Може да е от упойките заради интервенциите по менискусите: Борисов явно се е сдобил с пророчески способности. Да видим дали в изложените от него видения може да има нещо вярно.
Докато парламентът се конституира и започва законодателната си дейност, пророците на неговия провал се множат. Пръв сред тях е, разбира се, прясно оперираният в национален ефир главен спортист на републиката Бойко Борисов. Какъв напредък бележи светът за малко повече от половин век!Франклин Делано Рузвелт печели четири поредни мандата като президент на САЩ, без мнозинството от американците да разбере, че е парализиран от кръста надолу. Днес българите преживяват в най-големи подробности всяка интервенция по менискусите (а те явно са много) на премиера в оставка.
Една от страничните ползи на ситуацията е, че от упойката и политиците се сдобиват с пророчески способности – подобно на Пития в древния Делфи. Тежко подпрян на невинен и все по-изнурен доктор пред болницата, Борисов надълго изложи своите видения за политическата ситуация в страната. Основният мотив в тях бе следният: само той може да управлява България – или поне може да го прави най-добре. Съответно, неговите опоненти ще се провалят, парламентът няма да състави правителство, а Христо Иванов искал да става главен прокурор.
Как Борисов затвори кръга
Политиците в древността ходели до Делфи с големи подаръци и се надявали да получат благосклонно предсказание. Борисов затвори кръга – сам си дава подаръците и си прави предсказанията, като моделът му работи удивително добре. Поне по-добре, отколкото при някои социологически агенции например.
Нищо, че някои от виденията му са направо грешни – като това за собствената му безалтернативност или за амбициите на Христо Иванов например. Тук просто упойката може да се е оказала по-силна или да е била администрирана от д-р Петър Москов. Други от виденията му са по-двусмислени и може и да се реализират, но както и при предсказанията на Пития, не по начина, по който Борисов се надява.
Проблемът не е толкова в качеството на виденията на премиера в болнични, а в това, че след 4 април той вече не е главният субект на българската политика. Да, успя да привлече гигантско медийно внимание с болничното си представление, но така, както Волен Сидеров го направи, като отиде пророчески анестезиран в предаването “Референдум”.
В този смисъл битката на Борисов е за субектността в българската политика. Всеки негов ход след изборите цели да докаже (най-вече на себе си), че си е останал пръв субект на политическия терен – централният голмайстор. За целта е склонен да издигне президента Радев в Роналдо, за да може той да бъде Меси – най-великият! (Или обратното, но пак да е най-великият.) И древногръцкият му хор (за съжаление основно от мисирки) му приглася: “ти си най-великият, а след теб се нареждат Радев и Слави”.
Точно това персоналистко видение на Борисов – че “големите мъже” решават политиката, всъщност е на път да бъде отхвърлено в този парламент. 45-ото Народно събрание определено не е сборище на самообявени антични или възрожденски херои и харамии, а представителство на съвременното българско общество – такова, каквото е. С блясъка, с проблемите му, с истериите му и дори – о, ужас! – с жените му. И тук идва едно от вътрешните противоречия във фигурата на Борисов – в голямата международна политика той може да допусне Меркел да му е “началник”, но у дома нещата трябва да се решават от “мъже”. (Сложено е в кавички не само защото е цитат.)
Та може ли да имаме управление, което не е базирано на договорки и разбирателство между “големите мъже” на българската политика? Повечето призоваващи за “подновяване на диалога” имат предвид точно това – да седнат Борисов, Слави, Доган, Радев, Пеевски и да се разберат. А за такова разбирателство подаръци няма да се пестят, то е ясно.
Сегашният парламент с всичките му кусури е шанс да се сложи край на този тип провинциално-клиентелистки начин за правене на политика. И стъпките за това са ясни:
- Проекто-правителството на ГЕРБ, представено по гащи, очевидно няма да събере подкрепа;
- При втория мандат ИТН, вероятно заедно с ДБ и ИСМВ, ще имат възможност да предложат алтернатива, която да отговаря на очакванията на мнозинството от хората. Не е нужно да се повтарят рефрените за здравната криза, възстановителния фонд, съдебната и електоралната реформа, около които тези партии могат да се обединят. Заедно с темата за структурни и персонални промени в прокуратурата, службите и регулаторите, разбира се. (А не бива да се забравят и специални анкетни комисии за скандалите “Божков”, записите на Борисов и т.н. Хората искат да узнаят истината по тези въпроси, а не някакво бюрократично упражнение по “цялостна ревизия” на управлението на ГЕРБ);
- Искане на подкрепа от БСП за подобно правителство при изясняване на параметрите и условията за тази подкрепа;
- Внимателно проследяване на поредния “катарзис” на ДПС, които сами се вписаха в “протестния” блок, но намеренията им засега остават неясни – дали това не е с цел този блок да бъде разбит и обезсилен.
Кой се страхува от нови избори?
Да, ИТН, ДБ и ИСМВ имат само 92 гласа и не могат да са сигурни в подкрепа от БСП, а още по-малко от ДПС. Но ако има правителство с ясна програма и ако това правителство бъде торпилирано от социалистите, да речем, едни бързи избори ще са само от полза за „партиите на протеста”. Дори и проведени веднага, те най-вероятно ще доведат до засилване на позициите на ИТН и ДБ и до допълнителни загуби за ГЕРБ и БСП. А ако тези избори се случат вече по вина на т.нар. “партии на статуквото”, загубите им може да са драматични.
Та това е, накратко, ситуацията към момента. И тя трудно ще се промени с разгащено перчене или пророчески видения.
Коментарът е от „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ БГ
