Ралица Ковачева е главен редактор на платформата factcheck.bg. Доктор по журналистика и преподавател по международна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Има три публикувани книги и множество научни статии. Изследователските ѝ интереси са насочени към Европейския съюз, международната политика и дезинформацията. Ралица Ковачева има дългогодишен журналистически опит. Работила е като журналистка в БНТ, радио „ФМ Плюс“, публикувала е в различни онлайн медии и е сред създателите на телевизиите RE:TV и BiT.
На фона на войната между Украйна и Русия се води и информационна. Според вас едни и същи ли са хората, които разпространяваха фалшиви новини срещу ковид и ваксините и тези, които в момента разпространяват фалшива информация за войната?
Не знам дали някой може да отговори категорично на този въпрос. Това, което наблюдаваме с колегите ми от платформата factcheck.bg е, че има съществено преливане на активността на групите, които бяха много активни в дезинформацията на тема ковид и ваксините, в активност на тема войната в Украйна. Имайте предвид, че когато говорим за социални медии дали са хора, тролове, фалшиви профили, ботове и т.н. е много трудно да се каже. Що се отнася до известни публични говорители, лидери на мнение и т.н., тук вече може да се каже, че има припокриване в някои от фигурите.
Може ли по някакъв да се направи профил на тези разпространители на фалшива информация и да се определи начинът им на работа?
Това, което знаем от години за кремълската пропаганда е, че тя има много добре изградена структура, която се състои от няколко основни стълба. В началото са държавно-контролираните руски медии, които произвеждат опорните точки и основните послания, най-вече за тази част от публиката, която се намира вътре в Русия. След това са държавно-контролираните медии, които работят за света, като „Спутник“, например. След това има една много сериозна организация от неправителствени организации и фондации, които упражняват публична дипломация и разпространяват руска култура и ценности, но в същото време способстват за разпространяването на кремълските гледни точки. И след това имаме една много сериозна инфраструктура в социалните медии. Тя се състои от прословутите „трол фабрики“. Знаете, няколко пъти бяха разкривани в големи количества фалшиви профили, ботове, които бяха активни по време на важни събития и процеси по света. Тази инфраструктура и сега се вижда, че работи, но тя не е от вчера. Просто сега е много силно мобилизирана.
Отминаха две години от появата на коронавируса, но у нас той се запомни с едно – бяхме първи по смъртност и последни по ваксинация в ЕС. Можем ли да кажем, че именно тези тролове до голяма степен са виновни за високата смъртност у нас?
Не бих казала, защото такава дейност имаше навсякъде по света. Една много голяма част от дезинформацията на тема ковид и ваксините, която се разпространяваше в България беше вносна, така че това не е нещо уникално българско. Това, с което оставихме уникална следа, беше още от самото начало легитимирането на двете гледни точки първо по отношение на вируса, после на ваксините, което създаде още по-висока несигурност в обществото от вече съществуващата обективна несигурност към нещо толкова ново и непознато, и още по-високо недоверие в институциите. Те от своя страна незнаейки какво да правят, решиха да се прикрият зад някакви експертни спорове. Това беше решаващият момент. Чувала съм лекари и представители на БЛС да изразяват мнение, че ваксинационната кампания е тръгнала доста добре, но такива колебливи и непоследователни действия, включително атаката срещу Астразенека, при първите сигнали за някакъв проблем с определена партида от тази ваксина, са стопирали този процес и са разколебали хората. И ето в тази несигурност, в тази неувереност в правилността на публичните мерки и институционалните решения се вклиниха троловете и дезинформаторите в социалните медии. И много важно – миналата година имахме три пъти избори. Тази тема беше могъщо използвана с цел набиране на електорат за изборите. Тоест дезинформацията по темата дори не беше темата за ковид и ваксините, а беше, за да ни харесат хората и да гласуват за нас. Това също имаше своето значение.
Изглежда, че в България тези фалшиви новини действат по-ефективно, колкото по на Изток са фокусирани. На какво се дължи факта, че у нас за тази пропаганда има благоприятна среда?
Не знам по какво съдите, че действат по-ефективно. Как мерим ефекта? Първите американски изследвания са след като беше избран Доналд Тръмп през 2016г. Когато темата фейк нюз стана много гореща, показаха, че всъщност ефектът не е толкова голям, и че всъщност „жертва“ станаха не особено голямо количество хора, а явлението бе значително под контрол. Това бяха първите такива изследвания. Нещата са съвсем различни, когато говорим за организираната било кремълска пропаганда, било на консервативна отвъдокеанска пропаганда, маскирана зад разни изследователски институции и други, която има очевидна агенда за климатичните промени, която се бори против възобновяемата енергия, против 5G, против ГМО и т.н. Когато говорим за такъв тип организирана работа ефектите са доста по-дългосрочни. Как мерим това – не знаем. Има изследвания за българите, че са по-малко склонни да се ваксинират от други нации, но ние не знаем до каква степен от това се дължи на дезинформацията и до каква степен се дължи на някакви други фактори – общественополитически например.
Разкажете повече платформата factcheck.bg, на която сте главен редактор. Каква е мисията на проекта, какви са наблюденията ви след почти година следене на фалшивите новини в медийното пространство и какви изводи можем да направим?
Проектът factcheck.bg е инициатива на Асоциацията на европейските журналисти в България, която стартира май месец миналата година. Ние сме един малък и сплотен колектив от журналисти. Това не е нашата основна работа, но отделяме огромна част от времето си, особено в момента. Работим почти нон стоп, защото освен, че ние самите наблюдаваме това, което се случва, ни пишат много хора, изпращат ни видеа, постове в социалните медии, публикации с молба да ги проверим. Много ни харесва, че се появяват хора, които ни изпращат собствени проверки, готови неща, които те са проверили с молба да потвърдим, дали това, което те са установили, е наистина така. Тоест помагат ни на някакъв доброволчески принцип и е страхотно, защото хората се научават сами да правят такъв тип анализ на ситуацията. Това, което в момента преживяват всички в нашата професия – медиите да работят на много високи обороти, се случва и с нас. Ние работим основно по две линии. Едната е да проверяваме тези отделни парченца на дезинформация, които ни пращат нашите читатели, а другата е да се опитваме да ориентираме хората в малко по-голямата картина, в тези малко по-обобщени разкази за руската пропаганда, с които тя се опитва да аргументира поведението на Русия в момента и не само в момента. Сега се очаква да публикуваме текст, който е посветен на аналогията която прави Русия със случилото се в Косово, и след това нейното поведение в Грузия и в Крим. Правим също един голям материал за твърденията на Русия за геноцид на украинското правителство по отношение на рускоезичното население в Украйна. Опитваме се да работим по тези две линии, за да помогнем на хората да се ориентират в информацията която се бълва в момента.
Във вторник заместник-председателя на Европейската комисия Вера Юрова заяви, че дезинформацията и външната намеса са част от руската военна доктрина. Ако това е така, как ЕС да се противопостави ефективно на това?
Така е, дезинформацията е един от инструментите, част от арсенала на т.нар. „хибридна война“. В българското публично пространство от години този термин се употребява абсолютно неправилно. В общи линии имат предвид предимно пропагандата и дезинформацията, но всъщност хибридната война е нов тип война, която е необявена, която е асиметрична, която може да включва военни средства, може и да не включва. Ето сега пред очите ни се видя как информационна и дезинформационна война, кибервойна, която от години се води на различни фронтове, опит да се установи енергийна зависимост, което е друг тип икономически натиск, в крайна сметка бяха увенчани и с ефективни военни действия. Това е буквалното определение за „хибридна война. Така че в изказването на г-жа Юрова няма нищо изненадващо. От години ЕС и НАТО разработват стратегии и документи, с които да предложат начин да се справим с това. Един от най-важните елементи на такъв тип стратегии е да сме единни, защото ЕС преди няколко години направи един опит да създаде обща мрежа от структури на държавите-членки, които да следят за дезинформацията, да общуват на едно споделено място, да имат така. нар. контактни точки и да обменят много бързо информация помежду си. Ако някои има информация, която опровергава факти, да я даде на другите, за да се реагира бързо. Ние в България не виждаме това да работи. Ако според мен успеят да подкарат този тип сътрудничество, това би било от голямо значения. По отношение на балтийските държави това работи и там се справят много по-добре и реагират много по-активно. Например решения да се спрат руските пропагандни канали в чужбина бяха взети много отдавна. Те не чакаха ЕС да каже, че това важи за всички. В този смисъл ми се струва най-важното нещо и на ниво ЕС, и на ниво НАТО, да се намери механизъм държавите да следят тези процеси и да ги адресират заедно и едновременно, а не едни да си работят и да са активни, а други като България да се преструват, че няма проблем докато не се стигне до такава ситуация и не се види, че наистина проблем има. Както е случая с ваксините – имаме истински реален ефект в живия живот.
Още актуални интервюта – четете тук
