Русия отвори хуманитарни коридори в Украйна във вторник, за да могат цивилните да избягат от обсадените градове, но Киев настоява, че това е рекламен трик и хората няма да могат да се измъкнат.
Предложението на Москва за евакуация на жителите беше осъдено, тъй като повечето от маршрутите водят към Русия или нейния съюзник Беларус, а нахлуващите сили поддържат опустошителна кампания на обстрел.
Украинските военни заявиха във вторник, че почти две седмици след началото на войната Русия увеличава броя на своите войски и оборудване около основните зони на конфликта.
Нашествието предизвика най-голямата война в Европа и най-голямата бежанска криза на континента след Втората световна война, а Западът отговори със санкции срещу Русия, които се отразиха на световната икономика.
Руското министерство на отбраната заяви, че ще отвори „хуманитарните коридори“ от 07:00 ч. по Гринуич във вторник след одобрение от страна на Украйна, като в списъка са включени маршрути от столицата Киев, както и от градовете Мариупол, Харков и Суми – всички те подложени на тежки атаки.
Първоначално Украйна не отговори на предложението
Украинският президент Владимир Зеленски обвини Русия, че не спазва предишни споразумения за хуманитарни коридори и се опитва да спре хората, например като поставя експлозиви по пътищата.
„Имаше споразумение за хуманитарни коридори. Работи ли това? На негово място работиха руски танкове, руски „Град” (многоцелеви ракетни установки), руски мини“, каза Зеленски във видеоклип, публикуван в Telegram.
Обвинявайки Москва в „цинизъм“, Зеленски каза още, че руските войски са унищожили автобуси, които е трябвало да евакуират цивилни граждани от зоните на бойните действия.
Френският президент Еманюел Макрон също осъди руския план
„Всичко това не е сериозно, това е морален и политически цинизъм, който намирам за недопустим“, заяви Макрон пред френската телевизия LCI.
„Не познавам много украинци, които искат да отидат в Русия“, добави той и заяви, че е необходимо пълно прекратяване на огъня, за да се защити цивилното население, а не коридори.
Обръщайки се към Съвета за сигурност, главният хуманитарен служител на ООН Мартин Грифитс също заяви, че на цивилните трябва да бъде позволено да напуснат в желаната от тях посока.
Царящ терор
Според ООН най-малко 406 цивилни са загинали от началото на нападението на Русия над бившата ѝ съветска съседка, въпреки че според нея реалните цифри са „значително по-високи“.
Украинските сили заявиха във вторник, че са отблъснали руска атака срещу град Изюм в Харковска област, а превъзхождащите ги по численост войски се опитват да задържат руския натиск от изток и юг в опит да обкръжат Киев.
Руските сили „понесоха загуби и се оттеглиха“ в Изюм, след като „възцариха терор в града, бомбардирайки граждански обекти и инфраструктура“, заявиха военните.
В понеделник журналисти на АФП станаха свидетели на бягството на хиляди цивилни от сраженията по неофициален път за бягство от Ирпин, предградие западно от Киев, към столицата.
Деца и възрастни хора бяха пренасяни на килими, използвани като носилки, по маршрута, който води през импровизиран мост и по един-единствен път, охраняван от армията и доброволци.
Отчаяни хора изоставяха детски колички и тежки куфари, за да се натъпчат в автобусите от военната зона.
Бежанците, които се опитват да напуснат града, използвайки договорените пътища за бягство, остават блокирани, тъй като пътят, към който са насочени, е миниран, съобщиха от МКЧК в понеделник.
Един украински десантчик разказа за „ръкопашни“ боеве в Ирпин, като заяви: „Опитваме се да изтласкаме (руските войници), но не знам дали ще успеем да го направим напълно“.
Международен легион от доброволци е пристигнал в Украйна, за да се бори с руснаците.
Пентагонът заяви в понеделник, че Москва набира свои собствени чуждестранни бойци – сирийци, които се сражават за президента Башар Асад.
„Смятаме, че разказите за това, че те, руснаците, търсят сирийски бойци, за да увеличат силите си в Украйна, отговарят на истината“, заяви пред репортери говорителят на Пентагона Джон Кърби.
В понеделник руският президент Владимир Путин заяви, че няма да изпраща наборни войници или резервисти да се бият в конфликта.
Според украинския парламент Зеленски е отзовал всички военнослужещи, работещи в чужбина, за да се сражават с нахлуващите сили. Той отново обеща да остане на място, докато руските сили се приближават до столицата и заяви, че правителството му ще направи „толкова, колкото е необходимо, за да спечели тази война!“.
Подкрепа от Световната банка
В понеделник Световната банка одобри допълнителен пакет от 489 млн. долара в подкрепа на Украйна, който ще бъде предоставен незабавно и ще бъде наречен „Финансиране на възстановяването от извънредната икономическа ситуация в Украйна“ или „FREE Ukraine“. Това стана в момент, когато Зеленски поднови призивите към Запада да бойкотира руския износ, особено петрола, и да наложи забранена за полети зона, за да спре кръвопролитията.
Досега държавите от НАТО отхвърляха искането на Киев за забранена за полети зона, опасявайки се от разширяване на войната срещу ядрената Русия. Вместо това западните съюзници наложиха безпрецедентни санкции срещу предприятия, банки и милиардери в опит да окажат натиск върху Москва да спре нападението си.
Но лидерите на Германия, Великобритания и Нидерландия предупредиха в понеделник срещу забраната на руския нефт, като заявиха, че това може да застраши енергийната сигурност на Европа.
Говорителката на президента на САЩ Джо Байдън заяви, че не е взето решение, докато руският вицепремиер Александър Новак предупреди, че всяка забрана на петрола ще има „катастрофални последици“ за цените, които вече се насочиха към рекордната 2008 г.
Путин оприличи санкциите на обявяване на война и приведе ядрените сили в бойна готовност, като обеща „неутрализиране“ на Украйна „или чрез преговори, или чрез война“.
Въпреки строгите наказания за изразителите на несъгласие, протестите в Русия срещу инвазията в Украйна продължават, като от началото им са арестувани повече от 10 000 души.
