Веднага след като изпрати Бойко Борисов по живо-по здраво, македонският премиер Зоран Заев отиде в Подгорица, столицата на Черна гора. Там има среща на Адриатическата лига, на която дойде и американският вицепрезидент Майк Пенс.
„Вашата смелост, особено в лицето на руския натиск, вдъхновява света и аз ви поздравявам за това“, каза Пенс на черногорците. Черна гора влезе в НАТО въпреки специалните операции на Кремъл.
Което каза вицепрезидентът, обяснява до голяма степен и смяната на властта в Скопие, и договора с България, и разни други работи. Америка прибира изтърсаците, та да не ги прибере Путин.
Остават само Сърбия, Босна и Косово. Сърбия не иска да влиза в НАТО засега, Косово и Босна искат, ама нема`а стане скоро. За Сърбия още не е решено. Във всеки случай премиерката Ана Бърнабич, първата сръбска лесбийка на този пост, каза в интервю преди месец – сърцето на сърбите е с Русия, но ако трябва избираме между Русия и Европа, ще изберем Европа.
Все едно. Сърбите да се оправят, имат да плащат доста за Титовата аванта.
Да си гледаме България.
Каквото и да се казва, Бойко Борисов хвана момента и направи пробив. Самият договор е пълно бла-бла, но промяната в отношенията е факт и Борисов има заслуга.
Само дето македонците са изврътливи. Заев по нищо не отличава от Груевски, само му липсва малко каяфет, ама ако се задържи, ще го добие. Тогава какви ще ги дроби, бедна ни е фантазията.
Ама сега американците са го хванали здраво и ще слуша. Няма къде да ходи, иначе ще изгние като кмет на Струмица. Ако си спечели изборите наесен, де.
Вторият рунд на битката за Македония ще е през ноември, когато са общинските избори. Ако Заев яде бой, не че ще падне, както прогнозира Красимир Узунов, но Груевски ще трябва да бъде включен в играта по някакъв начин.
С Краси Узунов се запознах преди около 20 години. Организираше един тур из Македония и, понеже се интересувам живо, се записах. Разведе ни навсякъде, познава Македония почти цялата. И тя него.
Както и в други случаи, без да ме познава, дойде и почна да ми говори направо, все едно сме били неразделни приятели. Това навярно се учи в школите.
Във всеки случай Стоян Денчев, който беше на същата „екскурзия“, процедираше по същия начин. Дойде и направо вика – Гоше, много хубаво пишеш.
Горе-долу така се държеше с мене и Митьо Гестапото, като ме срещаше из Полиграфическия комбинат. Първия път като ме видя, вика – ела да пием по една бира. Не бях го виждал, освен по телевизията.
Боже, ако бях малко по-талантлив в тази област, къде ли щях да стигна.
Ама да не се отплесвам.
Искам да кажа друго. Направихме пробив в Македония, но се е случвало и друг път България да вярва, че е хванала птичето, а то после отлита.
Отворил се е прозорец във времето. Повече от 100 години въжделения са на една ръка разстояние, нЕма и толкова.
Дано сме се поучили от историята.
Дето ни е обща с македонците, де. Колкото и да се търкат.
