На 25 май президентът (1997-2002 г.) Петър Стоянов навършва 70 г. Инициативен комитет, воден от Стефан Цанев, организира тържество и дискусия, посветена на 25-годишнината от встъпването в длъжност на Стоянов и 25 години от три знакови събития 9 разрешаването на политическата криза на 4 февруари 1997 г., подаването на българската кандидатура за членство в НАТО и подписването на споразумението между всички политически сили за сключване на споразумение с МВФ и въвеждане на валутен борд в България.
Как се чувствате в навечерието на 70-ата ви годишнина?
Благодаря, чувствам се прекрасно. Всяка възраст има своите достойнства. Сега имам повече време да ходя по планините, обаче за сметка на това изкачването до Черни връх ми отнема двойно повече време. Но докато все още мога да го правя, съм благодарен на Бога.
Разбирам, че пристигате от чужбина. Изглежда, че войната в Украйна и отношенията с Русия са най-важната тема във всички европейски столици днес. България не прави изключение. Как се роди прословутата ви фраза “Обичам Русия, но повече от Русия обичам България”?
По време на първото ми посещение в Съвета на Европа в Страсбург руският депутат Владимир Жириновски ми зададе въпрос, и то с доста язвителен тон: “Какви претенции за НАТО и ЕС има България, след като дължите всичко на Русия – и освобождението си, и по-сетнешното си развитие, особено по времето на социализма?” Цялата зала се умълча, защото с подобен предизвикателен тон само дни преди това Жириновски беше поставил в неловка ситуация министъра на външните работи на една от балтийските държави. Спомням си дори как председателката Лени Фишер ме погледна доста притеснена – имах зад гърба си само няколко месеца стаж като президент. Отговорих: “Уважаеми г-н Жириновски, искам да ви уверя, че аз много обичам руската култура, руския народ, обичам Русия. Но повече от Русия обичам България. Русия е голяма и има елит, който може да се грижи за нейните интереси, а аз съм избран да се грижа за интереса на малка България. А нашият интерес е да станем членове на НАТО и ЕС.” След моя отговор аудиторията започна да ръкопляска, а българските младежи, студенти и специализанти в Страсбург се изправиха в ложата и запяха “Мила Родино”. Всъщност моят тогавашен отговор остава непроменен и до днес. И той се отнася не само до Русия. Всеки български политик трябва да мисли по този начин – може да обичаме Америка, Франция или Германия, но повече от тях трябва да обичаме България.
Какво мислите за санкциите спрямо Русия и проблемите, които всички европейски държави ще имаме с доставките на руски газ, както и за настроенията на българското общество?
Ще се учудите, но първият, който е поискал налагане на санкции срещу Русия, е писателят Максим Горки. След жестокото потушаване на т.нар. Кървава неделя в Москва през януари 1905 г. и започналите след това вълнения Горки, който по онова време е в Берлин, публикува възвание към европейските правителства, в което пише: “Нима Европа не се безпокои от простата мисъл, че не е безопасно да имаш за съседи 140 млн. души, подложени на всякакви старания да бъдат превърнати в животни, на хора, на които упорито се внушава вражда и омраза към всичко неруско…” Разбира се, оттогава са минали почти 120 г., през 70 от които управляваха съратниците на самия Горки – руските болшевики, но ето че и сега сме изправени пред сходен казус.
Няма никакво съмнение, че всички европейци са силно притеснени. От една страна, има истинска война на територията на Европа, което означава хиляди жертви, включително и руски войници. От друга страна, драстични икономически последици – сериозно повишаване на цените не само на газа, но и на всички продукти, което може да доведе до криза, невиждана в Европа. Причината обаче трябва да е съвсем ясна: Русия започна тази война срещу Украйна, въпреки че всички въпроси между двете страни можеха да се разрешат без употреба на сила.
И е съвсем невярно да се твърди, че със своето разширяване на изток НАТО е предизвикал войната.
Един месец преди започването генералният секретар на НАТО Столтенберг даде знаково интервю за италианския вестник “Република”, което бе цитирано навсякъде. В него категорично заяви, че НАТО никога не е казвал кога Украйна или Грузия ще бъдат приети евентуално в алианса.
“Нито за Украйна, нито за Грузия са дадени срокове това да се случи”, каза Столтенберг. И в същото време подчерта, че “НАТО няма да жертва политиката си на отворени врати в диалога по сигурността с Русия”. Тогава това породи дори коментари, че Западът предава Украйна и Грузия. Но от друга страна – каква по-голяма заявка за диалог между Запада и Русия?! Именно започването на войната върна отношенията между двата блока десетилетия назад. И сега ще трябва много мъдрост и отговорност и от двете страни за възстановяване на статуквото.
А как виждате света след тази война?
Баналният отговор е, че светът ще бъде различен – всяка война прави света различен. Но ние трябва да се замислим сериозно за България и нейния интерес. И въпросът не е в избора между Брюксел и Москва. Ние отдавна сме част от Европейския съюз и НАТО и в момента това е най-голямата гаранция за нашата сигурност и спокойствие. Защо направихме този избор, също е ясно – ние сме малка страна и не можем да се справим сами нито с не дай боже военни, нито със съвременните икономически предизвикателства. В Европейския съюз и НАТО сме с други, подобни на нас държави, защото общата ни военна и икономическа мощ ни прави силни и сигурни.
Внушенията, че сме подчинени на Брюксел, както навремето на Москва, и Европейският съюз е като Съветския съюз, са абсолютна пропагандна измислица – в ЕС влизаш и излизаш, когато пожелаеш. Нещо повече – за да влезеш, трябва да положиш усилия и да изпълниш определени критерии, справка: членството на източноевропейските държави след много труд и преговори, а по отношение на излизането – Брекзит. В Съветския блок влизаш, след като първо са влезли съветските танкове, справка: съдбата на източноевропейските държави след Втората световна война, и не можеш да излезеш доброволно пак заради съветските танкове, справка: Унгария 1956-а и Чехословакия 1968 г. Това е нашият избор и той единствено отговаря на националните ни интереси.
В момента са в сблъсък две основни виждания за нов световен ред. Първото е постигане на устойчив световен ред чрез изграждане на т.нар. баланс на великите сили и зони на влияние. Според привържениците на тази теория Украйна, Грузия, Молдова и се страхувам да кажа още кой трябва да бъдат оставени в зоната на влияние на Русия, за да бъде тя “спокойна”. Тази теза нас очевидно не ни устройва, най-напред защото е обидно някой друг да определя съдбата ни, като ни поставя в една или друга зона. Другата теза е за постигане на устойчиво и мирно развитие на планетата чрез разпространение и утвърждаване на демокрацията в повече държави по света, защото е очевидно, че рисковете за война между демократични държави са десетки пъти по-малки. Това е нашият избор и ние трябва да го следваме без всякакво колебание.
Интервюто с Петър Стоянов, взето от Юри Велев, е публикувано във вестник „24 часа“.
 Петър Стоянов навършва 70 г. Инициативен комитет, воден от Стефан Цанев, организира тържество и){kind=link}