Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток.
Протестите в Иран стават все по- мащабни, възможно ли е да падне режимът на моллите?
Протестите продължават вече седма седмица, което ги отличава от предишни протестите на иранците. Очевидно енергията, която е натрупана против режима е достатъчно голяма. Дори в нашата столица София имаше демонстрации. Мрежата на недоволство е наистина много добре организирана и натискът не е само върху самото правителство. Интересно е, че през последните дни имаше нападения на представители на силови институции, на полицията, дори имаше убити от революционната гвардия, която на този етап гледа много да не навлиза в стълкновения с недоволните, защото ясно осъзнава, че ако се намесят, ефектът ще бъде с обратен знак и младите хора ще станат много по-активни. Трябва да кажем, че епицентърът наистина си остава Кюрдистан, но протестите не стихват в религиозния център Ком и в столицата Техеран.
Има ли в иранското общество достатъчно съпротива и мотивация да преминат от диктаторски в демократичен режим?
По-голяма част от експертите бяха скептици, тъй като недоволствата до сега винаги са започвали по този начин. Митингите против режима тогава, имаха най-вече икономически причини – данъци, инфлация, безработица и т.н. Сега очевидно желанието е да бъде свален самият режим. Виждаме унифициран лозунгът „смърт на диктатора“ . Това, което се набива в очи е, че всички онези, които са излезли на улицата реално искат час по-скоро аятолах Али Хаменей да си отиде.
Анализите, продължават и заради информацията, че революционната гвардия практически държи цялата икономика на Иран. Според нея те имат 275 фирми включително и в чувствителни области като иранската ядрена програма, иранската нефтодобивна индустрия, на практика навсякъде. Има една сила и динамика сред онези, които не искат теократична държава и сегашната ѝ форма на управление просто да си отиде и да бъде свалена. Очевидно борбата продължава. Оказва се, че тези млади хора, и не само млади, от всякакви прослойки, ясно са решили да пратят в историята сегашния духовен наставник Али Хаменей, категорично определяйки го като диктатор.
Защо иранският режим симпатизира на Путин и защо му помага с дронове и оръжия?
Иранските дронове силно се намесиха във войната в Украйна. И много ясни и категорични бяха обвиненията и на Запада, и на украинското правителство. Прави впечатление, че именно по инициатива на министъра на външните работи на Иран Абдолахиан е иницииран разговор с украинския му колега Кулеба, в който той иска да му обясни, че няма такава намеса. Иранският режим се опасява, че ако бъде доказано подобно нещо, това ще бъде повод за интервенция на външните сили от Запада. Ако това е факт, се нарушава иранското ядрено споразумение от 2015г., според което до 2023 г., те нямат право да изнасят балистични ракети. Тоест те се опасяват да не бъдат разобличени в нарушаване на ядрената програма, което ще легитимира правото на външни сили да се месят в полза на протестиращите.
Русия и Иран много си приличат. Имат една и съща идеология, която е скрепена от два компонента – това са радикалният, войнстващият национализъм, респективно захаросан отгоре с религия. Аятоласите имат персийски национализъм, който е много силно обхванат от булото на шиитската деноминация и техните първи таргет групи са шиитските малцинства в близките държави – Сирия, Ирак, Ливан, Йемен. Същата история е и с Путин – има един унищожителен радикален национализъм, идеолога на който е Дугин, и в същото време има едно поръсване с пудра захар, наречено източно православие. Виждаме позицията на руската православна църква. Естеството на двата режима е едно и също. Аз бих казал, че много от стъпките, плановете и външнополитическите цели на Путин бяха подсказани от това, което имаме като амбиции на аятоласите
Бившият ирански президент Хасан Рухани каза, че това което Русия направи в Сирия през 2015 ще бъде възпроизведено и в Източна Европа, ако опитът е положителен. Осем години по-късно, имаме възпроизводство. Тук е големият проблем. Защо иранците имат такъв интерес към Източна Европа – защото това е конкуренция с Турция, която винаги е съществувала и се явява продължение на вековното съревнование между Османо-турската империя и Персийската империя.
Сега, когато очевидно Русия започва дава крачка назад, и която очевидно ще загуби, иранците изпитват страх да не би да бъдат сложени под общ знаменател с тях и да инкасират негативи, които са неприемливи на този етап.
Намесата на Израел и унищожаването на иранските дронове в Сирия означава ли автоматично влошаване на отношенията между Израел и Сирия?
Сирия е част от много дълъг военен фронт, който започва от Беларус, минава през Източна Украйна, Крим и стига до Сирия. Държавата Израел имаше колебание по този фронт, но в момента, в който се активизира Иран Израел няма как да остане безучастна. Поради тази причина през изтеклата седмица три атаки бяха предприети от ВВС на Израел, или общо 28 атаки от началото на годината – нещо безпрецедентно.
Може да кажем, че там където е Иран, автоматично се появява и Израел. Появата на ирански дронове в Украйна няма как да не стимулира все по-активната намеса в полза на Украйна. Израел в самото начало имаше колебание. Самата рускоговоряща израелска общност практически беше разделена на две. Възрастното поколение симпатизираше на Русия – държавата, от която емигрира, докато техните наследници, младото поколение симпатизира на Украйна. Когато Иран показа, че е на страната на Русия, Израел няма как да остане безучастна.
Бенямин Нетаняху, който има огромен шанс да се завърне начело на еврейската държава, заяви че ако това стане държавата Израел ще започне официално да дава оръжия на Украйна. Става въпрос за прословутия железен купол или тези ПВО, които се оказват безупречни в прихващането на ирански цели. Израел има опит в прихващането на иранските дронове, понеже те бяха изстрелвани от Хамаз към Израел. Ако това стане наистина Русия определено ще загуби, но най-големият губещ от намесата на Израел в тази война ще бъде Иран.
Според Вас очертава ли се войната в Украйна като разделителна линия между авторитарните режими на Изток и западните демокрации? Може ли образно да кажем, че се води една „цивилизационна война“?
Границата между Русия и Украйна не е само политическа или географска. Това е граница, която разделя два цивилизационни блока. От една страна, това са авторитарните режими – Русия, Иран, Китай, може да споменем и Турция, която се опитва да балансира. От друга страна, имаме свободния демократичен свят, който много ясно си дава сметка, че ако Путин отхапе Украйна, това би било началото на разбримчването на ЕС. Моята теза е, че или Русия или ЕС ще оцелеят в този си вид. Нашият проект ЕС е алтернатива на авторитарна Русия. И обратното – авторитарна Русия е алтернатива на нашия демократичен ЕС. Това все повече и повече се осъзнава, независимо от това по какъв начин.
Появиха се и интересни тези от страна на Путин, който започна да разделя Запада на добър и на лош, защото той самият затъна в тресавището на украинската война. Казва, че европейците са добрите, а лоши са американците и англосаксонците, които всъщност командват добрите европейци. Тоест той се опитва да бие клин между това, което Дугин лансира като термин, така нареченият „колективен запад“. Голямата опасност за Путин според мен не беше членството на Украйна в НАТО. Голямата заплаха за Путин беше членството на Украйна в ЕС, защото става въпрос за начин на живот, начин на политическо устройство, начин на цивилизационен избор – алтернатива, която силно влияе на субектите на Руската федерация.
Украйна е сърцето на Съветска Русия. Големите битки с нацистка Германия се водят точно на територията на Украйна. Историята преди Втората Световна война и през XIX век, същинските събития отново са на територията на Украйна. Това е до голяма степен част от онзи блок, в който Путин иска да създаде така нареченият славянски свят. Битката за Украйна е битката за оцеляване на самата Русия в този си вид, в който си я представя Путин.
Това няма как да стане, тъй като човешкото желание и жажда за просперитет никога не може да бъде пречупена. Особено когато има такива помощници като ЕС, който много ясно си дава сметка, че е алтернатива на авторитарна Русия. Има един основен принцип – на свободата и демокрацията. От другата страна е тиранията, мракобесието, унижението и човешката мизерия.
Още актуални интервюта – четете тук
