Тази коалиция ще остане на власт, докато можем да поддържаме тази нулева толерантност към корупцията. Ако имаме коалиционен партньор, който стъпва встрани и ако това кара правителството да падне, така да бъде. Това каза премиерът Кирил Петков в интервю за Блумбърг днес.
Пред медията той заяви, че ще се засили ефективността на антикорупционните органи, както и ще се наложи механизъм за засилване на контрола над главния прокурор след многократни критики от ЕС. Тези промени може да помогнат на България да се присъедини към Шенгенското пространство на ЕС през следващите шест месеца – процес, който търпи дълго отлагане на фона на съмнения относно правоприлагането на България, каза той.
„Надявам се, че още при председателството на Франция ще отбележим съществен напредък в това отношение. Убеден съм, че България трябва да бъде в Шенгенското пространство и смятам, че ако в следващите месеци покажем обещаните резултати, това ще донесе правдоподобност на искането ни нашите партньори да признаят напредъка ни.“
Премиерът призна тревогата си от напрежението между Украйна и Русия и заяви, че правителството ще бъде активен член на ЕС и НАТО.
„С други думи – във външната политика искам да България бъде приемана като надежден партньор“, уточни Петков.
Петков потвърди, че правителството изцяло подкрепя позицията на ЕС по отношение на Украйна и окупирането на Крим.
По темата за НАТО Петков каза, че се обмисля създаването на инфраструктура, която да подпомогне създаването на по-добра логистика за НАТО. Той коментира и казуса с разполагането на допълнителни военни:
„Не сме обсъждали с никой от партньорите ни от НАТО, нито вътрешно в правителството нищо конкретно за допълнителни военни части или друго. Ще има дискусии, но бих искал да видя проектите по Механизма за свързване на Европа и военната мобилност на НАТО, наред с осите от Гърция до Румъния през цяла Източна България.“
По темата със Зелената сделка Петков смята, че промените трябва да се случат постепенно, за да не изгуби регионът конкурентоспособността си.
„Относно сроковете на затваряне на ТЕЦ-овете, бихме могли да ги заложим например до 2040г., но това няма значение. При сегашните цени на въглеродните емисии и ако продължават да растат, тези ТЕЦ-ове наистина трудно ще работят на пазара.
Той обясни, че ТЕЦ-овете трябва да бъдат заменени от друга енергия, произвеждана в рамките на държавата, за да не се установява зависимост от руския газ.
В коментар за Северна Македония Петков заяви, че възнамерява да засили дискусиите със Скопие. „Затова отваряме пет нови групи – за инфраструктурата, икономиката, културните обмени, присъединяването към ЕС и историята. Надявам се, че това няма да са само правителствени срещи – искам тези групи да работят изключително ефективно в следващите 6 месеца и да постигнат реални резултати.“
Петков обясни, че засега конкретни дати не са обсъждани, но първото посещение в РС Македония най-вероятно ще бъде на 18 януари.
