Ким Мехмети, македонски журналисти и писател от албански произход. Неговият коментар е по повод на заведеното срещу него дело от македонски политик, който го обвинява в обида „македонския народ“.
На моите приятели и журналисти, които ме питат за съдебното производство срещу мен, нямам какво друго да кажа, освен че живея в страна, която беше и си остава политически клон на Белград, в държава, в която ви е позволено да скандираш „Смърт на албанците“ и „Българи татари“, но където не можеш да критикуваш нито един сръбски проект, като този за „Отворени Балкани“, подкрепян от три държави, чийто разпознаваем белег е корупцията, незаконността, разрушената икономика, както и рухналата образователна и здравна система.
И в такава държава полицията и политическите среди са изработили стратегия да затворят устата на политическите дисиденти. Ще намерят идиот, който ще заведе дело срещу вас, след това ще намерят немакедонски (което означава „обективен“) прокурор, който ще ви води от един съд в друг, докато не се изтощите финансово, което ще ви принуди да намерите приятел на идиота, дето ви съди, за да го помолите да убеди приятеля си да оттегли делото, но така попадаш във водовъртежа, който те дави и не ти дава да видиш, че този, който те спасява, е същият като този, който те съди.
Да, знам, че не е лесно да оцелееш и да действаш в страна като Македония, за чийто граждани Белград знае какъв е и цвета на слиповете, които носят, да не говорим за тези, които критикуват сръбските проекти и се противопоставят на политическите братя на сръбския президент.
Така че знам стратегията как да оцелееш в такива държави, където ръката, която те гали, не е по-различна от тази, която те убива и където преобладаващото убеждение е, че македонецът, но не и албанецът може да мисли с главата си и където каквото е позволено на властника, не е позволено на васала, а повечето албански държавници са васали на белградските васали.
Затова ще разкрия тайна на всички дебили и идиоти, без значение дали са отляво или отдясно: никоя албанска майка няма да роди по-голям страхливец от мен и затова ме обзема страхът, че моите внуци и правнуци ще имат нещастието да живеят в такава Македония, в която живея и аз. В държава, където омразата към албанците ви носи македонски гласове и ви прави парламентарна партия, където омразата към албанците и българите се възнаграждава, а критиките към Белград застрашават бъдещето ви.
И накрая това, което трябваше да кажа в началото: скъпи мои приятели и уважавани журналисти, не ме смятайте за толкова наивен да не знам, че съм заобиколен от политически и полицейски хиени, които дори когато „бранят“ македонския народ, когато спят в Македония, всъщност сънуват сръбски сънища. И които без подкрепата на Белград се чувстват като дете без майчина грижа, без майката, която ги е създала, откърмила и отгледала.
