Темпът на модернизацията на армията не съответства на съвременните изисквания. Трябват ефективни мерки за повишаване интереса към военната професия и развитие на съвременен отбранителен потенциал. Това каза президентът Румен Радев след заседанието на КСНС.
Интересно е обаче, че на фона на ситуацията с Украйна, при която стотици хиляди руски войници са струпани на границата, както и предвид факта, че утре предстои среща на министрите на отбраната на страните от НАТО, на която ще се обсъди задействането на план за разполагане на допълнителни сили в България, Румъния, Словакия и Унгария, темата за Украйна осъстваше от разговора.
Налице са нормативни уредби, които забавят процеса по модернизация. Всичко води до загуба на боеспособности и нарастващ риск за здравето и живота на военнослужещите, добави Радев.
Той добави, че членовете на съвета са се обединили около позицията, че ескалацията, нестихващите конфликти, международният тероризъм и миграционните потоци изправят страната ни пред съществени предизвикателства.
„Очертани бяха областите с определени дефицити от способности и технологично изоставане в тяхното развитие, породени от недостатъчно финансиране и ограничение в нормативната уредба“, каза още президентът.
Той отчете, че проектите за модернизация не се развиват балансирано. „Констатирано е забавяне в изпълнението на придобиване на нов боен самолет“, каза още Радев. Той отбеляза, че съществен дефицит е и некомплектът.
„Постигнат беше консенсус за необходимостта за преодоляване на дефицитите от способности и развитие на съвременен отбранителен потенциал на България в рамките на ЕС и НАТО. Членовете на КСНС се обединиха около следните предложения към изпълнителната и законодателната власт“, посочи Радев.
1. Изпълнителната власт да предложи, а законодателната да обсъди промени в нормативната уредба, позволяващи:
– ускоряване на процедурите, свързани с модернизацията на Въоръжените сили и поддръжката на наличното въоръжение и техника;
– преодоляване на некомплекта от личен състав и издигане на престижа на военната професия;
2.Изпълнителната власт да разработи приоритизирана, ресурснообезпечена и съответстваща на тенденциите в развитието на съвременните технологии „Инвестиционна план-програма до 2032 г.“, съобразена с целите и плановете за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.;
3.Министерски съвет да анализира възможността за актуализиране на приетия през 2017 г. „Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.“ така, че крайната цел да бъде постигната още през 2023 г.
4.Министерски съвет да осигури финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника, с приоритет недопускане загуба на способности за контрол на въздушното и морско пространство на Република България.
5. Изпълнителната власт да предприеме действия за преодоляване на изоставането и ускоряване на придобиването на нова техника по вече сключени договори за модернизация на Военновъздушните и Военноморските сили, както и за стартиране на проекта за модернизация на Сухопътните войски.
6.Министерски съвет да оцени възможността за създаване на Целеви инвестиционен фонд за модернизация на Въоръжените сили, в който да постъпват както неусвоени в предходни години средства по инвестиционните проекти за модернизация, така и средства от приходната част от бюджета на Министерството на отбраната.
7.Изпълнителната власт да предприеме стъпки за включването на България като пълноправен член във фонда на НАТО за иновации и пълноценно използване участието в акселератора на иновации на НАТО, наречен DIANA (NATO’s Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic).
