На 18 юли се навършват 186 години от рождението на Васил Левски. Поне така знаем и сме учили. Той е роден на през 1837 година в малкото подбалканското градче Карлово, в много бедно семейство. Но не така смята професор Пламен Павлов. Според него годината на раждане на Апостола на свободата е 1940.
Още като момче, на малкия Васил се налага да стане глава на семейство, след смъртта на баща му.
Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий.
Но твърде бързо манастирът става тесен за него. Както пише поетът Вазов за него:
„Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят! И не с това расо и не с таз брада мога да отнема нечия беда. Рече и отсече!”.
Той тръгва към Белград и именно там се среща с Раковски, който подготвя млади мъже в Първата българска легия.
Васил се откроява със своите изключителни физически и интелектуални умения.
Прескача най-успешно тренировъчната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и започват да го наричат Левски.
Васил Левски е най-емблематичното име
в българската история. Делото на Апостола до голяма степен спомага за освобождаването на България от турско робство.
Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет.
Той непрекъснато успява да се измъкне, преобличайки се и въплъщавайки се в различни образи.
Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер: „Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее“.
Апостолът на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София и е обесен на 19 февруари 1873 г.
Категорично настоявам, че утре (б.р. днес) ние отбелязваме 183, а не 186 г. от рождението на Апостола.Това заяви пред „24 часа“ известният търновски историк проф. Пламен Павлов.
Председателят на УС на Фондация „Васил Левски“ апелира
да бъде изправена явната грешка в биографията на най-светлата личност в българската история.
Проф. Павлов припомни, че преди 2 г. д-р Григор Бойков и проф. Пламен Митев категорично показали, че той е роден през 1840 г. „Аз не мога да си обясня този инат от страна на обществени фигури и държавни институции да се повтаря нещо, което е дълбоко невярно. Някой може да сметне, че това е дребнав въпрос, но чрез такива дребни въпроси най-накрая се стига до големите лъжи и неясноти във всичко“, посочи той.
Според известния историк това с нищо не променя неговите заслуги към България. „Нещо повече – погледнато малко ирационално прозрението на Вазов е още по-вярно – той си отива от тоя грешен свят на Христова възраст – на ненавършени 33 г.“, казва проф.Павлов.
Дават се аргументи как трябвало да се сменят две цифри на паметниците, ако трябва ще се сменят! Най-важното нещо е истината. Той самият като монах, като революционер, като един
изключително честен човек,
отдал целия си живот в името на България и на другите, е държал изключително много на честността“, допълни проф. Павлов.
Тази грешка идвала от факта, че нямало известни запазени документи, тъй като църковни книги и други писмени сведения в Карлово не са оцелели.
„През 1895 г., 50 г. след рождението му, се събира един семеен съвет и двама – трима, които помнят Левски като дете, решават, че той е роден на 6/18 юли 1837 г. От досманските данъчните регистри, открити от д-р Григор Боков и анализирани от него и от колегата Пламен Митев се вижда, че през 1844 г. Иван Кунчев има двама синове – Васил на 4 г. и Христо на 2 месеца. Това е аналогът на нашата Национална агенция за приходите, най-точната служба в Османската империя. Панайот Хитов, негов командир, Левски е знаменосец в четата му, казва, че е на 28 г. през 1867 г. Именно в Търново Левски казва на Али бей, че е на 32 г, което прави същото.
Още новини от деня – четете тук
