Ирена Анастасова е родена на 25 септември 1955 г. в Монтана.
Завършила е философия в Софийския университет със специализация по социология.
Дълги години е директор на едно от най-популярните училища в столицата – 125-о СОУ „Проф. Боян Пенев“ в кв. „Младост“.
Била е депутат от БСП в 42-то НС и общински съветник от БСП в София. В момента е народен представител от „БСП за България“.
Госпожо Анастасова, как оценявате работата на правителството след коронавируса?
Няма как така с две думи да го кажа, но като на пожар, гасим пожари. Всъщност този стил на работа не е нещо ново за правителството и понеже вече, отминавайки кризата, се виждат в обществото и последиците от нея. Вече се виждат в обществото и последиците от нея, усещат се от хората все повече. Вижда се, че и мерките, които бяха предприети, не говоря за здравните, а за социално-икономическите като че ли не бяха най-добрите и най-точните. Заради това вече виждаме, че започват протести и допускам, че и действията от тук нататък ще бъдат гасене на пожари. На парче.
Приемате ли обвиненията на Васил Божков като политическа заявка?
В партийното строителство не съм особен експерт, експертизата ми е в друга сфера и не мога да дам оценка за това, но си мисля, че дори и да има такива намерения Васил Божков, едва ли те могат да бъдат реализирани, така че да бъдат заплаха за съществуващите политически формации. По-скоро аз, като един страничен наблюдател, оценявам тези опити като начин да се привлече внимание дори и с цената на признанието, че и той е участвал в тези схеми и да се предизвика, ако не състрадание, то поне реакция в противовес на реакцията на управляващите.
БСП заяви намерение за пореден вот на недоверие срещу правителството. На кого друг ще разчитате в парламента да ви подкрепи?
Ако трябва да се върнем назад във времето, това е нашият пети вот на недоверие в рамките на това Народно събрание. Не виждам на кого особено можем да разчитаме, защото и при по-сериозни законопроекти на ГЕРБ и при по-сериозни ситуации като вота на недоверие, подкрепата е била символична, дори почти никаква, от останалите така наречени опозиционни партии, защото ако не друго, то в тези вотове на недоверие и досега, а предполагаме и в сегашния ще стане ясно, че единствената наистина опозиционна партия в този Парламент е БСП.
Няма как да не ви попитам за състоянието на БСП. Ще получим ли модерна лява партия след конгреса през есента?
Битката за това изглежда толкова сериозна и тежка отстрани, защото преди 3 години, когато Корнелия Нинова беше избрана за председател на партията, тя беше избрана със заявки за реформи в партията, които реформи тя прави. Тя ги започна и продължава да ги прави, а съпротивата срещу всяко едно статукво, не само в нашата партия, е човешко качество. Съпротивата срещу всяко едно статукво е сериозна, а когато става дума за реформи в такава партия като нашата, с такава дълга история и подобни на днешната битки в нашата история, това е още по-вярно. Но мисля, че БСП е на прав път и в тази битка партията трябва да устои това, което и конгресът прие като промяна в устава и прекия избор на председател. Защото няма по-демократичен избор от прекия избор. Вие виждате и в другите национални избори каква е тежестта например на президента, който е избран общо взето мажоритарно и каква е тежестта на политическите партии. Така че един председател на партията, избран от всички членове на партията, той при всички случаи ще тежи повече от един председател, избран на конгрес, а знаем практиката в БСП как се избират председатели на конгреси.
