Лидерите на ЕС-27 се събират тази седмица в Брюксел, за да начертаят път за излизане от пандемията от Covid-19, но те ще го направят в климат на скептицизъм.
Ново проучване, публикувано този месец от Европейския съвет за външни отношения (ECFR), в партньорство с YouGov и Datapraxis, разкри, че по-голямата част от европейците вече са загубили вяра в ЕС и способността му да реагира ефективно в условията на големи кризи.
Очакване за по-единен европейски отговор на глобалните проблеми
В много от водещите страни-членки на блока, между които Германия, Франция, Испания, Италия и Австрия, картината е ясна: мнозинството вярва, че европейският проект е „пречупен“, в контекста на Covid-19 и искат по-единен европейски отговор на глобални проблеми, както и по-силна позиция срещу китайските, руските и турските нарушения на международното право.
Търпението обаче се изчерпва. По време на всички разговори на Урсула фон дер Лайен, Шарл Мишел и други от ръководството на Брюксел, стана ясно, че ЕС иска да демонстрира стойността на европейския проект пред своите граждани и да отстоява интересите на блока в своите ангажименти.
Повторното въвеждане на ключови свободи, като възможността да живеят, работят и пътуват свободно, ще предложи един много непосредствен път институциите на ЕС и държавите-членки да „рестартират“ доверието в европейския проект.
Изграждането на глобалната позиция на ЕС за пост-Ковид ще предложи друг. Днес европейците се чувстват сами на света и се притесняват да не бъдат притиснати и покорени от други международни сили. В такъв климат не е чудно, че въпреки скептицизма си, те залитат по уверенията за европейски суверенитет.
В нормални времена европейците биха могли разумно да потърсят подкрепа в САЩ и трансатлантическите отношения. Доверието им обаче след бурното президентство на Доналд Тръмп все още е крехко.
Както установи проучването на ECFR, въпреки че възприятията към САЩ са се подобрили след избирането на Джо Байдън, преобладаващата гледна точка в Европа все още е негативна – с много европейци, които виждат Америка като политически „пречупена“ и в голяма степен като държава далеч от „ценностите или интересите“ на ЕС.
И САЩ не са сами в това пропадане на доверието. Обединеното кралство също вече се разглежда повече като „необходим партньор“ за ЕС, отколкото като „съюзник“ след Брекзит. Тази гледна точка се разпростира върху почти всички други глобални участници като Русия и Китай, и предполага, че ЕС ще трябва да бъде по-прагматичен по отношение на своите международни ангажименти занапред.
Амбицията на европейците е ЕС да застане на световната сцена като фар на демокрацията и правата на човека. Този отговор на анкетата на ECFR относно това, какво трябва да отстоява ЕС в света след Ковид, трябва да даде на лидерите на ЕС-27 увереност да предприемат твърди и решителни действия по мащабните нарушения на международното право – като отвличането на европейски самолети от Беларус или преследването на уйгурското население в Синцзян.
По-голямата част от европейците искат да видят също как ЕС разширява ангажиментите си за споделяне на ваксини, след като собственото му уязвимо население е имунизирано срещу Covid. Меката сила се разбира като съществена част от европейската сила.
Но времето за разговори за същността и необходимостта от европейски суверенитет приключи: ЕС трябва да започне да действа и да покаже глобално лидерство, преди гражданите му да загубят вяра в тази възможност.
На кръстопът
Това поставя ЕС наистина на кръстопът на срещата на лидерите тази седмица. Въпреки че способността на блока да действа срещу заплахите, които засягат ежедневието на гражданите му, беше поставена под въпрос масово от бавното и хаотично стартиране на ваксинацията, все още има няколко пътя за излизане от кризата – но само ако лидерите са готови да поемат по тях.
Европейците застават зад по-голямо сътрудничество и все още виждат полза от членството на своята страна в ЕС. Чувството им за обща уязвимост след Covid обаче няма да е достатъчно, за да се придвижи европейският проект напред.
Сега ЕС трябва да демонстрира способността си да действа в условията на катастрофа. Проучването на ECFR показва, че действията за предотвратяване на по-дълбока икономическа рецесия и справянето с изменението на климата са две важни области, в които европейците очакват повече от ЕС. Затова фондът на ЕС от следващото поколение може да бъде възможност за Брюксел да демонстрира своята стойност за европейските граждани. Одобрението от Комисията миналата седмица на първите три национални плана по фонда от 800 милиарда евро беше положителна стъпка напред. Но намаляването на доверието в институциите и ръководството на ЕС показва, че втори шанс няма да има.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
