Реч на Тимъти Снайдер, историк, професор в Йейлския университет, на Форума за сигурност в Киев . 1 декември 2021 г., публикувана в украинското издание на „Свободна Европа“.
Много се радвам, че имам възможността да се обърна към вас в рамките на Киевския форум за сигурност. Бях поканен да кажа няколко думи за естеството на отношението на Путин към Украйна, което с удоволствие ще направя.
Както добре знаете, тази година Путин публикува статия, в която очертава визията си за историята на Украйна, Беларус и Русия.
От историческа гледна точка тази статия няма никаква стойност.
Когато я чета като историк, тя ми напомня на случаите, в които някой на парти започне да разсъждава върху събитията от миналото, не разбирайки за какво точно говори, но въпреки това изразявайки страстни убеждения. Обикновено историците в такива ситуации кимат, усмихват се и намират повод да си тръгнат. Но Путин не е просто някой, а глава на ключова държава, така че възгледите му трябва да се приемат сериозно. Но не като история – защото в този смисъл разсъжденията му са смешни – а като политика.
Първото нещо, което трябва да се отбележи в тази статия, е, че изобщо не става дума за Украйна. Всъщност става дума за Русия. Когато прочетем внимателно тази статия, можем да видим, че наистина става дума за липсата на руската история. Няма история на Русия, която Путин да може да разкаже. Той може да разкаже историята на определени отношения с Украйна, които поради някакви „мистични“ причини са се влошили.
Второто нещо, което забелязваме в тази статия, е, че не става дума за бъдещето.
Това е история за миналото. Виждаме какво е характерно за режима на Путин: в разказа на Путин за Русия няма бъдеще, а само миналото, „митичното минало“.
Това е определящият проблем на неговия режим. В една олигархия, клептокрация, плутокрация , където всички ресурси са съсредоточени в ръцете на елит, близък до центъра на режима, е много трудно да се говори за бъдещето. Така че в тази ситуация клептократичният режим произвежда митове за миналото. Той изпълва политическото пространство, в което няма бъдеще, с минало.
Статията на Путин всъщност не е за Украйна, а за Русия
Тази история показва на какъв ранен етап е Русия в смисъла на създаване на националната си история. Според сметките на Путин Украйна и Беларус играят ролята на патерици в тази история. Русия не може да разкаже своята собствена история, така че тази история се основава на други нации.
Както казах, статията на Путин всъщност не е за Украйна, а за Русия. И това ни показва, че ръководителят на Руската федерация не може да разкаже история, която всъщност е за Русия. Самата Русия пък все още не е достигнала до такъв етап на развитие, където това би било възможно.
Когато четем тази статия в контекста на руската инвазия в Украйна и окупацията на нейните територии, стигаме до заключението, че Русия е нападнала Украйна, защото руснаците все още не знаят кои са. Русия, водена от Путин, нахлу в Украйна, за да може да разкаже нещо подобно на история за това кои са руснаците.
И тази ужасна за Русия история е изключително негативна. Историята е следната: „Ние сме хора, които останалият свят не разбира. Ние сме хора, които не биват разбрани, когато казваме, че ние и украинците сме един народ.“
Така Путин оформя митологичната идентичност на Русия, фокусирана върху миналото, напълно негативна, напълно зависима от другите, които отхвърлят това, което Русия казва за себе си и за останалия свят.
И тук според мен проблемът достига най-голяма дълбочина.
Тази негативна идентификация с Русия замества реалната външна политика.
Русия, нахлувайки в Украйна, се откъсна от Запада
Ако Путин наистина провеждаше реална външна политика, насочена към защита на дългосрочните интереси на Руската федерация и нейните народи, такава международна политика би се фокусирала предимно върху защитата на суверенитета на Русия от Китай.
Русия има екзистенциални проблеми в отношенията си с Китай. В същото време тя няма такива екзистенциални проблеми със Запада. Но инвазията в Украйна и разказът за тази инвазия създават проблеми със Запада, които може да не съществуват.
С други думи, Путин използва тази инвазия и тези разкази, за да отреже Русия от Запада, което обаче беше напълно ненужно. В същото време той постави Русия в позиция, подчинена на Китай. Точно така изглежда „постижението“ на Путин във външната политика. И ако погледнете трезво, това всъщност е провал на външната му политика.
Днес Русия има влияние в света, защото се намира между Запада и Китай. Нападайки Украйна и откъсвайки се от Запада, Русия сериозно отслаби позицията си спрямо Китай. Това е следствие от външната политика на Путин.
Русия се откъсна от Украйна
Стигаме до последната точка.
Ще кажа това, за което не се говори в Русия, поне в политическите среди. Русия се откъсна от Украйна. В статията Путин твърди, че Русия и Украйна трябва да бъдат заедно, но те се разделят поради някакъв „мистичен“ заговор на Запада.
Истината обаче е много по-проста. Истината е точно пред нас.
Причината, поради която Украйна и Русия не са близки, е, че Русия нападна Украйна. С други думи, ако целта на Путин са наистина добрите отношения между Русия и Украйна, той направи това невъзможно. Не само за времето на неговия режим, но и за години напред.
Накратко, ако наистина го е грижа за близките отношения между Русия и Украйна, което на този етап е абсурдно, няма някой, който би бил по-виновен за липсата на тези взаимоотнопения от самия Владимир Путин.
Самият той чрез външната си политика, действията си, решението си да атакува Украйна направи невъзможни близките отношения между двете страни. Това е нещо, за което той не може да говори, така че Путин трябва да прибягва до дълги исторически фантазии, които му позволяват да каже: „Не съм аз, това е Западът. Моето нашествие в Украйна не е свързано с настоящето, то е свързано с древни исторически сюжети.“
Това ни води до отговора на въпроса: защо тази статия се появи сега – 7 години след атаката срещу Украйна?
Отговорът не е за миналото, а за настоящето, не с Украйна, а с Русия, в частност, с късния период на режима на Путин.
Путин е застаряващ лидер на деспотичен режим. Деспотичен режим, който се провали в собствените си стремежи. Той не успя да направи Русия независим играч в международната политика, вместо това Русия стана зависима от Китай. И той не можа да сближи Русия и Украйна. Напротив, атакувайки Украйна, Русия се превърна във враг за дълго време. Така че на този етап от кариерата си Путин може само да скрие тези провали зад лъжи.
