Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети, бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток и напрежението между Израел и Ирак.
Проф. Чуков, моля Ви коментирайте снощното изказване на президента Путин. Какво трябва да разбираме от него?
Според мен това беше много мускулеста реч. Начинът, по който определиха съобщение от френското външно министерство, беше параноичен. Нека направим блиц анализ на това, което каза вчера руският лидер. Аз разделям речта му на три части.
Първата беше, че няма такава държава – Украйна, че тя е създадена от болшевиките и че най-голямото нещастие в историята на Русия е болшевишката революция.
Втората много ясна част беше, че Украйна е сбъркала, когато е избрала западния модел на развитие. Едва ли не на украинска територия цари пълна разруха, шест милиона украинци са напуснали страната и въобще тотален срив. Тя загубила своя национален интензитет, идеал и чест. Според Путин тя трябва да бъде свързана с Русия.
На трето място направиха ми впечатление фактите и данните, с които той разполагаше за присъствието на НАТО на украинска територия-къде и в кои плацдарми, точно какви оръжия и т.н. Очевидно тази част от неговата реч беше писана от руската служба за външно разузнаване.
Това беше реч на радикален руски националист. Казвам руски националист, защото той ругаеше болшевиките, а в съзнанието му беше Руската империя. Използвам думите „радикален“ и „националист“, защото той използваше тези думи. За него доброто или терминът, който има положителна конотация, беше патриотизъм. В Луганск и Донецк хората са патриоти, а Украинците са националисти. Тук навлизам в много интересна риторика. Някои от тези термини като „колективен Запад“ може да ги чуете и от български анализатори, които очевидно отстояват проруски позиции.
Струва ми се, че това, което видяхме вчера, е доказателство за това, че не трябва да се вярва на думите на руските официални представители. Представете си, че те предприемат дипломатически стъпки, но в същото време на масата на Путин са депозирани молбите за признаването на Донецк и Луганск. От една страна говорят едно, но в същото време правят друго. Интересни са фактите около провеждането на Съвета за национална сигурност и поведението на Сергей Наришкин – шефа на външното разузнаване. Очевидно не става въпрос за дискусия, а за еднолично решения на Путин.
Считам, че ключовият момент е въпросът с границите, в които Русия признава така наречените две народни републики. Това е въпрос, който си задава и Москва. Там вратите са отворени за допълнително нахлуване на руски военни части, тъй като сепаратистите в момента владеят само част от донецкия и луганския район. Предположенията са, че най-вероятно ще се опитат да направят един свързващ коридор между Донецк, Луганск и Крим.
В речта на Путин ми направи впечатление, че знаели онези, които са потушили въстанието в Одеса. Припомням, че 2014 г. имаше още две народни републики – Харков и Одеса. Одеска беше бутафорна. Тя беше опит на изпратени от Москва да вдигнат нещо като въстание, но не се получи, тъй като те бяха заловени. В речта си Путин каза, че тези, които са потушили въстанието, ще бъдат изправени на съд. Това само по себе си показва нещо много неприятно, говоря като българин, понеже Мариупол и Одеса са две населени места, в които има огромни български общности.
Днес ООН и целият демократичен свят разкритикува действията на Русия. Може ли да наречем това втори Крим и окупация на Донбас?
Във всички случаи. Това е нарушаване на териториалната цялост на Украйна. Нещо повече, с този указ Путин демонтира руския подпис от Минските споразумения. Забележете един много интересен факт. 2014 г. има две споразумения и един мемурандом, които са подписани от украинска страна от тогавашния президент Леонид Кучма. От друга страна е посланика на Русия в Киев. Това е президент срещу посланик. Това е отношението, което имат Путин и неговата управляваща група към Украйна. Те не признават тази държава. Въпрос на мобилизация от страна на западния свят е. Едно от обвиненията на Путин към Украйна е, че те са избрали западния модел за развитие. Дава се за пример дълъг списък от заводи, които са рухнали, едва ли не, защото Украйна търси западни партньори, а не Русия. Нещо, което виждаме и в самата Русия като инфраструктурни обекти и състояние на икономиката.
Западният свят е поставен пред много сериозно изпитание, тъй като под предлог за границите на сепаратистки републики, Путин ще се опита да разшири територията си.
Целият цивилизован свят и понятието „международна общност“, което той иронизира вчера, изрази ясна позиция, а тя е „не“. Прави ми впечатление, че два субекта вече признаха анексията на ДНР и ЛНР от страна на Русия. Единият от тях е постоянният заподозрян – Башар Асад, който е и най-активният търговски партньор на Крим. Това подсказва, че вероятно там ще има свързване между Луганск и Донецк и Крим. Другият са бунтовниците хути – тези , които в момента владеят йеменската столица Сана. Това са субектите, които признават този незаконен акт.
Очаквате ли други държави да подкрепят действията на Русия?
Да. Държави от типа на Абхазия, република, която беше отцепена от Грузия. Тя бяха признати от осем държави – Сирия, Венецуела, Куба и т.н. Южна Осетия пък беше призната от четири държави пак от този ранг. Вероятно марионетните режими, които са в ръцете на Москва ще се опитат да ги притиснат, за да ги признаят. Забележете, че дори държава като Иран, която е техен съюзник, един Казахстан, едно от условията, които бяха за така наречените „миротворци“, беше Казахстан да признае анексията на Крим. Дори Казахстан не признава анексията на Крим, така че това ще бъдат бутафорни режими, които подсказват каква ще е съдбата на признанието на тази част от Украйна.
Другият въпрос е каква ще е съдбата на тези две държави след евентуалното им свързване с Крим. Ще се присъединят ли към Русия или ще останат в това състояние. За сега не е много ясно. Нека не забравяме, че Крим е част от Русия, а Абхазия се води независима държава.
Направи впечатление, че по време на Съвета за сигурност на ООН Китай зае неутрална позиция. Доволни ли са китайците от създалата се ситуация?
Китай провежда много хитра дипломация. Те няма как официално да подкрепят незаконен акт. В същото време китайците подкрепят Русия много плътно, защото тя очаква икономическа помощ от Китай. Припомням, че руските социални медии показват цели райони в Сибир, в които руснаците не могат да си намерят работа. Има и демографска бомба, която за разлика от преди тридесет и пет години, когато беше изключително бедна, сега обаче тя е десет пъти по-богата от Русия.
Според мен Путин направи грешен стратегически ход. Тактически той може да му се струва много печеливш, но стратегически след тридесет-четиридесет години, особено ако Русия бъде изтласкана от европейския газов пазар, сибирските врати ще бъдат отворени за китайските фирми. Вижте икономическите данни. 1985 г. Съветския съюз е на второ място в света по икономическо развитие, а Китай на единадесето. Сега е точно обратното. Русия е на единадесето място след Южна Корея, а Китай е на второ след САЩ. Нещата са ясни, но става въпрос за огромен период от време.
По-рано казахте, че според Вас конфликта няма да приключи в Донбас и руската армия ще окупира още територии. Възможно ли е някакви санкции да спрат това или окупацията ще е безвъзвратна?
Бих определил встъплението на Путин, което продължи повече от един час, като погребален химн на Украйна. Изключително жалки обвинения и фалшификации на украинската история. До къде би могла да стигне тази изключителна силна, радикална и националистическа амбиция на Путин не мога да кажа. Това, което ме плаши, е, че той се опитва да възстанови Руската империя, която навремето е съдържала и Аляска. В края на миналата година, в Русия бе приет Закон за руското гражданство. Според него всички, които са родени на територията на Съветския съюз и Руската империя имат право да получат руски паспорти. Досещате се, че това е силна ръкавица към САЩ. Геополитическите теории наистина са ужасяващи. Дори в епистоларните контакти с британското външно министерство един от отговорите на Руското външно министерство: задълбочете се в изследване на татаромонголското нашествие. Влизаме в едни исторически дебри, в които няма спор, а много ясни историко-параноични претенции на сега управляващите в Москва.
Тези претенции ще доведат ли до широкомащабна война?
Съмнявам се, че ще има широкомащабна война, но след вчерашния акт абсолютно всички се съмняват какво може да направи Путин. Вчерашната реч беше модел за това как един непредвидим човек, може да държи в ръцете си ядрено куфарче. Ще видим как ще продължат преговорите за границите, с които Русия ще признае двете републики и как ще се развиват процесите, но очевидно дипломацията вече е изтласкана на втори план.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
