Владимир Перев за ДЕБАТИ.БГ: Очаквам в бъдеще българите в Македония да надигнат глас в своя защита

Владимир Перев е общественик, македонски българин, бивш телевизионен журналист, работил в Македонската национална телевизия над 30 години до 2004, но уволнен заради пробългарските си прояви. Баща му Харалампи Перев е български офицер, служил в Българската армия и през двете световни войни, като за кратко е избран от прилепчани за кмет на Прилеп преди установяване на българско управление.

Г-н Перев, как тълкувате натиска на еврокомисаря Оливер Вархеи, изпратен от Макрон, и позицията на българския премиер Кирил Петков?

Натискът на Европа е едно безобразие към България, но и българските политици са виновни, че приемат този натиск и му придават по-голямо внимание, отколкото е нужно. България е бранител на югоизточния фланг на НАТО и тя не може така лесно да се притиска. Затова не е ясно защо българските политици приемат тази форма на натиск. Вархеи е човек, който иска да завърши задачата, да завърши разширението на ЕС, но аз мисля, че Вархеи не идва с очакване, че ще се свърши работата, той идва само за да отбие номера. Той познава ситуацията, но европейската администрация търси някакви резултати и Вархеи трябва да действа.

Ние тук оставаме с впечатлението, че българският премиер няма никаква позиция – дали иска да се разреши въпросът, дали не иска да се разреши въпросът, дали иска да прави отстъпки, или не иска да прави отстъпки – аз поне лично не мога да разбера. Не може да кажете: „Ние сме готови, ще приемем Македония и ще почнем първата междуправителствена конференция за започването на преговорите на Македония с ЕС, обаче Македония да изпълни тези три условия – българите да бъдат включени в конституцията, да се преустанови езикът на омразата и да се спазва Рамковата позиция”. Това нещо в Македония е неясно. Медиите както в Македония, така и в България тръбят, че Петков е готов да вдигне ветото – не знам само как ще го направи без съгласието на Народното събрание, а македонските българи ще бъдат включени в конституцията почти на края – след 10 години на преговори. Има и вариант, в който Петков докрай отстоява позицията на парламента и не вдига ветото, докато не се изпълнят условията. Тази неясна позиция влияе лошо на авторитета, на лицето на България на европейската политическа сцена.

Лицето на България и така не е много светло, защото България води някаква собствена политика на изолационизъм по отношение войната в Украйна. България не може да се похвали с голям авторитет. Това обаче е държавата, която ние сме част – българите в Македония, съответно подкрепяме държавата, която смятаме за наша майчина.

Как българите в Македония отчитат визитата на германския канцлер Шолц и защо според Вас той иска България да отстъпи едва ли не безусловно?

Шолц е човек, който идва на власт след Ангела Меркел. Той се труди да си изгради име. Според мен той смята, че най-лесният начин това да се направи, е да притисне най-слабите – тоест България, Македония, Сърбия. В Сърбия той каза на Вушич, че или ще наложи санкции на Русия, или ЕС и Германия ще наложат санкции на Сърбия например.

Шолц се престарава по отношение на Балканите. Германия иска да си върне авторитета на Балканския полуостров. Той прави всички, което смята, че е подходящо, при тази неясна и слаба позиция на България.

Проблемът е съвсем друг и според мен този медал има друга страна. В България има силни вътрешни движения от политици, от неправителствени организации, научни работници, историци, общественици, които казват, че Македония трябва да бъде допусната в Европейския съюз, без да отговоря на никакви искания на българския парламент. Това впечатление се вижда и в европейската преса. Заради югославското ни минало, в Македония винаги сме били по-близо до Европа. Чувстваме пулсовете на Европа много близо до нас – така, както българите чувстваха пулса на Москва много близко до себе си.

Българското общество е разделено. За това помагат и тези общественици, политици, историци, които смятат, че Македония трябва да получи отворен път към Европейския съюз. Една част от българското научно-политическо общество прави лоша услуга не само на македонските българи, но и на цяла Македония, защото подхранва илюзиите, че България ще бъде преборена без Македония да направи никакви отстъпки, а това не е така. В България президентът държи юздите на властта по отношение на македонския въпрос, парламентът има своя позиция, правителството го няма никъде. Всякакви надежди на македонските политици, че в края на юни влиянията на Макрон ще отворят пътя на Македония към ЕС, са абсолютно несъответстващи на актуалната ситуация.

Защо българите в Македония не протестират за правата си, така че техният глас да се чуе в Европа и да помогнат и на българските позиции, или пък такива действия има, просто не достигат до нас?

Българите в Македония бяха и все още са изложени на ужасен политически и полицейски терор. Това се случва в последните 100 години – от 1918 година насам. Българите в Македония останаха малко – тоест малко се проявяват като българи. Много хора припознават своя български произход, своя етнически произход, своята принадлежност към българите. Между тях има над 100 хиляди души, които са извадили български паспорти – всички хора с български паспорти са предоставили документи за семейното си минало, за българския си произход, за своите баби и дядовци, които са учили в български училища, били са български дейци.

По-голямата част от тези хора обаче са на някаква служба – дали държавна, дали частна в някоя фирма, която пак се управлява от сръбски капитали. Хората се плашат за своята съдба, за работата си, за съдбата на децата си. Този въпрос остава недоизказан, защото няма демократични механизми, които да защитят българската общност в Македония. Ако имаше гарантирана защита, тогава ситуацията щеше да бъде различна.

Очаквам, че в бъдеще, при едни нови условия, българската общност в Македония ще надигне глас в своя защита в много по-голяма степен, отколкото досега. Имайте предвид, че ние събираме всички данни за полицейско насилие, за фалшиви преброявания, за влияние над родителите относно техните деца, за натиск от фирми и компании. Предаваме цялата тази информация на българските институции, които след това препращат информацията в съответните органи на Европейския съюз.

Личното ми впечатление е, че по отношението правата на човека, правото на образование, участието в политическия живот и т.н., Европейският съюз е много добре запознат с документи. ЕС знае какво става в Македония и какви са тежките нарушения на правата на македонските българи. Последната година и половина нещата се развиват в съвсем друга посока. Резултатите са още малки, слаби, невидими, но нещо все пак се движи и това е благодарение на действията на българската държава, на българското Министерство на външните работи и на президента на България. Да бяхме оставени на премиера Петков и други органи в България, нямаше въобще да сме в настоящата фаза.

Още актуални интервюта – четете тук.