Австралия, Индия, Япония и САЩ имат напълно основателни притеснения относно Китай. Ще бъде неудобно да живееш с по-мощен Китай. И за тях е еднакво легитимно да се предпазват, като си сътрудничат в четиристранния диалог за сигурност, неофициално известен като Quad.
За съжаление Quad няма да промени хода на азиатската история поради две прости причини: първо, четирите страни имат различни геополитически интереси и уязвимости; второ, и по-фундаментално, те са в грешната игра.
Голямата стратегическа игра в Азия не е военна, а икономическа. Австралия е най-уязвима. Икономиката й е силно зависима от Китай. Австралийците се гордеят със своите забележителни три десетилетия растеж без рецесия. Това се случи само защото Австралия стана функционално икономическа провинция на Китай: през 2018-2019 г. 33 процента от износа й отиде за Китай, докато само 5 процента отидоха за САЩ. Ето защо за Австралия беше неразумно да плесне публично Китай по лицето, като призова за международно разследване на Китай и COVID-19. Би било по-разумно да обвиненията да се отправят насаме.
Сега Австралия се е самозаровила в дупка. Цяла Азия наблюдава напрегнато, за да види кой ще премигне в настоящия конфликт между нея и Китай. В много отношения резултатът е предварително определен. Ако Пекин премигне, други страни могат да последват Австралия в унижаването на Китай. Следователно на практика Австралия го е блокирала в ъгъла. А Китай може да си позволи да чака. Както каза австралийският учен Хю Уайт:
„Проблемът за Канбера е, че Китай държи повечето карти. Властта в международните отношения е на страната, която може да наложи високи разходи на друга държава на ниска цена за себе си. Това е, което Китай може да направи на Австралия, но [австралийският премиер] Скот Морисън и неговите колеги изглежда не разбират това.“
Показателно е, че през ноември 2019 г. бившият премиер Пол Кийтинг предупреди своите колеги австралийци, че Quad няма да работи.
„В по-широк смисъл т. нар.„ Четириъгълник“ няма да потръгне – каза той пред австралийския стратегически форум – Индия остава двусмислена по отношение на дневния ред на САЩ по отношение на Китай и ще се ограничава във всякакви действия срещу Китай. Налице е и сближаване между Япония и Китай… така че Япония не се присъединява към никоя програма за рестрикции срещу Китай.“
Въпреки че Индия явно е втвърдила позицията си по отношение на Китай, откакто Кийтинг говори през 2019 г., едва ли ще стане явен съюзник на САЩ. Япония също е уязвима, но по различен начин. Австралия има щастието да има приятелски настроени съседи в Асоциацията на страните от Югоизточна Азия.
Япония има само недружелюбни съседи: Китай, Русия и Южна Корея. И с трите има трудни, дори напрегнати отношения. Тя може да управлява трудни отношения с Русия и Южна Корея – и двете имат по-малки икономики. Но японците са наясно, че сега отново трябва да се приспособят към много по-мощен Китай. И все пак това не е ново явление. С изключение на първата половина на 20-и век, Япония почти винаги е живяла в мир с по-мощния си съсед Китай.
Както изследователят на Източна Азия Езра Фогел писа през 2019 г.:
„Нито една държава не може да се сравнява с Китай и Япония по отношение на продължителността на историческия си контакт: 1500 години“.
Както той отбеляза в книгата си „Китай и Япония“, двете страни са поддържали дълбоки културни връзки през по-голямата част от миналото си, но Китай, с неговата велика цивилизация и ресурси, е имал надмощие. Ако в продължение на почти 1500 години Япония може да живее в мир с Китай, тя може да се върне към този модел отново през следващите 1000 години. Въпреки това, както в известната бавна игра на Кабуки в Япония, промените в отношенията ще бъдат много леки и постепенни, като и двете страни ще преминат постепенно и фино в нов modus vivendi. Те няма да станат приятели в най-скоро време, но Япония ще даде сигнал, че разбира основните интереси на Китай. Да, по пътя ще има неравности, но Китай и Япония ще се приспособят бавно и стабилно.
Индия и Китай имат обратния проблем. Като две стари цивилизации те също са живели рамо до рамо през хилядолетията. Те обаче имаха малко преки контакти, тъй като на практика бяха разделени от Хималаите. За съжаление поради съвременните технологии вече Хималаите не са непреодолими. Следователно очакван бе нарастващият брой преки срещи между китайски и индийски войници. Подобни срещи винаги водят до инциденти, един от които се случва през юни 2020 г. Оттогава цунами от антикитайски настроения обхвана цялата Индия.
През следващите няколко години отношенията ще тръгнат надолу. Лавината е задействана. И все пак Китай ще бъде търпелив, защото времето работи в негова полза. През 1980 г. икономиките на Китай и Индия бяха с еднакъв размер. Към 2020 г. Китай е нараснал пет пъти по-голям.
По-дългосрочната връзка между две сили винаги зависи в дългосрочен план от относителния размер на двете икономики. Съветският съюз загуби Студената война, тъй като икономиката на САЩ можа да го надмине. По същия начин, точно както САЩ подариха на Китай голям геополитически дар, като се оттеглиха от търговското споразумение за Транстихоокеанското партньорство (ТТП) през 2017 г., Индия направи голяма геополитическа услуга на Китай, като не се присъедини към Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP).
Икономиката е мястото, където се играе голямата игра. Тъй като Съединените щати стоят далеч от ТТП, а Индия – извън RCEP, в региона се развива масивна икономическа екосистема с център Китай.
Ето една статистика, върху която да помислите:
През 2009 г. размерът на пазара на стоки на дребно в Китай беше 1,8 трилиона долара в сравнение с 4 трилиона долара за този пазар в Съединените щати. Десет години по-късно съответните цифри са 6 трилиона и 5,5 трилиона долара. Общият внос на Китай през следващото десетилетие вероятно ще надхвърли 22 трилиона долара. Точно както масовият потребителски пазар в САЩ през 70-те и 80-те години победи Съветския съюз, масивният и нарастващ китайски потребителски пазар ще бъде основният решаващ елемент на голямата геополитическа игра. Ето защо военноморските учения на Quad в Индийския океан няма да движат иглата на азиатската история. С течение на времето различните икономически интереси и историческата уязвимост на четирите държави ще направят обосновката за Quad все по-малко устойчива. Ето един водещ показател: нито една друга азиатска държава – дори най-верният съюзник на САЩ, Южна Корея – не бърза да се присъедини към Quad. Бъдещето на Азия ще бъде написано с четири букви, RCEP, а не с четирите букви в Quad.
