Много се изприказва покрай Бюджет 2022, за някои неща обаче и дума не стана. Не е ясно дали от нежелание или от несъобразителност, но за младите и най-активни хора, в чиито ръце е бъдещето, не се мисли. Не се инвестира в тях, а именно те са тези, които допринасят най-много за държавния бюджет.
Пенсиите у нас са обидно ниски. Това не е тайна. Намерението да се погрижиш за възрастните хора в България е похвално, макар и закъсняло. Да не говорим, че далеч не е достатъчно. Нагледали сме се на телевизионни и други репортажи за домове за възрастни хора, условията в които са далеч под нормалните, както и отношението към тях. В психиатричните болници е същото, ако не и по-зле. Разбира се, има и изключения.
Отдавна сме обърнали гръб на тези хора. По-страшното е обаче, че неглижираме младите – онези енергични и любопитни хора, които тепърва ще вземат важни решения за живота си. Едно от тези решения е дали да продължат живота си в България. Има ли смисъл? Как и с какво държавата ще им помогне да развият себе си, за да разчита след време на тях?
Природата си я знаем. Тя е прекрасна и остава нещото, с което се гордеем, когато каним приятелите си чужденци на гости. Истината е обаче, че и нея не умеем да пазим.
Преди дни депутатите гласуваха на първо четене Бюджет 2022. В него са заложени приходи в размер на 57 млрд. и 253 млн. лв. Разходите обаче са над 63 млрд. лв. Този бюджет дори беше наречен „бюджет на растежа“. По време на инфлация в такова словосъчетание прозира известно чувство за хумор. Очаква се стоките да продължат да поскъпват, но нека не бъдем лоши пророци.
В този бюджет са отделени близо 10 млрд. лв. за пенсии. Не трябва да забравяме, че пенсионерите винаги са били основен гласоподавател, на който разчитат голяма част от партиите. Освен това старите хора са много повече от младите.
Какво се случва с младите?
Няколко негативни факта:
Повечето стажове у нас са неплатени, което не е стимулиращо и не дава никаква сигурност.
Стипендиите в България са по-обидни и от пенсиите, пък и твърде малко студенти могат да се облагодетелстват от тях.
Студентските кредити имат лихви, макар и фиксирани. Почти невъзможно е да ги изплатите в първите години след завършването си, имайки предвид заплатите в България.
Ако искате да си купите жилище на изплащане, ще го плащате минимум двадесет години, без да броим лихвите.
Цялата тази несигурност и обвързаност с кредити не е апетитна за младите, чиято основна черта е свободолюбивостта. Голяма част от тях не успяват да намерят работа по специалността си, а ако успеят се оказват в неприятната ситуация, че парите, които са вложили в своето обучение, нямат възвръщаемост. От друга страна има не малко професии, в които висшето образование не е необходимо, а са доста по-добре платени.
Не са малко хората, които работят на две места, за да успеят да си осигурят желания стандарт на живот или поне нормален такъв, но пък не им остава време за самия живот.
Положителни страни:
От 1 април минималната работна заплата ще бъде 710 лв. Към настоящия момент тя е 650 лв.
Възнагражденията на учителите се очаква да бъдат 125% от средната работна заплата.
В интервю за Дебати.бг финансовият експерт Мика Зайкова от „Има такъв народ“ обърна внимание, че Бюджет 2022 е по-щедър към майките. Те ще взимат цели 710 лв. за втората година на майчинството си, а не досегашните 380 лв.
Освен това се увеличава минималният и максималният размер на обезщетението за безработица.
Най-хубавото е, че детските градини и ясли стават безплатни. Това е стъпка в посока преодоляване на демографската криза. „Малка стъпка“, както я нарече тя, но към какво бъдеще точно?
Да разбирам ли, че стимулираме раждаемост и безработица?
Има и работещи бедни, но за тях не се мисли особено. И защо да се мисли, след като те са удобен човешки ресурс – работят, а не искат много. Те са свикнали. Търпят и все пак допринасят за държавния бюджет.
Не трябва да забравяме, че се очаква в средата на годината Бюджет 2022 да бъде актуализиран. Отново в интервю за Дебати.Бг Мартин Димитров – депутат от „Демократична България“, каза, че правителство има много идеи, свързани с младите хора. Една от тези идеи е хората, които за първи път започват работа, да имат ниско или нулево данъчно облагане.
Предстои да видим дали това ще се случи.
Какво се прави в чужбина за младите?
В Австрия, например, детските надбавки се получават до двадесет и пет годишна възраст.
Там държавата стимулира гимназистите да потърсят своето амплоа преди да започнат университет. По този начин се избягва вариантът да учиш нещо, което не те вълнува.
Ако след минимум четири години работа те започнат да учат висше образование, държавата ги подпомага с така наречената „самоизплатена стипендия“. Такъв вид подкрепа се базира на факта, че тези млади хора четири години са плащали данъци и държавата им ги връща под формата на стипендия.
Генералният проблем у нас е, че не се мисли напред във времето. Не се мисли глобално. Всичко ни е в кръпки – пътищата, институциите, познанията, отношенията и т.н. Кретаме и все обвиняваме новото поколение, че било изпуснато, необразовано, незаинтересовано и какво ли още не. А какво ще е това поколение, което е учило онлайн? И по-зле ще става. Създаваме си разединено и необразовано общество, което няма обща култура и не може да разбере сфера на работа, различна от своята. Няма как да си емпатичен към нещо, което не разбираш. Проблемите на другите не ни засягат. Всеки е сам за себе си. Това не е общество, а лесно управляема човешка маса. Кой има интерес от това?
В бюджетите трябва да бъде заложена дългосрочна политика. Липсата на такава не вещае добро бъдеще. После не се чудете защо младите предпочитат да живеят и работят в чужбина. Изборът е дали да вложат времето и усилията си в държава-мащеха или просто да сключат сделка за по-добро бъдеще, макар и в чужбина?
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
