Ще бъде огромна грешка за „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, ако открият помежду си „приятелски огън“. Това би било чудесна новина за ГЕРБ и ДПС, защото може да отбележи началото на драматичен процес.
В интервю за „Свободна Европа“ лидерът на ДБ Христо Иванов за първи път определи „Продължаваме Промяната“ като „конкурент“ и дори заговори за „риск от концентрация на власт между президентския екип и хора с генезис от него“. Това втвърдяване на тона може би бележи началото на процес, който ще завърши с взаимното обезсилване на партиите на промяната.
Мнозина видяха в поканата за съвместно партньорско участие на изборите на 14 ноември, която Христо Иванов отправи към Кирил Петков и Асен Василев, израз на слабост. Всъщност, протегнатата ръка, отворената длан е универсален човешки символ на добронамереност, който казва: „виж, аз не крия оръжие в десницата си, не ти желая злото”. Жестът на Иванов изглежда оправдан най-малкото заради това, че с ПП – поне засега – изглежда имат сходни приоритети. Точно тук обаче е и проблемът.
Какви избиратели ще привлича „Продължаваме промяната“?
Когато посочих, че не очаквам формацията на Петков да бъде клонинг на ДБ, защото това ще доведе до ожесточена конкуренция между тях, не отчетох значението на политическия път и имиджа на Петков, а и на негови колеги като Даниел Лорер. Самият факт, че те преминават през „Да, България!”, а впоследствие я напускат, вероятно подтиква, основателно или не, поне част от избирателите да виждат в тях лица, чиято мисия е да „преосноват” и дори „подобрят” „старите партии”.
Поради това не е учудващо, че ПП започна да привлича избиратели най-вече за сметка на ДБ. Самият Петков явно усеща тези настроения и осъзнава, че ако приеме протегнатата ръка на Иванов, може да загуби гласовете на тези, които очакват от него да поеме по нов път, лишен от бремето и грешките на „старите”.
Неопределеността засега работи в полза на проекта на Петков и Василев, който още няма регистрация, ползва чужди ракети носители, няма програма, но набира скорост на терена. Накратко, „нероденият Петко“ вече си играе на детската площадка. Обяснението за успеха на подобни популистки проекти е добре известно: обтекаемите послания дават възможност да се ловува за избиратели във всички части на политическия спектър.
Ако в ръководния екип на ПП влязат и лица с леви биографии, това може да разшири електоралните шансове на формацията. Колко обаче леви избиратели сред разочарованите от БСП, например, ще се хванат на класическата маневра: давам ляв мигач, но завивам надясно?
Не изключвам от ПП да прибегнат до атрибутите и стилистичните фигури на „патриотите“ и тяхната реторика, като, разбира се, внимават да не говорят прекалено радикално, за да не подплашат прословутото пиле, което, както казват старите хора, каца на рамото само веднъж в живота.
Политическият капитал на ПП
Част от символния капитал на ПП, освен връзката с ДБ и някои нейни теми, като разкриването на схемите в ББР, изобличени шумно от Петков, е фактът, че новата формация се роди с помощта на много популярен президент, който се харесва както на леви, така и на десни избиратели.
Петков и Василев категорично отрекоха да има пъпна връв, която да свързва политическото им начинание с президентството. И съвсем основателно, защото противното се твърди от най-непримиримите критици на Румен Радев, които виждат в новата формация инструмент за разгръщане на неговата власт. А тази власт наистина е голяма, тъй като Радев стана архитект на три служебни правителства (рекорд в най-новата ни история).
Христо Иванов, който изглежда като най-логичен партньор за ПП, с последните си послания изненадващо се присъедини към тревожния, „вещаещ бури и виелици” хор на онези, които одумват Радев. Ходът на Иванов обаче никак не е лишен от рационалност: ако не започне да атакува, да търси пукнатини в ризниците на доскорошните си колеги, изглежда ще трябва да гледа безучастно мъчителното стопяване на ДБ.
Тази политическа драма, в която съмишленици, доскоро сражавали се заедно в окопа срещу обшия враг, сега се измерват от глава до пети с остър поглед и заемат офанзивни стойки, има почти Шекспирови измерения. Още повече, че колкото по-остро заиграе Иванов, толкова по-длъжни да отговорят в същия тон ще се почувстват Петков и Василев.
Голямата опасност
Какъв обаче ще е ефектът от „приятелския огън”? Най-вероятно взаимното обезсилване на партиите на протеста. Ще бъде огромна грешка за ПП и ДБ – и чудесна новина за играчи като ГЕРБ и ДПС – ако надпреварата преди 14.11. между тези „братя по оръжие” стане ожесточена. Лесно могат да се преминат граници, да се изгорят мостове, които после трудно ще се възстановят в новия парламент.
По-голямата опасност, която е съвсем реална, е новакът ПП да не привлече още избиратели за каузата на промяната: т.е. в полза на всички онези, които искат ревизия на „стария строй” с неговия негласен съюз между Банкя и Сараите. Това би довело до парламент, който ще е още по-фрагментиран и неспособен да излъчи редовно правителство. Тогава следващият президент, който и да е той, по-ирония на съдбата пак ще съсредоточи огромна власт, управлявайки с назначен от него служебен кабинет и без парламент.
Коментарът е от „Дойче веле“. Заглавието е на редакцията.
