Който и да спечели балотажа за президент на Франция на 24 април, страната вероятно ще се сблъска с проблеми още преди годината да изтече.
Широко разпространеното усещане, че изборите са били повлияни от външни събития, като пандемията от COVID-19 и войната в Украйна, съчетано с ниската избирателна активност и пропорционално големия вот за политически крайности в страната, създаде токсичен коктейл от недоволство. Сигурно е, че това недоволство най-вероятно ще прерасне в протести.
В тази силно политическа нация мнозина смятат, че са били ограбени от подходяща предизборна кампания. Президентът Еманюел Макрон обяви кандидатурата си само един ден преди крайния срок и продължи да изпълнява президентските си задължения до последната седмица. Макрон проведе само един митинг и няколко организирани провинциални разходки, като същевременно отказа да обсъжда други кандидати и отклони повечето телевизионни интервюта преди първото гласуване. Този отказ от кампания го остави извън обсега на съперниците му, но също така накара обществеността да жадува за истинска конфронтация на идеи. Това е и частичното обяснение за най-високия процент на въздържали се от 20 години насам.
Ако президентът-центрист все пак спечели втория тур, което все още е най-вероятният резултат, със сигурност ще последва катаклизъм, тъй като опонентите му вече започнаха да оспорват неговата легитимност. Председателят на Сената Жерар Ларшер, предупреди в навечерието на гласуването: „Ако няма кампания, ще възникне въпросът за легитимността на победителя“. Подобни коментари подклаждат твърдението, както на радикалната левица, така и на крайната десница, че ако Макрон спечели, той няма да има мандат да реформира социалната държава.
Покачващите се цени на храните и горивата съживиха призрака на протестите на Жълтите жилетки. А профсъюзите обещаха да се борят с флагманския манифест на Макрон, който ще повиши официалната възраст за пенсиониране от 62 на 65 години.
В страна с дълга традиция сред барикадите е много вероятен друг народен бунт срещу президент, който често се възприема като арогантен и технократичен. Стачките за по-високо заплащане и срещу пенсионната реформа може да започнат до седмици след августовската лятна ваканция.
По същия начин, ако Марин Льо Пен – опонентката на Макрон завладее Елисейския дворец след третия си опит, крайнодесният националист със сигурност ще се изправи срещу левите демонстрации и срещу нейната антиимиграционна политика.
Въпреки усилията на Льо Пен да се представи като държавник, да смекчи евроскептичната си и антиислямска реторика, както и дългогодишното си възхищение от руския президент Владимир Путин, тя остава обект на враждебност от левицата и основните медии.
И двамата кандидат-президенти може също да се сблъскат с трудност при осигуряването на сплотено парламентарно мнозинство на законодателните избори, които се очакват през юни. Партията на Макрон, създадена предимно от политически новаци след победата му през 2017 г., не успя да пусне корени и ще трябва да се обедини с по-известни съюзници. От друга страна, Националният фронт на Льо Пен вероятно ще се сблъска с неформален „републикански фронт“ от политици.
„Който и да бъде избран за президент, няма да има социологическо мнозинство“, каза Ален Дюамел, доайенът на френските политически коментатори. „Най-голямата политическа сила във Франция днес е „dégagisme“ (Отхвърляне на политическата класа по време на избори).“
Неочаквано силното представяне на антикапиталистическия бранд Жан-Люк Меленшон подчертава потенциала за войнствена опозиция срещу който и да е победител. След като не успя да стигне до втория тур, левият ветеран призова своите привърженици да не дават нито един глас на крайната десница – но не одобри Макрон като по-малкото зло.
Появата на Меленшон от развалините на Социалистическата партия символизира триумфа на социалния гняв над прагматичната, проевропейска „управляваща левица“, която се радваше на атрибутите на службата в продължение на десетилетия, докато ръководеше нарастващото социално неравенство.
Представянето на Меленшон не го прави крал, тъй като той няма да преговаря с нито един от претендентите, а проучванията показват, че избирателите му ще се разделят между Макрон, Льо Пен и въздържалите се.
Освен това, ако Макрон успее да победи Льо Пен в повторение на тяхното състезание през 2017 г. има всички индикации, че неговият марж за победа ще бъде много по-малък. Връщането обратно в Елисейския дворец с незначителна победа над противник, когото е нарекъл екстремист, несъмнено ще отслаби авторитета му.
Всичко това сочи към „трети кръг“, който ще се разиграе по улиците в началото на следващия мандат на центристкия президент.
Преди пет години, след триумфа, Макрон се смекчи в офиса си. Поради обстоятелствата, политиките му станаха много по-държавни и защитни, отколкото си беше представял, когато пое властта. Народната съпротива, както и събития като пандемията и завръщането на войната в Европа промениха възгледите му. Но те не промениха нестабилния, бунтарски характер на френската политика. Скоро може да видим отново доказателство за това.
Текстът е публикуван в „Политико“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
