Преди една година в Берлин, 13-годишната Лиса, с руско-немски произход, изчезна за 30 часа. Когато се върна при родителите си, тя заяви, че е била отвлечена и изнасилена от „арабин”. Това бе лъжа, както тя по-късно призна. Стана ясно, че заедно с родителите й са измислили тази история. Това обаче не помогна да се спре руската дезинформационна кампания, насочена към дестабилизирането на Ангела Меркел и немските институции.
Медии, близки до властта в Русия, незабавно започнаха да правят репортажи. Меркел вече бе под пара, заради политиката й на „отворени врати за бежанците”. Крайнодесните партии и представители на руската общност в Германия също се възползват от ситуацията. Руският външен министър Сергей Лавров нарече 13-годишната Лиса като „нашето момиче” и обвини немските власти в прикриване на реалността.
Дипломатическото „плюене” подхвана и немският външен министър, който обвини Русия в „политическа пропаганда”. Службите на Берлин се опитваха да противодействат на руската кампания. Но явната намеса на Москва се просмука в общественото съзнание.
Бързо напред до януари 2017. Руските разкрития за Тръмп, поставиха Владимир Путин в центъра на американската политика. За европейците изникна въпрос: какво означава всичко това за Стария континент, имайки предвид наближаващите ключови избори? Тази година ще гласуват във Франция, Холандия и Германия. А напомнянето на скандала с Лиса трябва да ни подскаже какво предстои.
Задкулисните действия на Русия са най-обсъжданата тема в САЩ. Време е Европа също да обърне внимание на това и да помисли с какво може да се сблъска.
Това бе и едно от основните послания в доклада на американските разузнавателни служби за руските хакерски атаки – Европа е следващата цел.
„Смятаме, че Москва ще приложи наученото от президентската кампания в САЩ за влияние върху други държави в бъдеще”. Руските кибератаки и дезинформацията не са новост в Европа. Брифингът в САЩ обаче подсказа, че са необходими спешни реакции срещу тях.
„Русия си учи уроците. Първо пробва, после действа или не”, пише в доклада на разузнавателните служби. „Правдоподобното опровержение” е приоритет. Ако действията са разкрити, това е провал. Ако успеят, се окуражават да отидат и по-далеч. Руските разузнавателни служби съдят дали са успели от това, дали „са повлияли на общественото мнение”.
Дали Путин се наслаждава на постигнатото, или недоволства, зависи от влиянието, което са постигнали неговите разузнавателни служби. Кремъл избра непрекъснатото отричане като отговор на обвиненията.
Някои западни дипломати и руски наблюдатели твърдят, че Путин мрази да бъде обвиняван публично. Други твърдят, че чрез манипулирането на западните политици, това помага на руския вътрешен пазар.
Един от въпросите, който се появи в САЩ е: защо Барак Обама изчака толкова дълго, преди да обяви, че Русия е отговорна за хакерските атаки. Дали американският президент преднамерено е позволил на Путин да се хване на куката? А може ли би е сбъркал?
Трябва да припомним, че месеци по-рано, немските власти обвиниха Русия в подобни действия. На 13 май директорът на немските разузнавателни служби Ханс-Георг Маасен публично обвини Москва в кибератаки, шпионаж и саботаж и добави, че това се е превърнало в „постоянна заплаха”.
След целия шум около атаките в САЩ изглежда, че следващата голяма държава, която ще пострада, е Германия. В края на 2016, немските власти, включително Ангела Меркел, заявиха, че Русия е заплаха за националната сигурност и демократичния процес. На 8 ноември тя заяви, че справянето с това е задача No1.
Очаква се, че най-влиятелната европейската държава – Германия, да бъде основна мишена на руските хакерски атаки тази година.
Целта на атаките срещу Хилари Клинтън бе да се намали шансът й за победа на президентските избори. Ангела Меркел също ще участва в тазгодишното гласуване в страната, затова тя ще бъде на прицела на Кремъл. Между другото, и двете жени са явни противници на водената от Путин политика.
Както Хилари Клинтън се превърна в мишена на Москва, за да бъде ограничен шансът й за победа, така
Меркел добре знае, че руският президент ще се опита да повиши шансовете на нейните опоненти. Нищо от случилото се в САЩ не би я изненадало. Властите дори са подготвени за повече „инциденти” като този с Лиса.
Москва ще следи отблизо реакциите, които успее или не да предизвика сред немските политици, медии и общество. Точно, както в САЩ.
