Юлиан Попов, интелектуалец, природозащитник и бивш министър на околната среда и водите, предложи на „Фейсбук“ страницата си обществено разследване на катастрофата, при която беше убит Милен Цветков.
При което една адвокатка му пише следното, правописът запазен:
„Студент в Берлин. Там я кара я не кара кола. Прибира се и на някакъв купон пуши трева и взимат амфетамини. След три дни взима автоматика на майка си и набива сто по пустите улици. Вижда светофара и набива газ вместо спирачка, защото не кара автомат. Влетява в колата отпред. Полевия тест отчита употреба на наркотици, щото отчита до седмица назад.
Така добре ли е с великото разследване?
Молете се някой ден децата или внуците ви да не ви научат от първа ръка как се случват подобни трагедии.
Наскоро така беше убит колега адвокат от собствената му жена със собствения му Ягуар автоватик.“
Има и друга версия, написа я Иван Митев от Бургас, с когото не се познавам лично, но се оказва, че пътищата ни по един или друг начин са свързани.
„Затова обвинението е в умишлено убийство, а не в предумишлено убийство. И аз не съм юрист, но това са две съвсем различни неща. Ето например Кристиян в този ден да кажем не е излязъл от къщи с намерението да убива някого, нито М. Цветков в частност. Ясно е, че нямаме случай на предумисъл… Само че когато Кристиян е излязъл, примерно е спрял някъде накриво, за да изчака приятелката си. В това време минава М. Цветков с колата си, кипва справедливият му гняв, отваря джама и казва нещо в смисъл „ей, пич, така не се спира“ и си продължава по пътя. Кристиян, да си припомним, че е дрогиран с пет дроги, едната от които е възможно най-скъпата на пазара и се нарича „сатанинска“, та в този момент и на Кристиян му кипва адреналина, гаджето му влиза в колата, той я подпалва и си казва „ей сега ще го настигна този и ще го разкатая… ще го убия, мамицата му“, вдига 150 и след една минута го настига на светофара пред Парадайс…
Та ето ви разликата между умисъл и предумисъл“.
Това вероятно ще са и двете основни версии на процеса за убийството.
Едната на защитата, другата – на прокуратурата.
Дали съдът ще реши едното, или другото е от решаващо значение за присъдата.
Зависи много и от показанията на другите хора в колата на Кристиян. Те сега са на свобода и си мисля, че не е трудно да се предположи какво ще кажат.
Съдът ще решава.
За съжаление българският съд я е докарал дотам, че доверието в него е мижаво.
Нечаканата, непредизвикана, нелепа смърт на Милен му дава шанс за реабилитация.
На съда, но и на всички нас, които търпим и се примиряваме.
В основата на правото е справедливостта.
Не параграфите.
Справедливостта липсва днес в България.
И право няма, в тесния смисъл на думата. В широкия – също.
*Текстът е публикуван във Фейсбук профила на Георги Даскалов
