Велизар Шаламанов е роден през 1961 г. в Карлово. Завършва Висшето народно военновъздушно училище в Долна Митрополия. След това става доктор по кибернетика в Киев, а от 1998 г. е доцент по автоматизирани системи за управление. Завършва Военната академия в София, учил е в САЩ, Германия и в Европейския център за изследвания по сигурността „Джордж Маршал“. От 1998 до 2001 г. е заместник-министър на отбраната и член на Съвета по сигурността към Министерски съвет. Шаламанов е един от авторите на „План 2004“ за преструктуриране на българската армия. От 2009 г. е Директор по сътрудничество с нациите в Агенцията на НАТО по Консултации, командване и управление. През 2012 г. е назначен за директор по сътрудничество с потребителите в обединената Агенция за комуникации и информация на НАТО. От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на отбраната в служебното правителство на Георги Близнашки.
Какво решиха натовските министри в базата Рамщайн по време на срещата, която се проведе преди няколко дни?
Едно от най-важните решения е, че по същество се създава действащ във времето формат за месечни срещи. Така се синхронизират действията на страните на двустранна основа, така че да бъде оптимизиран ефектът от подкрепата на различни страни членки на НАТО, но и на партньори на НАТО като Швеция и Финландия. Базата Рамщайн беше използвана независимо, че инициативата е на САЩ, самата база е база НАТО и това е проект близък до алианса. Аз разчитам, че освен подпомагането на Украйна, това ще бъде един цялостен процес на превъоръжаване на страните на Източна Европа и анализ на тактиката на оперативното изкуство, които се променят с развитието на тази война.
Какво трябва трябва да разбере българското общество след тази среща?
В резултат на непредизвиканата агресия на Русия, се върви към една много обхватна концепция за предно разполагане, за развитието на многонационални сили, за взаимно подпомагане между страните с използване на различни механизми за придобиване на въоръжена техника, включително втора ръка, синхронизиран подход на цялостната подготовка и усвояване на опита от тази подготовка. НАТО, специално в Източна Европа, минава към нов етап, който трябва да бъде отчетен при военното строителство, при превъоръжаването на нашата армия в този контекст. И не на последно място, когато става въпрос за отбрана се доказва, че НАТО е съюзът, който гарантира сигурността и отбраната на Европа, а ЕС в най-добрия случай мобилизира финансови средства и икономически ресурси.
Смятате ли, че България реално е заплашена от Русия, след като руснаците практиески започват военни действия в Приднестровието, което се намира на 200 км от външната граница на ЕС?
Първо, трябва да е ясно, че най-сериозната заплаха за България е разделението в българското общество, което се създава от дезинформационните кампании на Русия против българския национален интерес. Второ, ние имаме черноморска граница, а Черно море по същество е блокирано като икономически важен район за нашето развитие, така че и това е заплаха. А пък пряката заплаха за украинци с български етнически произход, и в Украйна, и в Молдова също е заплаха за националната сигурност толкова, доколкото животът и защитата на тези хора е част от нашите приоритети и национален интерес. Чисто в геополитически план усилията на Русия да разцепи страните от Източния блок, страните от НАТО и ЕС, също са пряка заплаха за България, тъй като нашата стабилност, устойчивост и икономическо развитие зависят от устойчивостта на ЕС.
Какво трябва да направи българската държава, за да гарантира безопасността на българските граждани в Молдова и Украйна?
Много от тези неща ние вече правим. Всички, които не подлежат на мобилизация е добре да бъдат евакуирани да бъдат приети в България. Тук има най-добри условия за тяхното посрещане, за подкрепа, намиране на работа и преодоляване на стреса и на всички трудности, създадени от руската агресия. На второ място, в тази война най-важното е да бъде оказана всеобхватна подкрепа на Украйна, така че тя да изтласка руския агресор. Само при това положение може войната да свърши по-бързо и да намалеят заплахите и рисковете за гражданското население. На трето място, едно усилие на България за укрепване на отбраната и на единството на външната политика на страните от Източна Европа пряко е в подкрепа на бързото прекратяване на тази война и на по-бързото възстановяване. Не бива да се допуска разширяване на войната към Одеска област и към Молдова, където е най-компактното население от хора с български етнически произход
Как ще коментирате решението за изпращане на българска делегация в Киев точно в този момент?
Големият проблем е, че всяко решение в България, поради много интензивната руска пропаганда в последните години води до разделение. Това е решение на премиера, който си поставя ясни цели да демонстрира подкрепа и съпричастност към Украйна и съпротивата им срещу руската агресия, както и да постигне съгласие за предоставяне на военна помощ. Когато тези цели бъдат постигнати, ние ще можем да съдим за успеха на това решение. В момента всяко едно решение е свързано с риск на управлението. Но не правенето на нищо и затварянето на дебата във фалшивите аргументи, спуснати от Кремъл, които се подеха от различни групи в България не помага. Посещението в Киев, както направиха редица лидери от Източна Европа е стъпка в правилната посока. Много по-добре би било, ако това посещение беше съвместно с премиера на Полша, на Словакия, на Румъния на Балтийските страни, за да покажем, че ние сме една група, а не отделна страна със специален статут, който е подчинен на Кремъл.
Още актуални интервюта – четете тук
