След падането на Берлинската стена през 1989 г. и разпадането на Варшавския договор започва разпадането на СССР. Но разпадането не спря с обявяването на независимостта на Москва от 14-те съветски „републики“.
Разложението едва беше започнало
Приднестровието се отдели от Молдова. Южна Осетия и Абхазия се отделиха от Грузия. Чечения се освободи от Русия, но се върна под контрола на Москва след две жестоки войни. Крим и Донбас бяха отделени от Украйна.
Освен тези ампутации след Студената война, подпомогнати от Русия, какво общо имат Украйна, Молдова и Грузия?
Всички се стремят към приемане в НАТО, а заедно с това и към военните гаранции по член 5, които задължават Съединените щати да водят война срещу Русия, за да възстановят техния суверенитет и териториална цялост, ако бъдат нападнати.
Лесно е да се разбере защо тези нации биха искали САЩ да са задължени да воюват от тяхно име. Това, което е неразбираемо, е защо САЩ биха дали такива гаранции за война. Защо да се ангажираме да рискуваме война с ядрено въоръжена Русия от името на нации, които никой никога не е считал за жизненоважни за интересите на Съединените американски щати?
Помислете колко държави са приети в НАТО след 1991 г., получавайки по този начин или военни гаранции от САЩ
Общо са 14: Чехия, Словакия, Румъния, България, Унгария, Полша, Словения, Литва, Латвия, Естония, Албания, Хърватия, Черна гора и Северна Македония.
Тези 14 най-нови членки на НАТО представляват разширяване на военните ангажименти на САЩ, което е по-рисковано, отколкото при първоначалното създаване на НАТО, когато бяхме задължени да защитаваме 10 държави от Западна Европа.
Днес ние защитаваме 29 страни, простиращи се далеч в Източна Европа.
Въпреки това и възможно по-нататъшно разширяване на НАТО
Както бе споменато, Грузия и Украйна се стремят да се присъединят към НАТО и по този начин САЩ да се задължат да воюват с Русия в тяхна защита. Други две нации, Швеция и Финландия, говорят за отказ от традиционния си неутралитет в полза на членство в НАТО и военни гаранции от САЩ.
Босна и Херцеговина също е кандидат за член на НАТО. Столицата ѝ е Сараево, където през 1914 г. куршум убива австрийския ерцхерцог – инцидент, който води директно до Първата световна война.
Твърди се, че в края на Студената война Михаил Горбачов е заявил на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър, че Русия ще се съгласи на обединението на Източна и Западна Германия, ако САЩ гарантират, че НАТО няма да се премести на изток.
Твърди се, че Бейкър е отговорил на Горбачов: „Нито един инч“
Каквато и да е истината, не можем ли да разберем защо руски националист като Владимир Путин би почувствал, че страната му е заобиколена и застрашена, ако алиансът на НАТО, създаден за сдържане на Русия, напоследък се е увеличил с 14 членове, повечето от които са бивши съюзници или републики на СССР??
Както писа вестник „ The New York Times“ в редакционната си статия, „Опасенията на г-н Путин не могат да бъдат напълно отхвърлени. Ако Украйна се присъедини към НАТО, алиансът ще има 1200 мили сухопътна граница с Русия – ситуация, която никоя голяма сила не би приела, независимо колко гръмко Атлантическият съюз твърди, че е чисто отбранителен.“
А ето и текста на член 5:
„Страните по Договора се договарят, че въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от тях в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях, вследствие на което те се договарят, че в случай на такова въоръжено нападение всяка от тях … ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора, като незабавно предприеме, индивидуално и съгласувано с останалите страни по Договора, такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността в северноатлантическата зона.“
Очевидно „северноатлантическата зона” сега се простира до източната част на Балтийско море и Балканите. Ако Украйна и Грузия бъдат приети в НАТО, северноатлантическата зона ще включва Кавказ и пет от шест държави в Черно море. Само Русия ще бъде извън НАТО.
В петък държавният секретар Антони Блинкен каза: „НАТО никога не е обещавал да не приема нови членове; не може и няма да го направи“.
Но това са глупости. Няма изискване САЩ да приемат в НАТО някоя или всички държави, които кандидатстват за членство.
По каквато и да било причина, можем да наложим вето на всеки кандидат. И избягването на война с Русия може да бъде една от тези причини.
С непрекъснатото разширяване на НАТО в Централна и Източна Европа след края на Студената война, Америка трябва да се запита: Ако рискът от война с Русия нараства с всеки нов член по нейните граници, приет в НАТО, защо правим това? Няма ли червена линия на Путинова Русия, която няма да преминем?
Вярваме ли, че Путин ще приеме за неопределено време страната му да бъде заобиколена и сдържана от държави, обединени в алианс, създаден, за да държи Русия в обсада?
Президентите Хари Труман, Дуайт Айзенхауер, Джон Ф. Кенеди, Линдън Б. Джонсън, Ричард Никсън, Джералд Форд, Джими Картър и Роналд Рейгън често не бяха съгласни, но постигнаха единодушни по този въпрос: военните гаранции на САЩ и НАТО спряха до Елба. Отвъд реката, в Германия, ние се борехме със СССР с оръжията на дипломацията, политиката и икономиката, а не с военни оръжия.
Как щяхме да реагираме, ако след загубата на Студената война в езерото Онтарио се появяха руски военни кораби, а Москва даде на Канада военни гаранции?
Коментарът е от уебсайта на Патрик Бюканън – известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън
