Димитър Ганев е български политолог, доктор по политология и автор на книгата „Пътят към конституцията“. Продължава образованието си в специалност „Политология“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. През 2012 г. придобива магистърска степен по „Политически мениджмънт“ в същия университет. Докторант към катедра „Политология“ на Софийския университет . Между 2011 г. и 2016 г. работи като политолог в социологическа агенция „Галъп интернешънъл“. През юни 2016 г. съосновава изследователски център „Тренд“.
Г-н Ганев, защо кабинетът „Борисов” оцеля след протеста?
Голямата щета беше нанесена през юли и август. Борисов беше в оставка на „полусъединител”, но през септември започна неговата стабилизация, защото протестите отслабнаха като мащаб. Октомври месец ни заля друга тема, която доминира до ден-днешен в публичното пространство и не позволява на друга тема да си пробие път – ковид-кризата. Именно смяната на дневния ред недвусмислено задуши напълно протеста, въпреки че той беше вече в доста по-малък мащаб. През септември протестът започна да „поиздиша”. Вече нямаше ежедневна жизненост, започнаха велики народни въстания, но вече веднъж на десет дни.
Защо недоволните от Борисов, които според повечето изследвания, са над 60% от населението, не могат да формират политическа алтернатива на сегашната власт, въпреки че ги обединява недоволството към ГЕРБ?
Ако под „алтернатива“ се има предвид една партия, която да набира много скорост и да предизвика загуба на доверие към управляващите – вероятно да, няма такъв тип алтернатива, но фактически на терена се появиха няколко алтернативи, които поне имат претенцията за такава.
Това, което направи протестът като динамика в обществените нагласи, е че всички парламентарно представени партии загубиха по време на протеста. БСП не успя да вдигне твоя резултат, а напротив – ерозира. ДПС, разбира се, остана на същите нива, но нито Воля, нито Обединени патриоти или който и да е в рамките на настоящето Народно събрание не успя да спечели по някакъв начин от този протест, бидейки те и опозиционни партии.
БСП не беше припозната от хората като реална алтернатива. „Бонус” от летните протести получиха извънпарламентарните партии – Демократична България и „Има такъв народ”. „Има такъв народ” бива припозната от част от хората като някаква форма на алтернатива, но въпросът е защо след като няма никаква активност.
Но отговорът не е много сложен. Като погледнем новите партии – тази на Цветанов, на Манолова и Демократична България, които все пак не са се явявали в този формат на избори, виждаме, че Трифонов е единственият нов на терена и казва „аз съм срещу всички” и „ще променям системата”. Това в България винаги се случва, защото има хронично недоверие към властта, елита и системата. Другите ги познаваме много добре в тяхното политическо качество.
Възможно ли е и трябва ли партиите от протеста да се обединят безусловно, въпреки различията си, както направиха опозиционните партии в Истанбул и Будапеща. Има ли такава политическа зрялост в нашето общество?
Това, че не се обединяват всички опозиционни формати, не означава, че обществото не е зряло, а говорим по-скоро за някаква форма на политически сметки.
Мая Манолова е около ръба на влизане на парламентарната бариера. Ако „Отровното трио“ й прибави някакви гласове, ще я направи по-скоро сигурен участник в следващия парламент.
Не смятам за тактически правилно, че всички трябва да се обединят под общ знаменател. По отделно всеки може да получи и повече, но при условие че влязат в парламента. На самия протест имаше огромни разделения. Имаше различни лидери и организатори. „Отровното трио“, Демократична България, БОЕЦ, Системата ни убива и други. Всяка една от тези протестни групи по някакъв начин опитваше да получи политически капитал от тези протести. От третия ден този протест вече не беше обединен.
Ще се отнася до „Отровното трио“ – нито Демократична България, нито Слави Трифонов ги желаеше за партньор, защото и сами ще си имат представителство в Народното събрание. Мая Манолова ги е пожелала за партньор най-вече поради факта, че тя е на ръба на влизане в Народното събрание и съответно една „добавка” от „Отровното трио“ би я направила по-скоро сигурен участник. Но това не е сигурно, защото има още много време до изборите.
Каква е вашата прогноза за изборите? Ще има ли по-честно гласуване, по-малко фалшификации и невалидни бюлетини. По официални данни на миналите избори, те надминаха 15%. Очаквате ли по-голяма избирателна активност и може ли тя да спаси честността на вота?
Две неща трябва да се вземат предвид. Огромно предизвикателство е гласуването с машини. От една страна това е сравнително ново за нас, не знам доколко ще се справим. Да обучим хора, да одобрим софтуер, който да не хвърли сянка върху честността. Това е голямо предизвикателство. Надявам се да се справим.
Има и втори фактор. Като наблюдавам избирателната активност в други държави в последните месеци, предвид пандемията, навсякъде има доста ниска избирателна активност – например в Румъния наскоро, изборите не достигнаха и 40% избирателна активност, а аз съм скептичен, че до няколко месеца ще може да решим ковид кризата. Така че по време на изборите ще бъдем под някаква форма на пандемия. Може да е по-затихваща, но част от хората ще се притесняват да отидат до урните. Т.е избирателната активност ще е по-ниска от това, което сме свикнали да наблюдаваме.
