През март президентът Тръмп обърна внимание, че Германия дължи ,,огромна сума пари” на САЩ и НАТО, защото не е успяла да изпълни пожелателното, а не наложително изискване на НАТО разходите по отбраната да са стандартните 2% от БВП. Едва пет от страните – членки на алианса, сега влагат повече от 2% от БВП за отбрана: САЩ, Великобритания, Гърция, Полша и Естония, но нито един друг член на НАТО не е така явно набеждаван от новата администрация на САЩ както Германия.
В действителност, разходите за отбрана на Германия нарастват от 2014-2015 година насам, когато всички членки на НАТО се съгласиха с Планa за действие за готовност на НАТО, приет в Уелс (Wales Summit Declaration).
Според някои коментатори декларацията задължава Германия да влага 2% от БВП до 2024 г., но формулировката на документа е по-сложна: Членките, чийто разходи за отбрана са под определения дял от БВП, трябва: – да прекратят намаляването на разходите за отбрана; – да се опитат да увеличат разходите за отбрана и това да има реално изражение, когато БВП на страната расте; – да се стремят да постигнат нормативните 2% в период от 10 години, за да постигнат целите за готовност, определени от НАТО и да елиминират слабостите.
Въпреки че използването на 2% БВП все още е цел на страните – членки в НАТО, Планът за действие за готовност на НАТО от Уелс не ги задължава да достигнат тези изисквания до 2024 г. Страните– членки имат ангажимент само да увеличат разходите си в съответствие с БВП на страната в рамките на десет години (от 2014 до 2024 г.) Целта на споразумението не е да предизвика рязко увеличаване на разходите за отбраната, а да преобърне негативния тренд на спад на бюджета за отбрана на страните в НАТО.
Този бюджет на повечето страни е намалял значително след края на Студената война. За да достигне 2% от БВП до 2024 г., Германия реално ще трябва да удвои разходите си по отбраната до 70 милиарда евро само за седем години (графиката може да бъде видяна тук).
През 2017 г. планираните от правителството разходи представляват около 44% от БВП – около 1.4 трилиона. Следователно разходите за отбрана през 2017 г. са изчислени като 2.6% от правителствените разходи.
Видно е, че Германия може да си позволи да вложи повече средства – най-малкото спешно трябва да се повишат разходите за поддръжка. От друга страна, това е проблем, който изисква да се направи избор между отбраната или цивилните продукти, защото средствата за отбрана не могат да бъдат използвани за други цели.
Удвояването на разходите за отбрана задължава правителството значително да увеличи приходите, да ограничи разходите за други услуги или да вземе пари назаем, а най-вероятна е комбинацията от трите. Такива мерки биха усложнили политическата ситуация в страната, освен това съвременните германци са твърде големи противници на милитаризма. Историческите причини за ограничените разходи за отбрана на Германия все още са налице. Това, че носи отговорност за две световни войни, е нещо, което нито Германия, нито нейните съседи са забравили през изминалите 70 години.
Бюджет за отбрана в размер на 70 милиарда евро ще направи Германия най-голямата европейска военна сила. Берлин е наясно с мнението на останалите европейци, което е ,,скептично’’, те се страхуват от Германия „като могъща военна сила’’. Така че Германия е притисната в ъгъла.
Мирното ѝ обединение и икономическият растеж през последните 25 години, както и скорошните глобални събития, поставят Германия на благоприятно място, предполагащо по-значима роля в европейската и международната отбрана, за което по-голям бюджет би бил предпоставка. В същото време обаче европейците си припомнят защо поначало не са искали Германия да е силна страна.
Точно в този момент ,,една историческа дилема отново е актуална’’, с което се изваждат наяве старите страхове, че Германия ще използва доминантната си позиция в своя полза. Целенасочено пацифистичната култура е взела надмощие в следвоенна Германия. Твърдението на правителството в доклада по отбрана от 2016 г., че страната трябва да се стреми към по-активно участие в международната отбрана и да увеличи военните си приноси, е фундаментално нова идея ,,в съвременния политически климат на Германия.
Въпреки всичко страната върви в тази посока на развитие. До 2024 г. Бундесверът трябва да се увеличи с 20 000 войници, за да достигне техният брой 198 000 войници.
Германия участва в борбата с „Ислямска държава”, взима участие в мисии в Мали и Афганистан и е повела батальона на НАТО в Литва. Но за германското правителство може да се окаже трудно да поддържа разрастващото се военно присъствие в света.
Отбраната вероятно би представлявала по-голям приоритет, ако средностатистическият германец се усещаше по-застрашен. Германците, показва проучване на изследователския център Pew , са умерено притеснени от Русия, като 32% от гражданите през октомври 2016 г. твърдят, че се страхуват от евентуална бъдеща война между Русия и Запада.
Дори и такава война да започне, пак според проучването,само 40% от германците мислят, че страната им трябва да окаже помощ на съюзниците си в НАТО. През януари в запитване дали германците се чувстват защитени, 73% отговарят утвърдително. Мнозинството от 57% се съгласява с твърдението, че Германия е добре защитена от тероризъм.
Мнозинството все още предпочита Германия да играе ограничена роля в управлението на международни кризи (въпреки че споменатите проценти намаляват през последните години – от 62% през януари 2015 г. до 53% през октомври 2016 г.), и само 34% смятат, че разходите за отбрана трябва да нараснат.
Имайки предвид ниската политическа подкрепа по отношение на увеличаването на разходите за отбрана, само някаква огромна промяна в представите за заплаха на германците ще предизвика подкрепа за удвояването на разходи за отбрана. Сегашните амбиции дори могат да бъдат отклонени, ако Християндемократическият съюз на Ангела Меркел изгуби предстоящите избори. Нейният основен опонент Мартин Шулц, твърди че нормата на НАТО от 2% определено няма да бъде гонена“, ако той е канцлер. Засега вероятно не бихме сгрешили, ако кажем, че това така или иначе няма да се случи.
Свързани статии:
Германия и Франция са за стратегическа автономност в отбраната на държавите от ЕС
