Придружени с насилие атаки, поредица от убийства, онлайн заплахи и словесни злоупотреби оказват натиск върху медийните специалисти в голяма част от континента.
Само през последните два месеца демонстранти срещу ваксинацията нахлуха в студиата на словенската обществена телевизия RTV. Видео журналист на италианския „Република“ беше ударен с юмрук в лицето по време на протест срещу ограниченията заради коронавирус. Холандски журналист се събуди, когато коктейли „Молотов“ бяха хвърлени в дома му. Демонстранти хвърляха фойерверки и подпалиха коли в кипърската телевизия станция .
През последните няколко години бяха убити журналисти в Малта, Словакия, Гърция и Холандия.
„Смъртта на баща ми не беше изолиран инцидент“, казва 20-годишният Димитрис Караиваз, син на гръцкия разследващ журналист Йоргос Караиваз, който беше убит през април. Пресата „не е достатъчно свободна“, каза той.
Това е проблем, който засяга ядрото на ЕС – институция, изградена върху обещания за защита на демократичните принципи, включително свободата на медиите. Всяко неспазване на тези обещания рискува да разруши доверието в институция, която вече се бори да предотврати демократичното отстъпление сред няколко свои членове.
Тази седмица Европейската комисия ще издаде нови препоръки за безопасност на медиите за страните от ЕС. Целта: подобряване на правните услуги и държавната защита на журналистите, изправени пред насилие. Ценен потенциален страничен продукт: журналистите помагат за запазването на принципите на блока.
„Информацията е обществено благо“, заяви председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен в обръщението си Състоянието на Съюза в сряда. „Трябва да защитим тези, които създават прозрачност – журналистите.“ Следващата година, добави тя, Комисията ще представи Закон за свобода на медиите, чиято цел е да помогне за опазването на независимостта на медиите.
Но журналисти, активисти и експерти казват, че тези действия са само първите стъпки на дълго пътуване за изкореняване на тревожна културна промяна.
„Има много неща, които трябва да се направят на ниво ЕС, които никога няма да се впишат в една единствена директива или препоръка за безопасността на журналистите“, каза Матю Каруана Галиция, чиято майка, малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция, беше убита през 2017 г.
Тормоз навсякъде
Журналистите в целия ЕС са изправени пред заплахи и сплашване в домовете си, в офисите си, онлайн и когато информират. Докато някои са получили подкрепа от местните власти, други казват, че в техните страни политиците и правоприлагащите органи са част от проблема.
„ЕС е най-сигурният регион в света, където да бъдеш журналист, а правната рамка тук, разбира се, е и най-силната в света“, каза Джейми Уайзман, служител на Международния институт по пресата.
Но има „огромни“ различия, каза той, в това „доколко сериозно се приема безопасността на журналистите, с небалансирана реакция от властите в различни части на ЕС“.
Проектът за бърз отговор на свободата на медиите (MFRR) документира 202 нарушения на свободата на печата в ЕС и страните кандидатки през първите шест месеца на 2021 г. Четиридесет и пет процента от тези инциденти включват словесни заплахи, докато 20 процента се състоят от физически нападения, а 11 процента са атаки или заплахи за собствеността.
„Ситуацията е наистина лоша“, казва Петер тер Велде, ръководител на проекти в Pers Veilig, съвместна инициатива на холандски журналистически групи, прокуратурата и полицията в страната за оказване на помощ на журналистите.
„На някои места сме инсталирали камери по домовете на журналисти, които са били заплашвани“, каза тер Велде, добавяйки, че някои „обикалят наоколо с аварийни бутони, за да се свържат веднага с полицията“.
А изследване на холандски журналисти тази година установи, че около осем на всеки десет са преживели някаква форма на агресия или заплахи, в сравнение с шест от 10 през 2017 г. В Италия около 20 журналисти живеят под полицейска закрила .
В Централна и Източна Европа медиите често са самостоятелни.
В България – която е най-ниско класираната страна от ЕС по отношение на свободата на печата-редактор на вестник беше бит от маскирани мъже с метални пръти миналата година.Наблюдатели също така повишиха тревога заради полицейско насилие над журналист, както и бездействие на полицията заради заплахи за смърт, насочени към друг репортер.
Бартош Виленски, заместник-главен редактор на полския всекидневник „Газета виборча“, заяви, че по време на протестите миналата година журналистите са били „нападнати от полицията и имаме основания да твърдим, че някои от атаките са умишлени“.
Полският журналист отбеляза, че той и колегите му постоянно изпитват тормоз онлайн – и че обществените медии също „подбуждат омраза към журналистите“.
„Вие пускате история, пишете коментар – те пишат история за вашата публикация, казвайки, че сте идиот, че лъжете, че сте лош човек … тогава имате много коментари казващи, че сте евреин, антиполяк “, каза той и добави, че има„ психологическо “въздействие върху персонала.
В Унгария, където независимите медии се свиват, последните съобщения, че телефоните на множество журналисти са били обект с помощта на шпионския софтуер Pegasus, засилиха дългогодишните притеснения относно свободите на печата.
Междувременно в Словения журналистите казват, че също са подложени на силен натиск , подтикнат от премиер Янез Янша, който многократно е атакувал основните публични медии в страната. Репортерките са особено засегнати. Репортерите редовно се подлагат на „заплашителни съобщения, статии, туитове“, каза Мойца Сетинч Пашек, журналист в обществената телевизия RTV.
Пътят към омразата
Експерти казват, че комбинация от фактори допринася за заплахите за безопасността на журналистите.
„Едната, разбира се, са социалните медии, другата са популистки политици“, казва Тереза Рибейро, представител по медийната свобода в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Рибейро също посочи „общо недоверие към медиите“ и „атмосферата на известна безнаказаност“.
„Това, което позволява журналистите да бъдат убивани в тези случаи, е липсата на ефективно възпиращо средство: първо, за корупция и пране на пари, и второ, липса на ефективно възпиращо средство за самото убийство“, каза Матю Каруана Галиция. „Това означава, че има нещо много дълбоко нередно в системата на наказателното правосъдие в страните, в които са убивани журналисти.“
Всъщност наблюдатели обвиняват правителствата и политиците в съучастие в разпалването на част от гнева към журналистите.
„Мисля, че има нарастваща враждебност и дори понякога омраза към журналистите и журналистиката в ЕС“, каза Джули Майерчак, която ръководи офиса на „Репортери без граници“ в Брюксел. „Тази враждебност понякога – може би често – се насърчава от политическите лидери.“
Пандемията подхранва и атаките срещу журналисти, особено по време на протестите.
Между ноември 2020 г. и февруари 2021 г. всеки четвърти случай на тормоз в пресата в ЕС и страните кандидатки е свързан с развитието на COVID-19, според доклад на MFRR. Повече от една трета от тези инциденти са станали по време на протести.
ЕС прави първите си стъпки
Европейската комисия е подготвила набор от препоръки като част от своя по -широк план за справяне с безопасността на медиите.
Насоките, определени за публикуване в четвъртък, призовават страните членки да предприемат значителни действия, съгласно проект, видян от „Политико“.
Той призовава държавите да създадат координационни центрове, така че полицията, съдебните и публичните органи да могат по-добре да комуникират с медийни организации. Той призовава държавите-членки да „осигурят навременна и ефективна лична защита“ на репортерите в риск. И препоръчва нови „специализирани услуги“, които да дават на журналистите „правни съвети, психологическа подкрепа и приюти“.
По -конкретно, той подчертава необходимостта от по-добра защита на журналистите, отразяващи протестите.
Но макар че препоръките са риторично мащабни, те също, разбира се, са необвързващи.
„Препоръката е добро начало, но Комисията трябва да отиде по -далеч и да приложи конкретни гаранции в правото на ЕС, подобно на това, което възнамерява да направи като средство за противодействие на стратегически съдебни дела срещу журналисти“, казва в изявление Ева Саймън, старши служител в Съюза за гражданските свободи за Европа (CLUE).
Саймън каза, че нейната група подкрепя Закона за свобода на медиите, който фон дер Лайен обеща в речта си за състоянието на Съюза.
Майерчак твърди, че страните, които вече са склонни да малтретират журналисти, „може да почувстват, че не са задължени да прилагат“ препоръките на ЕС.
„Комисията трябва да направи всичко възможно, за да наблюдава“, каза тя, и „да надскочи препоръките“.
След това има правоприлагащата страна на уравнението. В момента ЕС разчита на местните власти за преследване на престъпления срещу журналисти.
За да се справи с това, Каруана Галиция иска ново „европейско ФБР“, както и европейски еквивалент на американския Закон за чуждестранните корупционни практики, който забранява на американците да плащат на чуждестранни служители, за да подпишат бизнес сделка.
ЕС може също така да насочи своя нов европейски прокурор, който понастоящем има само ограничени правомощия, като например преследване на бюджетни измами, свързани с фондовете на ЕС.
Росен Босев, член на управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти-България, заяви, че предизвикателствата пред журналистите не могат да се разглеждат отделно.
Европейските институции „трябва да осъзнаят, че проблемите на правоприлагането, реформата на съдебната система, липсата на резултати в борбата с корупцията и свободата на медиите са проблеми, които са свързани“, каза той.
В Гърция по-младият Караиваз фокусира нещата. Според него целта трябва да бъде по -широка обществена промяна.
„Баща ми“, каза той, „би простил на убийците си и ще се опита да намери системната причина, поради която е убит.“
Лили Байер, „Политико“
