Независимо от мащаба на военната атака на Русия в Украйна, движещите сили на политиката на Москва не са добре разбрани във Вашингтон.
Не става въпрос за завземане на територията на Украйна, за промяна на политическата ѝ система или за определяне на международните ѝ съюзи. Това е борба за нещо много по-дълбоко – идентичност и история. Възраждането на Украйна разкри крехките исторически и етнически основи на руската държава, които Владимир Путин е решен да прикрие.
Всяка легитимна държава се нуждае от съгласувана история и сплотяваща идентичност. С настъплението си срещу Украйна Русия откровено се опитва да спаси собствената си крехка история и объркана идентичност, като се опитва да изкорени три реалности. Те са, че Украйна има по-дълга история от Русия, че Украйна има по-сплотяваща идентичност от Русия и че Украйна е държава във възход, докато Русия е провалена империя и провалена държава.
Един от фундаменталните проблеми е, че управляващите в Москва претендират за немосковски държавни структури като част от „руското“ си наследство. Сред тях е и Киевска Рус – източнославянска конфедерация между Х и ХIII в., към която Украйна има по-автентична претенция. Москва е била периферен град в Киевска Рус и е започнала имперската си експанзия през XV век. Докато поглъща съседите си, тя разпространява три потока дезинформация, които продължава да прокарва: че Киев е люлката на московската държава, че Москва има право да си присвои етнонима „Рус“ и че Москва е „Третият Рим“ (след падането на Константинопол) за православната църква.
Историята на Московската държава остава обширна в исторически и териториален план. Ако претендираш за историята на съседа си като за своя, тогава можеш да претендираш и за земята, собствеността, религията и идентичността на съседа си като за твоя собственост. Фалшифицираната история на Русия се оспорва от съседните народи. В частност украинците имат по-легитимни претенции за регионално лидерство от московските руснаци, независимо дали става въпрос за държавно строителство, християнизация, литература или приемане на кирилицата.
Докато Украйна преоткрива и укрепва своята идентичност, Русия се бори с несигурна идентичност. Руската федерация не е успяла да създаде гражданска идентичност, към която да се присъединят повечето граждани, независимо от техния етнически произход. Вместо това страната е свидетел на постоянни битки за идентичност между етнонационалисти, империалисти, федералисти, регионалисти и неруснаци.
Докато Украйна развива демократична държава, въпреки институционалните и икономическите си проблеми, Руската федерация не успява да се превърне в национална или гражданска държава. Многобройните слабости на Русия се изострят от прекомерната зависимост от непредсказуемите приходи от изкопаеми горива, големите социално-икономически неравенства и демографските дефекти, задълбочаващите се различия между Москва и федералните ѝ поданици, несигурната политическа пирамида, основана на персонализма и клиентелизма, задълбочаващото се недоверие към държавните институции, нарастващото отчуждение на обществото от корумпирания управляващ елит и широко разпространеното неверие в официалната пропаганда. Руската федерация се приближава към края на цикъла на режимите, а Кремъл засилва репресиите срещу всеки признак на опозиция.
Ескалиращите вътрешни проблеми очевидно са убедили Путин, че една по-смела и по-рискована външнополитическа стратегия може да донесе вътрешни ползи чрез мобилизиране на гражданите около „крепостта Русия“. Една по-дълбока военна атака срещу Украйна обаче може да се окаже най-голямата грешка на Путин и ще ускори провалите на Русия. Войната ще дойде у дома в Русия с нарастващ брой загинали военни и цивилни, икономически упадък, задвижван от западните санкции, и разпространяваща се обществена опозиция срещу политиката на Кремъл, която убива „братята славяни“ и „братята православни“ християни. Такава война ще разбули още повече разпадащата се имперска структура на Русия.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
