Омразата към Америка скоро може и да стане държавна политика. Такъв извод се налага след внесените поправки в съдебния закон. Това дори не е путинизиране на България – това си е чиста сталинизация, смята Татяна Ваксберг.
Да започнем с формалния прочит на новите предложения на ГЕРБ. Формално Правната комисия в парламента одобри едни поправки в Закона за съдебната власт, които ще пречат на Съюза на съдиите (примерно) да получава пари от ЕС и от САЩ. Формално аргументът е следният: ако ги финансират отвън, съдиите рискуват да произнасят някакви повлияни от донора решения, понеже “безплатен обяд няма” (съждение на Цацаров). Формално Борисов и Цацаров казаха, че ЕС ще бъде изваден от списъка с нежеланите донори – и ще останат само САЩ.
В текста, пратен в пленарната зала, не е внасяна такава поправка, а и няма значение дали е внасяна. Защото със или без ЕС, текстът на ГЕРБ е само едно: следване на най-свирепите авторитарни практики, долетели до България от ретроградните режими на Путинова Русия и Орбанова Унгария. Това не е художествено преувеличение, а бедствие, което ще връхлети върху България, ако текстът не бъде оттеглен незабавно.
Ето защо
Първо, защото за всички е ясно, че властите си отмъщават на съдиите – онова съсловие, което се бори срещу мутренската философия и срещу спуснатите отнякъде решения кой да представлява съдиите във ВСС.
Второ, защото това отмъщение е облечено в мундира на Путин. То криминализира априори дейността на неправителствения сектор, хвърляйки върху него обвинението, че е източник не на експертност, а на беди. Забележете, че забраната за финансиране от ЕС и САЩ би засегнала професионалните организации на магистратите. Това са неправителствени организации. Тяхната функция е да работят за професионални каузи и да създават обществено мнение, а не да си мълчат. Тяхната работа е да се борят за финансиране, за да развиват капацитета на своите организации и експертността на своите членове. Да ограничиш финансирането на една неправителствена организация е де факто равнозначно на нейната забрана. И то в момент, когато именно развитието на неправителствения сектор е мерило за демократичното израстване на една страна.
И трето, защото това отмъщение е под сталински пагон. Какво значи да забраниш финансиране от ЕС и от САЩ, макар и успокоително да обещаваш, че ЕС ще отпадне от списъка? Предполага се, че ГЕРБ мисли следното: от тези две места пълзят враждебни и опасни за отечеството идеи. Онзи ден Борисов си “спомни”, че сме член на ЕС, но още не си е спомнил, че сме член и на НАТО, където САЩ са основен партньор на България.
Но да оставим формалната логика, защото по-съществена е историческата аналогия. Да изграждаш образ на “външния враг” чрез внушението, че той замисля удар чрез шпионската си мрежа в страната, стои в основата на сталинската държава. На това се крепят обвиненията във времената на Големия терор, а после и в скалъпените процеси в Източна Европа, копирали съветския модел. Подход, който Кремъл адаптира към условията от началото на новия век. И определено си заслужава да направим един преговор на тази адаптация, защото той показва как биха могли да се развият нещата в България занапред, ако поправките в съдебния закон бъдат приети. Впрочем, думичката “занапред” изключва възможността всичко да спре дотук. Ламята, примъкнала се до селото, никога не се засища само с една девойка.
Руската еволюция
През 2012 година Русия прие закон, с който задължи НПО-тата, финансирани “от чужбина” и извършващи “политическа дейност”, да се регистрират като “чуждестранни агенти”. За целта беше създаден единен държавен регистър. Концепцията на вносителя беше следната: взимат пари, за да подкопават руския път – и затова ние ще им сложим етикета, че са агенти. Тежки санкции на този етап не бяха предвидени.
През 2014 беше забранено чуждестранното финансиране на медии, ако то превишава 20%, а през 2015 беше приет нов закон – този път за “нежеланите организации”, които представляват заплаха за страната и затова следва да бъдат закрити или изгонени. Имаха се предвид “чуждестранните агенти”, но също и търговските организации. Отново беше създаден регистър, поддържан със съвместните усилия на прокуратурата и Външно министерство, без предвиден ред за обжалване, нито пък някакъв критерий за подбора. Тези, които са обявени за “нежелани“, не само не могат да съществуват на територията на Русия, но и нямат право да публикуват информация за себе си в интернет. Санкциите минават през глоба и стигат до затвор.
През 2016 беше уточнено какво е това неправителствена организация, която извършва “политическа дейност”. За такава се смята всяка организация, която въздейства на общественото мнение, като например провежда социологически проучвания, организира конференции, инициира митинги и шествия, пише петиции и обръщения към държавни органи и длъжностни лица. Така практически бе отнето правото на съществуване на всяка организация с граждански позиции, а гражданската инициатива бе окончателно криминализирана.
Но всичко това нямаше как да се случи безпрепятствено, ако не беше предшествано от поне две десетилетия упорита медийна дезинформация, създала образа на почти съвършения външен враг и неговите „слуги“ вътре в страната.
А сега да си представим България като страна, в която медийната дезинформация вече е свършила работата си. Остава да се приеме първият закон за омраза към външния свят.
Коментар на Дойче Веле,
Татяна Ваксберг
