Преди ден Договорът за ограничаване на разпространението на ядрените оръжия навърши 50 години. Той влезе в сила на 5 март 1970 година. Замислен е да предотврати разпространението им, да подтикне разоръжаването и да окуражи употребата на ядрена енергия за мирни цели, пише „Нюзуик“.
В света сега има около 14 000 ядрени бойни глави, 90% от които принадлежат на САЩ /6 185/ и Русия /6 500/. Около 3750 общо са на бойно дежурство, според стокхолмския международен институт за изследване на мира.
Общият брой ядрени глави е намалял от 70 300 броя през 1986 година.
Няколко страни обаче, с техните няколкостотин ядрени глави, се намират извън обхвата на ядрения договор. Индия, Пакистан и Израел не са подписвали споразумението, а Северна Корея излезе от него през 2003 година.
Смята се, че заедно тези държави държат около 420 ядрени бойни глави.
Историческите съперници Индия и Пакистан отказаха да подпишат. Индия тества първата си атомна бомба през 1974 година и досега има произведени 140 глави.
Пакистан започна работа по ядрено оръжие през 1972 година, след тежкото си военно поражение от Индия и днешната Бангладеш. Днес се смята, че страната има 160 бойни глави.
Израел никога не е признавал публично, че има атомно оръжие, но се смята, че ядрената му програма е започнала още през 1958 година. Страната произведе работещо ядрено оръжие през 1966 или 1967 година, а пълното развитие на програмата настъпи след Шестдневната война от 1967 година. През 1986 година младшият ядрен техник Мордехай Вануну представи доказателства, че Израел има атомно оръжие. Той живееше в Обединеното кралство, но бе отвлечен от агенти на „Мосад“, върна в Израел и съден за измяна.
Оттогава израелските ядрени способности са „обществена тайна“. Ядреният арсенал на еврейската държава се оценява на 90 бойни глави. Те могат да бъдат доставени до целите по най-разнообразни начини – по въздух, чрез подводници /най-много/ и чрез междуконтинентални ракети.
Северна Корея бе в Договора до 2003 година, когато САЩ я обвиниха в подмолно обогатяване на уран и възпрепятстваха петролните доставки за страната. Пхенян съобщи, че има атомно оръжие през 2005, а през 2006 година извърши ядрен тест. Въпреки изненадващия обрат в преговорите за денуклеаризация с президента Тръмп и Южна Кория, процесът изпадна в глуха улица.
За Северна Корея се смята, че има около 30 ядрени бойни глави.
Преговорите със страните извън договора стават все по-трудни и специалистите имат опасения, че освен изброените 4 страни може да се появят още ядрени държави. Ситуацията се усложнява и от това, че два от трите темелни за ядреното равновесие договори вече не са в сила. Президентът Дж. У. Буш изтегли САЩ от Договора за балистичните ракети, а Доналд Тръмп – от този за ракетите със среден радиус на действие. Договорът START, последният, останал в сила, изтича през 2021 година. Русия вече изрази желание да го поднови, а САЩ все още трябва да оповестят становището си.
Ако и последният договор иде в историята, това ще означава, че за първи път от 50 години двата най-големи ядрени арсенала остават без никакъв взаимен контрол и без ограничения.
