Дьорд Далош: Преди изборите унгарците са разделени драматично

В Унгария възникна дълбок разлом в обществото, който навлезе в много агресивна фаза. В страната ни цари изцяло невротизирана атмосфера. Цари студена гражданска война, казва унгарският писател Дьорд Далош в интервю за „Дойче Веле“. По времето на Източния блок Далош участва в изграждането на демократичната опозиция в Унгария, а диктатурата му налага забрана да пише. В момента Далош живее в Берлин.

Господин Далош, в навечерието на парламентарните избори в Унгария противоречията между правителството и опозицията изглеждат непреодолими. Поляризацията в страната е изключително силна. Какво е Вашето мнение?

Дьорд Далош: В Унгария цари изцяло невротизирана атмосфера. Цари студена гражданска война – това е официалната доктрина на Орбановата система.

Председателят на унгарския парламент Ласло Кьовер преди няколко години използва тъкмо израза „студена гражданска война“.

Дьорд Далош: Да. Той се изрази точно така. Това не беше някакво спонтанно избухване, просто тази война наистина беше обявена в определен момент. В политически план ние от едната страна имаме едно националистическо и авторитарно течение, което е срещу ЕС, а от другата – онези, които вярват в Европа, не са националисти и, разбира се, са малко по-толерантните от първите. Така за съжаление възниква един реален разлом в обществото, който вече навлезе в много агресивна фаза. Когато днес заговориш някого в Унгария, независимо дали ще става дума за нов филм, за нова книга или за каквото и да било, веднага ще се натъкнеш на този дълбок разлом. А такава агресивност отравя целия обществен климат.

Но за какво всъщност става дума? Какво се крие под повърхността?

Дьорд Далош: Мисля си, че става дума за един идеологически призрак, създаден от Орбан и неговата партия „Фидес“. За въпроса: Кой е унгарец и кой не е унгарец? Според най-опростеното обяснение, истински и почтен унгарец е само онзи, който поддържа правителството на Орбан. А който е против, просто не може да бъде истински унгарец. В своята крайност това тълкуване придобива националистически и дори расистки характер. Защото, когато си унгарец, а не си унгарец – какъв си всъщност? Това се вписва в една отдавнашна традиция, според която не-унгарците са евреи или цигани, т.е. роми. Или пък агенти на някоя чуждестранна сила.

Още през 1990-те години в Унгария се усещаше разцеплението на един национален и един либерален лагер. Дали една от причините не се крие в зле осъществената смяна на системата след края на реално-социалистическата диктатура?

Дьорд Далош: Най-големият проблем на Унгария се породи от това, че промяната стана прекалено лесно. Тя беше не само мирна, но сякаш се извърши дори в консенсус. Този консенсус гласеше: Ние сме унгарци, можем да решим всички проблеми, стига, първо – Съветската армия да се изтегли от страната ни, второ – Унгария да стане независима република, и трето – да намери мястото си в ЕС. Хората очакваха най-вече от ЕС да реши едва ли не всичките им проблеми. Те вярваха, че ще настъпи истински разцвет, когато Унгария най-после възприеме политическите и морални ценности на свободния свят. Но това не се случи. Същото важи и за останалите държави от Източния блок. Очакванията бяха големи. А общественото разцепление беше програмирано.

А каква роля изигра несправедливото преразпределяне на някогашната така наречена „общонародна собственост“?

Дьорд Далош: През 1989-1990 бяха положени нови основи за разпределението на собствеността. По онова време собствеността просто се търкаляше по земята – трябваше само да се наведеш и да си я вземеш. Големият въпрос гласеше: Кои ще бъдат новите собственици? Както стана и другаде, в Унгария се оформи една силна група, която взе по-голямата част от собствеността. Това бяха по-младите сред бившите функционери, технократите, а не идеологизираните комунисти. Точно този тип приватизация в посткомунистическите държави от Източния блок в крайна сметка се оказа главната причина за всички последвали конфликти. (…)

В момента в Унгария фронтовата линия сякаш е непреодолима – и това е дело на правителството на Орбан след 2010 година. В предишния мандат на Орбан от 1998 до 2002 година с правителството все още можеше да се разговаря, макар че това невинаги беше особено приятно.

А след 2010 вече не можеше?

Дьорд Далош: Не. Допреди 15 години беше нещо напълно нормално политик от правителството да седне на кафе с опозицията. Днес това изглежда съвършено невъзможно. Няма разговор помежду им. А най-лошото е, че то се превърна в някакъв автоматизъм: разделението вече функционира независимо от битките между партиите.

А какви са последствията?

Дьорд Далош: Драматично става, когато правителството се сблъска с проблем, който не може да реши само, но вече няма и никакви събеседници. Да речем – тежък конфликт с ЕС. Или пък ако погледнем към Украйна: Унгария лесно може да попадне между двата блока, между Русия и Запада. Това е историческата роля на Унгария: да се намира между две силни страни. В такава ситуация всичко изведнъж може да стане взривоопасно.

Дали това разделение в обществото може да се преодолее в обозримо бъдеще?

Дьорд Далош: Това не опира просто до въпроса дали опозицията ще победи на изборите. Да, шансовете да се преодолее разделението ще бъдат по-големи, ако досегашните управници слязат от власт. На първо място обаче трябва да прекратим тази студена гражданска война и да възстановим равновесието в обществото. Нека и занапред да си има два политически блока, трябва обаче те да са способни на компромиси помежду си. Независимо от изхода на изборите аз мисля, че в Унгария стратегическата победа ще грабне онзи, който успее да възстанови мира. Само дето не виждам кой може да го стори.

Текстът е публикуван в „Дойче Веле„, заглавието е на Дебати.бг.

• Още актуални интервюта – четете тук