Лентата „Тя” на холандския режисьор Пол Верховен получи отличието за най-добър чуждоезичен филм на състоялите се в неделя вечерта награди „Залтен Глобус”.
Френската актриса Изабел Юпер в главната роля получи статуетка в категорията за водеща женска драматична роля.
Новият филм на легендарния режисьор Пол Верховен „Тя“ (Elle) получи десетки положителни критики с първите си прожекции. Той беше представен в конкурсната програмата на фестивала в Кан и беше избран за френското предложение за чуждоезичен „Оскар“.
Грандамата на френското кино Изабел Юпер прави страхотна роля в образа на Мишел – несломима жена, ръководител на успешна компания за видео игри, безмилостна в личния си живот, както и в бизнеса. След като неизвестен мъж я напада в дома й и я изнасилва, Мишел решава да го открие. Тя става символ на съвременната жена, независима и отговорна, целеустремена и противоречива, поела вече до голяма степен бремето на един все по-малко мъжки и съвсем не женски свят. Филмът е адаптация на „ОхЕ“ на Филип Джиан.
Сред шедьоврите на Пол Верховен са „Първичен инстинкт“, „Робокоп“, „Зов за завръщане“, „Звездни рейнджъри“, „Човек без сянка“, „Черната книга“.
Носител е на награда „Сатурн“ и е номиниран за „БАФТА“, „Еми“ и „Хюго“.
Пол Верховен ще ръководи журито на Берлинския кинофестивал Берлинале, който ще се състои между 9 и 19 февруари 2017 г.
Пред LCI холандския режисьор говори за новия си филм и политическата коректност в киното
– Какво е да снимате във Франция, след работата Ви във Холивуд?
– Това е нещо съвсем ново за мен. Имах твърде малко познания за Франция. Познавах само няколко актьори като Изабел Юпер, която е истинско чудо. С тази си постъпка буквално скочих в непознатото. На финала, не съжалявах за нищо. Продуцентът Саид Бен Саид се интересуваше от моето кино, по начина по който поддържаше режисьорите Дейвид Кронънбърг и Браян Де Палма, и ми предложи да адаптираме този роман на Филип Джиан. Книга, която не познавах. Прочетох я и веднага се съгласих. Сценаристът Дейвид Бърк пренаписа първия сценарий в сътрудничество с американски колега и по този начин филмът се структурира много добре, в унисон с практиките в САЩ. В последствие избрах актьорите и главния оператор Стефан Фонтен, когото забелязах след работата му в „Сърцето ми спря да бие”и „Пророк”.
– В „Тя” показвате нещо малко „отровно” в дребните френски буржоа, както го прави Луи Бунюел след пристигането си във Франция в средата на 70-те.
– Това е така, без съмнение. Но искам да бъда честен с вас: във Франция не съм толкова язвителен, колкото в Холандия или САЩ. В „Тя” съм много мил, въпреки че се подигравам жестоко със съседската двойка фанатици, изиграна от Виржини Ефира и Лоран Лафит. Това е преди антиклерикализма (Антиклерикализмът е обществено историческо движение, противопоставящо се на властта на духовенството, и неговото влияние върху аспектите на ежедневието, привилегиите или налагането на прекомерна ортодоксалност във вярата бел.ред.). Не съм вярващ, но се интересувам от живота на Исус. Дори написах книга по темата и се опитах да я адаптирам. В никакъв случай със съседката двойка не се опитвам да обрисувам средностатистическия французин. За добро или зло преди да започна работата по филма не познавах достатъчно добре Франция и това ми позволи да не си правя прибързани изводи. Ако има следи от опити за подкопаване на доброто име на французите, това е защото бях задължен да следвам романа на Филип Джиан, който вече беше поставил основите. Снимането на „Тя” беше сериозно предизвикателство за мен, както по отношение на културата, така и по отношение на езика.
– В момента, в който всички режисьори от 80-те и 90-те залагат на политическата коректност Вие се отказвате?
– Обичам провокацията, харесва ми да бъда политически некоректен. Какво искате? Обожавам това, не мога да ви помогна! Не съм измислил нищо в моя защита относно филма „Тя”. Всички перверзии са от романа на Филип Джиан. Ако някой е недоволен и намира всичко това за неприлично – да се оплаче на Джиан. Нищо не съм си представял, само снимах филма! Това е разликата между написаното и визуалното. В един филм зрителите са склонни да мислят, че това което се случва на екрана е истина. При книгите е различно, там може да се напише всичко, без да съществува притеснението, че ще бъде разбрано грешно, защото там работи въображението на читателя. За това се смята, че филмите са по притеснителни от романите. Трябва да загърбим всички фройдистки обяснения за това. Всички възможности са отворени. Публиката има право да реши какво да види и как да го интерпретира.
