Ново обширно проучване откри доказателства, които свързват физическата привлекателност с функционирането на имунната система, съобщава „Сайънс Алерт“.
Макар че все още има много въпроси, на които трябва да се отговори, изследователите смятат, че техните открития показват, че „съществува връзка между привлекателността на лицето и функцията на имунната система“.
Истината за красотата е нещо, над което учените разсъждават още от откриването на еволюцията. Дали социалните стандарти за привлекателност са повлияни по някакъв начин от нежните подбуди на сексуалния подбор, или красотата наистина е в очите на виждащия я?
Отговорът не е толкова прост, колкото да се избере едната или другата страна. Дори Чарлз Дарвин, известен привърженик на естествения подбор, не е смятал, че красотата е сигнал за по-добро здраве или добри гени.
Универсалните константи за това, което всички ние бихме могли да намерим за красиво, са постоянен източник на дебати, като няма консенсус по въпроса какви биха могли да бъдат те (да не говорим дали изобщо съществуват). И все пак в историята на човечеството най-различни култури са смятали определени физически характеристики за привлекателни, а други са пренебрегвали. Въпреки че идеята за обективен стандарт за красота остава спорна, някои изследователи предполагат, че чертите на лицето, считани за привлекателни, всъщност могат да бъдат маркери за добро здраве, което означава, че нашето привличане към тях може да бъде от полза за оцеляването на нашето потомство. На теория това е интригуваща идея, но липсват качествени доказателства. На този фон авторите на настоящото проучване твърдят, че тяхното изследване е най-обстойното по темата до момента.
В изследването им участват 159 млади хора, чиито снимки са оценени за привлекателни от 492 души в онлайн проучвания. След като са направени снимките на главите на участниците, на всеки от тях са направени и серия от тестове за оценка на състоянието на имунната им система, нивото на възпаление в организма и самооценката на здравето им. При анализа на резултатите авторите установяват, че хората, чиито лица са били възприемани като привлекателни, са имали относително по-здрава имунна функция, особено по отношение на бактериалния имунитет.
Интересно е, че не е установена връзка между висока степен на възпаление и привлекателността сред участниците. Това може да означава, че привлекателността на лицето е по-добър показател за високофункционираща имунна система, отколкото признаците на остро заболяване.
Накратко, основната функция на привлекателността на лицето може да е свързана не толкова с избягването на болен партньор, колкото с избягването на партньор, който може да повлияе на здравето на бъдещото ви потомство – поне хипотетично погледнато.
Проучването разкрива и някои интересни полови различия. Мъжете, например, са по-склонни да бъдат считани за привлекателни, ако техните естествени клетки убийци са високофункционални. Тези клетки са от решаващо значение за изчистването на организма от вирусни инфекции.
Жените, от друга страна, които са смятани за по-привлекателни, са показали по-бавен растеж на бактерия в плазмата си, което е свързано с нивата на минерали, глюкоза и антитела в кръвта.
Резултатите сочат, че привлекателността на лицето може да е свързана с имунни фактори, които могат да се предават в гените, но това не означава, че няма и културни фактори, които да влияят на индивидуалните възприятия за красота. Не е ясно какъв е делът на всеки от тях.
В крайна сметка едно изследване не е достатъчно, за да се определи защо съществува човешката естетика и каква еволюционна цел, ако изобщо има такава, може да изпълнява красотата на лицето. Ще бъдат необходими допълнителни изследвания, за да се повторят тези резултати, и да се проучи какво определя връзката между физическата привлекателност и имунната функция.
Дотогава красотата ще си остане загадка.
