Кралица Елизабет вече има едно кралство по-малко след като Барбадос скъса окончателните си имперски връзки с Великобритания и се обяви за република.
Точно в 24 ч. новата република беше родена под радостните възгласи на стотици хора, събрали се в столицата Бриджтаун. Събитието беше оповестено със салют от 21 топовни изстрела, а националният химн на Барбадос прозвуча на претъпкания Площад на героите.
Бившата британска колония – която получи независимост през 1966 г. – възроди плана си да стане република миналия септември, като генерал-губернаторът на страната Сандра Мейсън съобщи, че „е дошло времето напълно да оставим колониалното минало зад гърба си“.
Мейсън, която е 73-годишен бивш юрист, положи клетва като първият президент на островната държава, с население малко под 300 000 жители, на церемония късно в понеделник вечерта. В края на септември парламентът на Барбадос единодушно подкрепи конституционните изменения за отказ от монархическата форма на управление и превръщането на страната в република, а почти месец по-късно гласува за назначаването на генерал-губернатора на острова Сандра Мейсън за първи президент.
На тържествата присъства принц Чарлз, наследник на британския трон и бъдещ глава на Британската общност. Той пристигна в Барбадос късно в неделя за да участва в церемониалния преход след покана от премиера Миа Амор Мотли. При пристигането си в столицата на Бриджтаун той беше посрещнат с почетен караул, последван от салют с 21 оръдия. Принцът на Уелс произнесе реч на церемонията по повод рождението на републиката. Тя се провежда на 55-ата годишнина от независимостта на Барбадос, която страната получава на 30 ноември 1966 г.
Колониално минало
Барбадос е най-старата британска колония, установена през 1627 г. и управлявана от английската корона до 1966 г. В същото време Барбадос е бил важен източник на частно богатство в Англия от 17-ти и 18-ти век.
„Барбадос е първата лаборатория за английски колониализъм в тропиците“, каза Ричард Дрейтън, професор по имперска и световна история в Kings College London, който е израснал в страната.
Въпреки че Великобритания представя робството като един от греховете, останали в миналото, някои барбадосци настояват за компенсации от Лондон. Между 1627 г. и 1833 г. в Барбадос пристигат около 600 000 взети в робство африканци, които работят в захарните плантации, от които английските собственици правят състояния.
Дебат от десетилетия
Темата за раздяла между Барбадос и Великобритания е налице от много години, като мнозина са призовавали за премахване на статута на кралицата. Желанието на островната държава да стане република е на повече от 20 години. Барбадос е достигнал етапа на зрялост в своята политическа еволюция и петдесет и пет години след независимостта си процесът на изграждане на нацията завършва.
Повечето барбадосци подкрепят прехода, но има известна загриженост относно подхода към него. Други поставиха под въпрос времевата рамка от малко повече от година, която правителството си даде, за да съчетае момента в съответствие с годишнината от независимостта на страната.
Единственият коментар на Бъкингамския дворец по темата е, че решението е на народа на Барбадос, и че то не е било „изненадващо“ и е било „осъждано и публично говорено“ много пъти.
Ще последват ли други държави?
Решението на Барбадос е първият път след близо три десетилетия, когато държава избира да премахне британския монарх като държавен глава. Последната нация, която направи това, беше остров Мавриций през 1992 г. Подобно на Мавриций, Барбадос също възнамерява да остане част от Общността на нациите – група от 54 държави в Африка, Азия, Америка и Европа с исторически връзки с Великобритания.
Премиерът Мотли, която наскоро очарова световните лидери на срещата на върха на климата COP26 в Глазгоу, Шотландия, нямаше нужда да провежда публичен референдум по темата, за да продължи напред. През май нейното правителство създаде Консултативен комитет за преход на републикански статут – 10-членна група, натоварена със задачата да помогне за управлението на прехода от монархическа система към република. Единственото препятствие беше осигуряването на мнозинство от две трети в парламента, което беше сравнително лесен процес, като се има предвид, че нейната партия притежава мнозинство след убедителната си победа през 2018 г.
„Фактът, че принц Чарлз ще бъде в Барбадос за този много важен повод за страната, е свидетелство за липсата на съпротива на кралското семейство и по същество одобряване на прехода. С такова приятелско разделение други нации биха могли да последват примера на Барбадос“, според Дрейтън.
Това може да предвещава по-широк опит от страна на други бивши колонии, най-вече в Карибите, да скъсат връзките си с британската монархия в момент, в който тя се подготвя за края на почти 70-годишното управление на Елизабет II и бъдещото възкачване на Чарлз на престола.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
