Държавата ни призова: строй се, преброй се! Който не може сам, преброители ще му дойдат на крака, за да го отчетат в статистиката.

Въпреки първоначалните „бъгове” в системата на преброяването /то при нас кое ли е тръгнало гладко/ , първоначалният срок бе удължен и  нещата почти се нормализираха – няма оплаквания за сривове в системата. Бавно, полека и агале-агале вече преброени са два и половина милиона българи. С тия темпове, живот и здраве, до Коледа-до Ковида, може всички да влезем в компютрите на статистиката.

Добре, ще влезем в статистиката – и какво от това?

Какво ще научим ние, българите, за себе си? Най-вероятно, че сме станали по-малко отпреди десет години, когато сме се броили за последно.

Ние това си го знаем.

По-интересно ще е да научим, щом сме по-малко, то дали е намаляла и администрацията ни? Или се е увеличила?

В София човек не може да добие представа за демографските процеси, но достатъчно е да отиде в провинцията и да излезе по мръкнало на главната улица – рядко ще срещне човек. Градове като Ловеч, Сливен, Ямбол и т.н. са намалели наполовина през последните десетилетия…За Северозапада – Видин, Монтана и Враца – да не говорим.

Би трябвало тогава наполовина да е намаляла и администрацията в тези градове.

Дали това ще ни го каже  статистиката?

И ако ни го каже, то ще има ли някакви съкращения на чиновници, които се оказват ненужни, защото няма кого да обслужват?

Едва ли… Най-трудно се съкращава чиновническата армия и никое правителство не иска да изправи тая армия срещу себе си.

Затова уж усвояваме милиони за „електронно правителство”, уж въвеждаме комплексно административно обслужване „на едно гише”, а всъщност нищо не мърда – чиновникът е непоклатим на мястото си.

Реформа в администрацията – от това има най-голяма нужда България.

Но кой политик или правителство да я направи?

Нали през три месеца правим избори, електорат трябва…

Михал Мишковед