Божидар Божанов е министър на електронното управление. По професия е IT експерт и предприемач, основател на компания за информационна сигурност. Има значителен опит в изграждането на електронното управление, като в ролята си на експерт е участвал в подготовката на редица законови изменения и стратегически документи. Член е на Изпълнителния съвет на “Да, България!” и на тематичната работна група за електронно управление и административна реформа. Завършил “Голдсмитс колидж”, част от Лондонския университет. Роден е в Бургас, израснал е в Димитровград и е живял в София и Амстердам.
Изминаха 100 дни от управлението на вашето правителство. От гласовитата опозиция чуваме за вашите грешки. Но с какво може да се похвали правителството за тези 100 дни?
От гледна точка на Министерството на електронното управление – на първо място го създадохме. Това може да звучи като лесен процес, но предвид цялата административна и законодателна работа, която трябваше да се свърши, този срок беше дори оптимистичен, но ние успяхме да се вместим в него. В момента сме в напреднала фаза и с електронната идентификация. По тази приоритена тема, която включва и много други неща, напредваме. Ясно е, че за три месеца, особено започвайки от нулата, не може да има резултат, който е изкаран докрай. Но по много от темите, които са и в коалиционното споразумение, сме започнали работа. Част от тях вече са готови за обществено обсъждане. Критика спрямо 100-те дни разбирам да има. Но в последните години почти нищо не се е случвало. Капацитетът в държавата не е граден, той дори се е разграждал. Мисля, че се справяме добре и вървим в правилната посока.
Изминалите 100 дни бяха и тест за стабилността на управляващата четворна коалиция. Опитът ви дотук показва ли, че правителството ще изкара пълния си мандат?
Коалицията е в етап на сработване. Работим за 4-годишен мандат, такъв ни е хоризонтът, такива са ни плановете. Естествено, при толкова различни партии, е очаквано да има неразбирателство по определени теми. Но това е процес на напасване, има абсолютно очаквани различия. На този етап няма критична опасност за коалицията. Трябва да отбележим, че преди тази коалиция, коалициите са били нещо фиктивно. Идва един голям, който казва “водя бащина дружина” и коалиционните партньори са само, за да догласуват. Тук не е така – имаме равни субекти, макар и с различна големина. В нея всеки отстоява своето мнение и това е хубаво за демокрацията.
Създавате ново министерство, което има сложната задача да дигитализира бавната и неефективна българска администрация. Докъде стигнахте с тази задача?
Имам законодателните промени, свързани със синия талон. На практика е готово, минало е през обществено обсъждане. Ще отпадне и нуждата да ходим до КАТ, за да връчат актове за нарушения и съответно ще може да ги платим веднага онлайн. Технически тези две неща са абсолютно възможни към момента. Трябва нормативно изменение, което е готово. В напреднала фаза сме за отпадане на всякакви стикери от предното стъкло, включително и за техническия преглед. В момента ДАИ работи за това.
Последните 10 години Томислав Дончев имаше за задача да направи електронно правителство. За това бяха похачени много пари на българските и европейските данъкоплатци. Какво се постигна последните 10 години в това отношение?
Томислав Дончев отговаряше за това две години, така че да не му хвърляме цялата вина. Има неща и системи, които са направени. Има неща, които работят частично. Неща “на парче” са правени. Нашата работа ще бъде да ги използваме с леки поправки, с доизграждане, така че това, което е свършено до момента, да даде и резултат. В момента нямам точен анализ за похарчените средства, не че не мога да възложа да се изработи. Моят фокус е да гледаме напред и това, което имаме да заработи, както и да осигурим това, което нямаме. Няма парите да се върнат, ако кажа колко са. Има начин да се върнат частично, ако системите заработят.
Известно е, че само електронното управление може да премахне малката и средната корупция – като се започне от КАТ и се стигне до здравните услуги. Какви реалистични цели в тази посока сте си набелязали до края на мандата?
Корупцията на средните и ниските нива със сигурност намалява, когато процесът е автоматизиран. Ако няма точка, в която някой да си поиска и някой съответно да даде и съответно няма точка, в която някой да вземе решение, което по принцип не би трябвало. Администрацията фигурира в две хипотези и по-често е в обвързана компетентност. Идеята е тази обвързана компетентност – задължението на администрацията да направи нещо по закон, да го вкараме в системите и те да взимат тези решения. Които не са решения, а задължения да следваш определена процедура. Частта оперативна самостоятелност, която администрацията също има, разбира се, остава. Но тя е по-рядко в административните процедури. Понякога администрацията намира дупки във формалното описание на процедурите. Например започва да бави нещо, ако то няма срок с цел някой да я “забърза”. Оптимизирайки процесите, ще намираме и тези “дупки”, които позволяват такова бавене. Така че съм сигурностна ниските и средните етажи, корупцията губи от електронното управление. По-трудна за доказване теза е, че и голямата корупция също би пострадала. Смятам, че това е така по две причини. Първата е прозрачност. Паралелно с електронизацията на процесите и с вкарването на данните в регистри, ние планираме да направим тези процеси по-прозрачни. Какво и кога се е случило и това да бъде отворено в реално време. Когато “светнеш” един прожектор върху това, което се случва, корупцията става по-трудна, защото трябва да заобикаляш, което изисква повече креативност. Другият аспект е доста технически. Това е криптографската защита на документи. Това означава да не могат да бъдат фалшифицирани, антидатирани, да не могат да бъдат вадени и подпъхвани страници. Всички тези неща технологията ги позволява и гарантира. Докато на хартия знаем, че се случват проблеми.
Колко изостанали сме от другите европейски страни? В Белгия, например, електронно може да се смени дори номерата на колата?
Не мога да кажа колко точно, но сме изостанали. Като добри примери имаме Белгия, Холандия, Естония, Дания. Имал съм срещи, включително и с посланици на част от тези държави, за да обсъдим техния опит и грешките, които са правили.
Възможно ли е отново да сме свидетели на безобразия като изтичането на лични данни и на данни от Търгоския регистър? В крайна сметка ще има ли наказани за това?
В компетенциите на министерството не е да раздава правосъдие по казуси, свързани с киберсигурността. По-скоро да гарантира, че рискът е минимизиран. Тоест така да структурираме политиките и правилата и контрола, че да е много малко вероятно. Това не го казвам, за да се измъквам, но при киберсигурността няма нищо сигурно. Идеята е толкова да го намалим, че на практика да не може отново да се случи такова нещо.
Покрай войната в Украйна станахме свидетели на нов тип хибридни атаки спрямо гражданското общество и различните институции. Може ли да бъдем сигурни, че държавата ни е добре защитена от подобни атаки?
В контекста на войната в Украйна взимаме много мерки в бързи срокове, за да запушим някои “дупки”. Те не са тип проблемът в НАП, но са първа стъпка, в която някой хакер може да проникне и да търси други слаби места. Има етап на разузнаване, след това първоначално влизане и след това евентуално стигане до ценната информация. Идеята е да намалим риска от първоначално влизане,а след това и от разпространение в рамките на мрежата.
Относно чисто за киберсигурност сме изпратили задълителни препоръки към всички администрации. Осигурили сме защита от DDoS атаки. Имаме договор през възлагане с доброволци за “тестове за проникване”. Блокирахме и 45 хиляди злонамерени IP адреса от страна на Руската федерация. Те са участвали в различните стадии на кибератаки. Немалко от тях са използвани за “опипване” на средата.
