, като захарта, всичко това идва с ирански пари. Но така или иначе, ако не се задвижи сирийската икономика, досещате се какво ще се получи в близките седмици.
Така че тази битка има много пластове, от които най-видим е човешко-хуманитарният.
Как очаквате да завърши този конфликт? Очаквате ли, че тримата диктатори ще се разберат по някакъв начин?
Трудно ми е да кажа. Много сте права – става въпрос за източно мислене, за авторитарно, диктаторско мислене. Това са държави, в които понятието международно право, международни преговори, удържане на обещанията, които са дадени, просто не важат.
Най-потресаващо е тогава, когато видите човек, който е прогонен от дома си и си продава бъбрека за палатка. Ето това трябва да тежи на съвестта на тези трима диктатори.
Тоест, не може да се очаква, че ще се разберат?
Не. В Близкия изток, особено в Сирия, след тази продължаваща вече 8 години гражданска война, дипломацията е придатък на войната. Тоест, този, който е силен на терена, той печели. Той дори се опитва да даде дипломатическа осанка на своите военни победи. Трудно ми е да кажа какво ще се получи на терена. През последните няколко дни Турция имаше успехи по посока на възстановяването на контрола върху ключовия град Хараке, където се събират тези два пътя, за които споменах.
В същото време, сирийската армия, подкрепена от руските самолети, имат успехи в западната част на Алепо. Така че това е една война, която трудно някои би могъл да се ангажира да каже до къде би могла да стигне. Мога да се ангажирам, че невинните жертви ще продължат да се увеличават.
