Рамадан Аталай

Рамадан Аталай е народен представител от парламентарната група на ДПС вече седем мандата. Бил е председател на Комисията по енергетика и зам.-председател на парламентарната Комисия за борба с корупцията. По професия е минен инженер.

 

Г- н Аталай, вече повече от 10 години Европейският съюз финансира изграждането на интерконектора с Гърция или поне дава една значителна част от необходимите средства за това, но проектът отново се бави. Защо според Вас?

От 2009 година, откакто имахме криза с доставката на газа всички правителства в България се ангажираха колкото се може по-бързо да направим диверсификацията на газопроводната система към България и тогава беше взето решение колкото се може по-бързо да се възстановят интерконекторните връзки с Турция, с Гърция, с Румъния и бяха направени разбира се съответните постъпки къде с евросредства и където е необходимо със собствени средства.

Интересното е , че на някои места започнатите строежи на газопроводи, имам предвид и „Южен поток” и впоследствие и връзката с Гърция и с Турция по една или друга причина, за мене причината е поради невъзможността на управляващите да се справят с онези предизвикателства, които бяха поставени пред тях, България сериозно закъснява за съжаление с интерконекторната връзка с Гърция.

Проблемите, не знам защо все още българското правителство по една или друга причина, се опитва да не ги изнесе на обществено достояние. За интерконекторната връзка с Гърция от Европейския съюз бяха осигурени определени средства и гръцки фирми спечелиха и бяха осигурени съответните средства.

За съжаление все още по неясни причини не можем да намерим достатъчно аргументи да поставим проблемът пред Европейския съюз защо и поради каква причина закъсняваме с интерконекторната връзка с Гърция. Това ще ни донесе много сериозни проблеми.

Ако питате експертите ще кажат ние все още имаме как и по какъв начин да доставим газ от Гърция, дори и втечнен газ, но това не е онази директна връзка, която е необходима за България, става въпрос за тази интерконекторна връзка, която не е завършена. Ако попитате който и да е от управляващите с недомлъвки ще ви кажат, че там се работи, но нещата са в много закъсняла фаза.

А какво е Вашето лично обяснения за това,защото по този проект се работи вече десета година, докато изграждането на „Турски поток” сякаш върви по-бързо? Защо се бави, каква е причината- техническа, липсата на пари или нежелание на някой да се реализира този проект?

 Предположенията, които са реалност в политиката, са че нещата се бавят от гръцка страна. Всички правителства от българска страна досега са положили и полагат много усилия, за да приключим с тази сага.

Много пъти съм говорил с директора на „Булгартрансгаз” и тяхното притеснение е факт, но според мен гръцката страна поради една или друга причина, което би трябвало нашите експерти да поставят на преговорната маса защо и по какъв начин след като вече е приключил търга, спечелен е, знае се фирмата, която би трябвало да го построи, парите са осигурени. Те би трябвало да искат яснота оттук нататък каква е причината за забавянето.

А имате ли информация какво се случва с продължението на „Турски поток” през България и кога ще бъде готово трасето до Сърбия? Имаше обещания, че ще бъде готово до края на годината. Ще успеем ли да спазим заложените срокове?

 Аз ще се опитам да бъда коректен, като политик, който дълги години е в енергийните среди. Закъснението на България и пропускането на определени проекти с доставката и диверсификацията на газа е още от 1997 година, от времето на Иван Костов. Ако тогава нещата бяха се случили и ние бяхме достатъчно колегиални и коректни щяхме да имаме „Син поток”, който щеше да бъде диверсифицирана доставка на газ, източникът щеше да бъде един и същ, но тогава щяхме да имаме доставка на руски газ директно на българска територия освен през Румъния директно и през Варна.

Следващият пропуск на управляващите на България беше невъзможността да убедим Европа и невъзможността на убедим руската страна, че би трябвало да се спазват всички европейски изисквания и законови норми, за да имаме днес „Южен поток”, който също така щеше да даде една достатъчно сериозна аргументация да се наречем транзитиращи или държава, която може да има претенции за газов хъб.

След като пропуснахме всичко това, за мен директно мога да кажа, че това са все пропуски на управляващите, на политиците, не на енергетиците. В момента това, което ни се отдава като последна възможност е т.нар „Балкански поток”, който се строи на българска територия с български средства, без намеса на други финанси, защото знаете, който плаща той ръководи ситуацията.

Тръбата, която в момента се строи, е от полза за държавата, за да може България да транзитира газ от различни източници. Значи с този газопровод ние можем да доставяме газ на Сърбия, идеята е да се свържем и с Австрия и през терминала за втечнен газ, където най-после убедихме премиера да можем да се включим в изграждането на този терминал за втечнен газ.

Така може да се доставя газ от Турция, от Русия и защо да не доставяме по тази тръба газ и от Алжир, от  различни източници от Средиземноморието, където се добива газ. Затова често пъти съм казвал и още веднъж ще кажа по моя информация строителството на тръбата вече е приключило.

Оттук нататък ние трябва да настояваме колкото се може по-бързо сръбската държава да приключи със строителството на газопровода и през Унгария да се свържем с австрийския терминал. Ако се свържем с австрийския терминал тогава вече може българската общественост и всички енергетици да си отдъхнат, защото освен посока Австрия на нас ще ни се даде възможност да получаваме газ и обратно- от  европейските държави, от Австрия, обратно през Унгария, Сърбия за България, а защо не и да транзитираме и към Гърция.

Защо да не направим и всичко възможно, което вече е в проектите ни, да се свърже със старата тръба, през която да можем да транзитираме газ и към Румъния, евентуално Молдова, Украйна. Всичко в света се движи и енергийните потоци би трябвало да са в различни посоки и в момента това, което се случва на територията на България, всяко закъснение нас трябва да ни притеснява да не би да излезем от общата визия за развитие на газопреносната мрежа на Балканите.

Отново се заговори за проекта АЕЦ „Белене”, който беше замразен. Правителството търси инвеститор за изграждането на централата. Защо не се отказва България от строителството на АЕЦ „Белене” и всъщност имаме ли нужда от тази атомна централа?

2008 година оставихме на следващите правителства план за развитието на енергетиката в една страничка. В този план бяхме поставили онези мощности, които трябваше да бъдат закрити до 2020 година и да се построят нови, заместващи мощности  на техните места, за да можем все пак да посрещаме енергийните нужди на страната. Включително беше направена и една програма, при един процент повишение в употребата на електроенергия, при около 3-5% повишение на икономическите мощности на България.

По този план трябваше четири блока от  „Марица изток” да бъдат закрити, трябваше да работят само четири блока от ТЕЦ „Марица изток”-2, трябваше да бъдат закрити и всички онези мощности, които все още не са в нормите за производство на електроенергия от гледна точка на замърсяване на околната среда и трябваше да останат, онези мощности, които  създават енергийният пръстен на България, за което никой не иска да говори.

Създаден е един пръстен с АЕЦ „Козлодуй” , „Бобовдол”, „Мариците” и ТЕЦ „Варна”  и това са основните производствени мощности  за производство на електроенергия и за балансиране на системата на България. Всичко друго трябваше да бъде построено около тези мощности, а мощностите като „Варна” и ТЕЦ” Марица изток” -2 трябваше да бъдат иновирани, за да могат да влязат в нормите за производство на електроенергия, за чиста електроенергия.

Тъй като тези, които дойдоха на власт впоследствие не можаха да прочетат тази програма, този план и решението, което беше взето за построяване на „Белене” беше  точно в такъв замисъл, че като закрият мощностите  „Русе”, „Марица изток”-2, „Димитровград” и другите беше необходимо да имаме нови 2000 мегавата мощности и тогава бяха определени да ъдат в АЕЦ „Белене” като се изхождаше от това, че България тогава имаше много добри специалисти, наблягам на това, даже изнасяхме експерти в съседните страни.

Въз основа на всички аргументирани и неаргументирани спирания на първи и втори блок на „Белене”, защото ако не бяха спрени 2018 година трябваше да бъде в експлоатация първият блок, а 2019-2020- вторият блок. Сега вече те щяха да бъдат готови, но нямаше да имаме тези осем блока в ТЕЦ „Марица изток”- 2. Впоследствие, след като ГЕРБ дойдоха на власт, спряха и  „Южен поток”, спряха и строителството на „Белене”.

След като вече развитието на световната енергийна система от гледна точка на „зелената енергия” и за възможността за развитието на иновативните технологии, имам предвид водорода,  водородната енергия, засега ние от Движението за права и свободи, лично аз смятам, че вече е излишно да се настоява да се построят нови два блока, защото ние нито имаме специалисти, които могат да ги експлоатират, нито пък е необходимо на България да има нови ядрени мощности, когато европейските държави си закриват ядрените мощности.

Имаме един проект от 80-те години за две водноелектрически централи Никопол- Турну Мъгуреле и Силистра – Кълъраш, които са били тогава два по 500 мегавата, сега вече новите технологии не ни позволяват да имаме може би  два ВЕЦ-а, но могат да се построят с Румъния, по около 800 – 840 мегавата, които абсолютно ще заместят ако влезем в изпълнение на зелената енергия, а ние няма как да не влезем.

И тогава вече ще имаме чиста, зелена енергия. Този проект може да се разглежда не само като енергиен проект, но и като транспортен, за да може Дунав да бъде плавателен от най-горните си части, включително канала към Нидерландия до Черно море. Ще се получи и сериозно развитие на напоителните системи и земеделието от Видин до Силистра. За нас „зеления пакт” е най-важен и трябва да сме в крак със световните тенденции за развитието на енергетиката. И още нещо.

Като част от ДПС, като човек, който се занимава с енергетика и като минен инженер искам да кажа, че заради политиците, които излизат и обясняват на миньорите в „Марица изток”, че няма да бъдат затворени рудниците в момента пропускаме да усвоим онези средства, необходими за тяхната преквалификация и за инсталиране на иновативни мощности, дори нови енергийни мощности, в които да бъдат ангажирани миньорите, с нови технологии и те да работят на новите си работни места.

А отиват и им говорят, че би трябвало да бъдат закрити ТЕЦ-овете, за да може да се развиват въглищните рудници до 2030, до 2050 година.Те не са наясно с развитието на световната енергийна система и аз искам да призова миньорите да не вярват на тези, които чакат капацитет и тези рудници ще работят до 2030 година и те ще са миньори до 2030 година  и ще продължават да гълтат серния двуокис и онези вредни вещества и прах, който се изхърля от комините на ТЕЦ „ Марица изток”- 2.

Трябва колкото се може по-бързо всичките блокове на ТЕЦ „Марица изток”-2 да се газифицират. В района на „Мариците” има достатъчно реална възможност да се построят нови системи, като хората също ще бъдат ангажирани с тяхната поддръжка и експлоатация и по този начин явно ще спрем дотациите към държавните предприятия.

Трябва и колкото се може по-бързо да се отървем от договорите с американските централи, като си спазваме ангажиментите. Имаме такава възможност, имаме тези средства, приключваме с ангажиментите на американските централи и намираме нови иновативни технологии и преминаваме към производство на електроенергия от зелена енергия.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук