Студените зими помагат на Москва да победи Наполеон и Хитлер. Сега президентът Владимир Путин залага на това, че рязкото покачване на цените на енергията и възможният недостиг тази зима ще убедят Европа да принуди Украйна да сключи примирие – при условията на Русия.
Според двама руски източници, запознати с мислите на Кремъл, това е единственият път към мира, който Москва вижда, при положение че Киев твърди, че няма да преговаря, докато Русия не напусне цяла Украйна.
„Имаме време, можем да изчакаме“, казва един от източниците, близки до руските власти, който отказва да бъде назован, тъй като не е упълномощен да говори пред медиите.
„Това ще бъде трудна зима за европейците. Може да станем свидетели на протести, размирици. Някои европейски лидери може да се замислят дали да продължат да подкрепят Украйна и да сметнат, че е време за сделка“.
Втори източник, близък до Кремъл, заяви, че Москва смята, че вече може да открие разколебаването на европейското единство и очаква този процес да се ускори в условията на зимни трудности.
„Ще бъде наистина трудно, ако тя (войната) се проточи през есента и зимата. Така че има надежда, че те (украинците) ще поискат мир“, каза източникът.
На молбата за коментар нямаше незабавен отговор от Кремъл, който отрича Русия да използва енергията като политическо оръжие.
Украйна и нейните най-твърди западни поддръжници твърдят, че нямат намерение да се откажат, а американски служители, говорейки при условие за анонимност, казват, че засега не виждат признаци за разколебаване на подкрепата за Украйна.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Tуитър се обърна към украинците по случай националния им празник: „ЕС е с вас в тази борба от самото начало. И ще бъдем толкова дълго, колкото е необходимо“.
Подкрепен от милиарди в американска и друга западна военна помощ, обучение и споделена разузнавателна информация, както и с поредица от морално стимулиращи атаки срещу високопоставени руски цели зад гърба си, Киев смята, че има шанс да промени събитията на място.
„За да станат възможни преговорите с Русия, е необходимо да се промени статуквото на фронта в полза на въоръжените сили на Украйна“, заяви пред „Ройтерс“ Михайло Подоляк, съветник на украинския президент.
„Необходимо е руската армия да претърпи значителни тактически поражения“.
Украинските сили осуетиха опитите на Русия да превземе столицата Киев и втория по-големина украински град – Харков. Те редовно унищожават и прекъсват веригите за доставки на руските сили, потопиха крайцера „Москва“ – флагмана на руския Черноморски флот, и нанесоха значителни щети на руска военновъздушна база на анексирания Кримски полуостров.
Киев отдавна говори и за голяма контраофанзива, за да си върне Южна Украйна, макар че Русия усилва силите си там и не е ясно дали и кога Киев ще успее да осъществи намеренията си. случи.
Тест за волята
Геополитическото противопоставяне покачи цените не енергията до рекордни стойности. ЕС забрани вноса на руски въглища и наложи частична забрана за внос на руски петрол, за да накаже Москва за „специалната военна операция“, която тя започна точно преди шест месеца, на 24 февруари.
Русия си го върна, като рязко съкрати доставките на газ за Европа.
Европейски правителства се стремят да увеличат устойчивостта си на енергийния натиск тази зима чрез търсене на алтернативни доставки и въвеждайки мерки за пестене на енергия, но малцина енергийни експерти вярват, че те ще могат да задоволят всичките си нужди.
Кремъл хвърли вината за намалените газови доставки на технически проблеми, западните санкции и отказа на някои страни да плащат в рубли. Междувременно рекордните приходи от продажбата на петрол и газ продължават да подхранват руската военна машина.
„Кремъл, разбира се, разчита на възможността, че ще изгубим интерес заради нашите междинни избори в Америка, смяната на премиера във Великобритания, голямото безпокойство на Германия за вноса на газ и спадането на нивото на река Рейн до 20 сантиметра“, каза американският генерал в оставка Бен Ходжис, бивш командващ на американските сили в Европа.
„Войната е тест за логистиката и тест за волята. Тестът е дали ние на Запад имаме по-силна воля от тази на Кремъл? Смятам, че това ще е предизвикателство“, допълни генералът.
Първият източник, близък до руските власти, каза, че Москва при всяка евентуална мирна сделка иска да си запази териториалните придобивки, да обезопаси целият регион на Донбас, а Киев да се съгласи на военен неутралитет.
Украинският президент Володимир Зеленски каза във вторник, че Киев няма да се съгласи на каквото и да било предложение за замразяване на сегашните фронтови линии с цел да „се успокои“ Москва.
Съветникът му Подоляк каза, че Западът снабдява Киев с достатъчно оръжие, за да не „загуби“ , но не и с достатъчно, за да спечели, и добави, че Украйна се нуждае от много по-голяма подкрепа.
Западните страни отказват да се ангажират с изпращане на войски в конфликта и се въздържат от доставки на някои оръжия, защото искат да избегнат по-голяма война с Русия, която има най-големите запаси на ядрени оръжия в света.
Война на изтощение
Според американски представители Путин не се е отказал от първоначалната си цел да превземе Киев, но не може да я постигне. Руското министерство на отбраната не беше открито за коментар на това твърдение.
Според същите американски източници САЩ не виждат никакви признаци, руснаците да имат намерение за деескалация, и са на мнение, че войната ще се проточи.
Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет за международни отношения (РСМД), външнополитически мозъчен тръст, близък до руското външно министерство, каза, че засега няма изгледи някоя от двете страни да мигне първа.
„Изглежда и двете страни са убедени, че с течение на времето позициите им само ще укрепват“, каза той. „Реално погледнато, трудно може да се очаква скорошно постигане на някакво политическо споразумение“.
Двете армии от доста време водят война на изтощение и нито една от тях не може да направи решителен пробив.
Според западните разузнавания поради тежките загуби, които е понесла, Русия изпитва значителен недостиг на жива сила и затова през последния месец руските войски в Източна Украйна са отбелязали скромни успехи и то на висока цена.
Конрад Музика, полски военен анализатор, каза, че руските сили са иззели инициативата в няколко източноукраински района, но според него без значителни подкрепления в жива сила и техника нито една от двете страни няма да може да получи надмощие.
„Който успее да постигне това, ще спечели войната“, каза той.
Определящо за по-нататъшния ход на войната може да се окаже положението на украинската армия отсега до настъпването на зимата, смята Нийл Мелвин, анализатор от Лондон в Обединения кралски институт за изследвания в отбраната.
„Украйна трябва да убеди западните си поддръжници, че е в състояние да спечели (на бойното поле) и да изземе инициативата. Ако за това време тя покаже, че може да изтласка руснаците и да задържи инициативата, това ще е победа“.
Но колкото повече продължава войната, толкова по-голяма става опасността от поява на разногласия в западния лагер заради Украйна, тъй като значителното поскъпване на горивата, газа, електричеството и храните започва да се усеща все по-осезаемо.
„Всички икономически показатели се влошават. Трудно ще убедите хората, които мръзнат в жилищата си, (да понасят лишения), ако Украйна не започне да печели“, каза Мелвин, според когото тогава може да нарасне натискът за постигане на политическо споразумение, а това от своя страна може да раздели ЕС и НАТО.
Има ли ядрена опасност?
Тони Брентън, бивш британски посланик в Русия, каза, че „в един момент“ може да се наложи Западът „да принуди украинците да направят някои неприятни компромиси“, ако Киев не постигне пробив във военните действия.
Брентън предупреди също, че Москва, която е ядрена сила, може да реши да изостри конфликта, ако бъде изправена пред перспективата за унизително поражение.
„Ако Русия се окаже поставена в положение да избира, от една страна, между водене на обречена война, тежко поражение и падане на Путин и някакъв вид ядрена демонстрация, от друга, не бих разчитал, че няма да избере ядрената демонстрация“, каза Брентън.
Русия многократно е отхвърляла възможността, че ще ѝ се наложи да използва тактическо ядрено оръжие. Миналия месец Путин обяви, че Москва едва сега започва в Украйна и отправи предизвикателство към Запада да се опита да победи Русия на бойното поле.
Самир Пури, автор на книгата „Russia’s Road to War with Ukraine“ („Как Русия стигна до война с Украйна“), каза, че за Киев има опасност да се наложи да се примири с фактическо разделение на територията на Украйна, при положение че сега една четвърт от нея се намира под руски контрол. По думите му това може да бъде избегнато само ако Киев успее да промени динамиката на войната.
„Според мен в дългосрочно бъдеще Русия може да се окопае в териториите, които вече е завладяла, и, за съжаление, в средносрочно бъдеще това фактическо разделение изглежда най-вероятната развръзка“, каза Пури.
Други са по-оптимистични.
„Според мен логистичната система на руските войски е изтощена и не мисля, че в скоро време положението с нея ще се подобри“, каза Ходжис, пенсионираният американски генерал.
„Ако Западът начело със САЩ и Великобритания продължи да доставя това, което сме обещали, аз лично съм оптимист, че Украйна е в състояние до края на годината да изтласка руснаците до линията от 23 февруари“.
Анализът е публикуван в „Ройтерс“. Заглавието и преводът са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук.
